Решение № 938 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500521 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от З. Ж. К., чрез адв.

М. А., против решение №50 от 16.01.2026 г., постановено по гр. дело №1253/2023 г. по описа на РС Асеновград, ІІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените искове от З. Ж. К. против: С. Ж. Л. и В. Н. П., за прогласяване нищожността на осн.чл.42 ЗН на саморъчно завещание от 25.11.2012 г., с което В. А. Л. е завещала на сина си С. Ж. Л.: апартамент на втори жилищен етаж, гараж от приземния етаж и лозе в м."Параколово"; за признаване за установено по отношение на ответника С. Ж. Л., че ищцата З. К. е собственик по силата на покупко-продажба и наследство на: 7/12 ид.ч. от СО с КИ *** - жилище с площ 92 кв.м с прилежащи части в приземния етаж, както и по наследство на 1/2 ид.ч. от СО с КИ *** гараж с площ 23 кв.м и 1/2 ид.ч. от ПИ с КИ *** в м."Параколово" с площ 600 кв.м; за отмяна по реда на чл.587 ГПК на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №85, том 8, рег.№ 5857, дело 13771/23.12.2021 г. на Нотариус С. К., с вх.рег. № 6175/23.12.2021 г., акт № 197, т.22, дело № 3865/2021 г. на СВ при РС - Асеновград; да бъде допуснато изкупуване по реда на чл.33 ЗС на: 1/2 ид.ч. от СО с КИ *** с предназначение гараж, като ищцата З. Ж. К. замести купувача В. Н. П., по посочения нотариален акт от 2023 г. на нотариус К., като заплати цена 1800 1 лв.; и предявените евентуални искове: да бъде признато за установено по отношение на ответника С. Ж. Л., че ищцата З. Ж. К. е собственик на: 6/12 ид.ч. от СО с КИ *** - жилище с площ 92 кв.м с прилежащи части в приземния етаж, на 1/3 ид.ч. от СО с КИ *** - гараж с площ 23 кв.м и 1/3 ид.ч. от ПИ с КИ *** в м."Параколово" с площ 600 кв.м, да бъде отменен по реда на чл.587 ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №85, том 8, рег.№ 5857, дело 13771/23.12.2021 г. на нотариус К. с вх.рег. № 6175/23.12.2021 г., акт № 197, т.22, дело № 3865/2021 г. на СВ при РС-Асеновград; да бъде допуснато изкупуване по реда на чл.33 ЗС на 2/3 ид.ч. от СО с КИ *** с предназначение гараж срещу цена 2400 лв.; да бъде признато за установено по отношение на ответника С. Ж. Л., че ищцата З. К. е собственик на: 1/6 ид.ч. от СО с КИ *** - гараж с площ 23 кв.м и 1/6 ид.ч. от ПИ с КИ *** в м."Параколово" с площ 600 кв.м, да бъде отменен по реда на чл.587 ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 85, том 8, рег.№ 5857, дело 13771/23.12.2021 г. на нотариус К. с вх.рег. № 6175/23.12.2021 г., акт № 197, т.22, дело № 3865/2021 г. на СВ при РСАсеновград; да бъде допуснато изкупуване по реда на чл.33 ЗС на 5/6 ид.ч. от СО с КИ *** с предназначение гараж срещу цена 3000 лв., както и е осъдена З. Ж. К., да заплати на С. Ж. Л. направените по делото разноски в размер на 2650 лева и да заплати на В. Н. П. направените по делото разноски в размер на 2250 лева.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не са обсъдени всички придобивни основания на ищцата, саморъчното завещание е с липса на изискуеми формални реквизити, неправилно е приета погасителна давност на иска по чл. 30 от ЗН, не са обсъдени правните последици от липсата на завещателни разпоредби с поземления имот, наследен по закон. Иска се отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, евентуално - отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се и разноски по делото. Твърди се, че изцяло е отхвърлена претенцията за 7/12 ид. части от жилището, като се отричат права, а всъщност жалбоподателката се позовава на договор за покупко-продажба. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на спора, което е довело до неправилност на постановеното отхвърляне на права на собственост. Оспорват се изводите в съдебния акт за действителност на саморъчното завещание. Неправилно е прехвърлена доказателствената тежест на страната, която оспорва, тъй като същата не черпи права от документа, а поставя под съмнение валидността му.

Завещанието е обявено на 23.12.2021 г., което е четири години и шест месеца след смъртта на В. Л., а исковата молба е подадена в рамките на 5-годишния давностен срок. Оспорва се изводът за изтекла давност. Излагат се съображения по отношение изчисляването на запазената и разполагаемата част.

2

В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от въззиваемите, като и в двата случая се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. И от двамата въззиваеми се претендират разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Същата обаче не следва да се разгледа по същество поради следното:

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, но е недопустимо.

На първо място не може да се установи по какъв начин е формирана волята на съда – липсват мотиви. Съдът не се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. В исковата молба се твърди, че ищцата (въззивник в настоящето производство) е придобила чрез покупко – продажба ½ идеална част от апартамент. По делото липсват мотиви по отношение на това твърдение, като са отхвърлени изцяло установителните искове за собственост на идеални части от целия апартамент. Не е ясно за настоящия състав по какъв начин е формирана волята на съда – защо се приема, че жалбоподателката не е собственик и на придобитата чрез покупко – продажба ½ идеална част от имота, за да се отхвърли изцяло предявения от нея установителен иск.

Липсват и мотиви защо, след като земеделския имот е възстановен през 2021 г., след смъртта на наследодателката, се отричат права на ищцата, респективно – какво е завещала В. Л..

Следва да се отбележи и, че единственото възражение за давност е направено от ответника Л. за изтекла придобивна давност в негова полза, но такова произнасяне от съда няма. Основателно е възражението на жалбоподателката за неправилно приемане, че искът по чл.30 ЗН е погасен по давност. Такова възражение не е въведено в процеса. Недопустимо е съдът да се произнася по невъведено възражение. Съществува разлика между преклузивни срокове, за които съдът следи служебно, и давностни, по отношение на които се произнася по възражение на страните.

Основателни са и доводите на жалбоподателката, че съдът е приел за недоказан факт, за който не е дал указания. Следва да се отбележи и, че липсват и твърдения в исковата молба по отношение на оставеното от наследодателката наследство, какво включва наследствената маса, което е нередовност и следва да се отстрани при новото разглеждане на делото.

В съдебно заседание на 08.10.2024 г. в изготвения доклад по чл.146 3

ГПК съдът е приел, че е сезиран с искове: 1. Да бъде прогласена нищожността на осн.чл.42 ЗН на саморъчно завещание от 25.11.2012 г., с което В. Л. е завещала на сина си С. Л. апартамент на ІІ жил.етаж, гараж от приземния етаж и лозе в м."Параколово", тъй като не е изписано и подписано от завещателя и е антидатирано; 2. Да бъде признато за установено по отношение на ответника С. Л., че ищцата З. К. е собственик по силата на покупко-продажба и наследство на: 7/12 ид.ч. от СО с КИ *** - жилище с площ 92 кв.м с прилежащи части в приземния етаж, както и по наследство на 1/2 ид.ч. от СО с КИ *** - гараж с площ 23 кв.м и 1/2 ид.ч. от ПИ с КИ *** в м."Параколово" с площ 600 кв.м. Моли да бъде отменен по реда на чл.587 ГПК констативен НА за собственост на недвижим имот №85, том 8, рег.№ 5857, дело 13771/23.12.2021 г. на нотариус К. и да бъде допуснато изкупуване по реда на чл.33 ЗС на 1/2 ид.ч. от СО с КИ *** с предназначение гараж, като ищцата замести купувача В. Н. П. по посочения НА от 2023 г. на нотариус К., като заплати цена 1800 лв. При условията на евентуалност се иска: 1. Да бъде признато за установено по отношение на ответника С. Л., че ищцата З. К. е собственик на: 6/12 ид.ч. от СО с КИ *** - жилище с площ 92 кв.м с прилежащи части в приземния етаж, на 1/3 ид.ч. от СО с КИ *** - гараж с площ 23 кв.м и 1/3 ид.ч. от ПИ с КИ *** в м."Параколово" с площ 600 кв.м, както да бъде отменен по реда на чл.587 ГПК констативен НА за собственост на недвижим имот № 85, том 8, рег.№ 5857, дело 13771/23.12.2021 г. на нотариус К. и да бъде допуснато изкупуване по реда на чл.33 ЗС на 2/3 ид.ч. от СО с КИ *** с предназначение гараж срещу цена 2400 лв.; отново при условията на евентуалност - 2. Да бъде признато за установено по отношение на ответника С. Л., че ищцата З. К. е собственик на: 1/6 ид.ч. от СО с КИ *** - гараж с площ 23 кв.м и 1/6 ид.ч. от ПИ с КИ

*** в м."Параколово" с площ 600 кв.м, както да бъде отменен по реда на чл.587 ГПК констативен НА за собственост на недвижим имот № 85, том 8, рег.№ 5857, дело 13771/23.12.2021 г. на нотариус К. и да бъде допуснато изкупуване по реда на чл.33 ЗС на 5/6 ид.ч. от СО с КИ *** с предназначение гараж срещу цена 3000 лв.

Първата група евентуално предявени искове са обусловени от въведено с последната уточняваща молба искане - да бъде намалено по реда на чл.30 ЗН до размера на 1/3 ид.ч. завещателното разпореждане, направено със саморъчно завещание от 25.11.2012 г., с което В. Л. е завещала на сина си апартамента, гаража и лозето в м. Параколово, по което не е налице произнесен диспозитив. Нужно е да се отбележи, че този иск е предявен още с депозираната искова молба, като същото искане е формулирано и с уточненията.

Същевременно настоящия състав констатира, че съдът се е произнесъл и по нередовна искова молба. С първоначалната, с която е сезиран, е посочено, че К. е придобила ½ от апартамента в режим на СИО по време на брака с К. К., посочени са и наследниците му в уточняваща молба (л.110 от 4 първоинстанционното дело), но не е конкретизирана частта на всеки от тях, респективно – каква е частта на ищцата. Въззивният състав също разполага с възможността да даде срок за отстраняване на визираната нередовност (както и посочената по – горе в мотивите), но това следва да се направи при допустимо решение, в който случай въззивният съд разполага с възможността да се произнесе, а казусът е различен.

Изложените пороци не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, а от първоинстанционния. Това налага обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Разноски в настоящето производство не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд,

V граждански състав,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №50 от 16.01.2026 г., постановено по гражданско дело №1253/2023 г. по описа на Районен съд Асеновград, ІІ граждански състав.

ВРЪЩА

ДЕЛОТО на Районен съд Асеновград за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5