Определение № 1888 от 11.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1888 гр. София, 11.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20251100603518 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.

С разпореждане от 28.02.2025г., постановено по НЧХД № 15379/2024г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство и е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимата сумата от 1800лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съдът е постановил направените по делото разноски от частния тъжител да останат за негова сметка.

Срещу така постановеното разпореждане е депозирана частна жалба от Н. Г. Г.. С жалбата се оспорва размерът на претендираното адвокатското възнаграждение и се моли същото да бъде намалено до съобразен с фактическата и правна сложност на делото размер. Излагат се подробни аргументи свързани с липса на тъжба от страна на насрещната страна, пропорционалност на адвокатското възнаграждение, липса на правна и фактическа сложност на делото и преценка на разумността на възнаграждението.

Наказателното производство е образувано по тъжба от Н. Г. срещу М.Б.Б. за престъпление по чл. 147, ал.1 от НК. Въз основа на тъжбата е образувано НЧХД № 11752/2023г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав. С присъда от 11.03.2024г. първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1 от НК. На основание чл. 190 от НПК съдът е осъдил Н. Г. Г. да заплати в ползва на М.Б.Б. сумата от 1800лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Присъдата е била обжалвана от ЧТ Н. Г. в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение. С решение от 23.10.2024г., постановено по 1

ВНОХД № 2333/2024г. по описа на СГС, НО, 7-ми въззивен състав, постановената от първоинстанционният съд присъда е била отменена, тъй като е било констатирано допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в титулната част на присъдата, както и диспозитива й не са били посочени данни нито за името на подсъдимата, нито за нейната самоличност. Делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на разпоредително заседание.

С оглед на гореизложените обстоятелства е било образувано НЧХД № 15379/2024г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав. ЧТ Н. Г. е депозирал молба с вх. № 389365 от 02.12.2024г., с която е заявил, че оттегля тъжбата си срещу подс. М.Б.Б. и моли наказателното производство по НЧХД № 15379/2024г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав да бъде прекратено.

С Разпореждане № 2871от 28.02.2025г. по НДЧ № 20241110215379 от 2024г., на СРС, НО, 18ти състав, първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство и е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимата сумата от 1800лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане, в частта относно присъдените разноски, е правилно и законосъобразно и, като такова следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК е императивна и изрично предвижда при прекратяване на наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, разноските да се възложат на тъжителя, както е сторено в случая. При прекратяване на наказателното производство, съдът не е разполагал с правомощие да преценява дали да възложи сторените от подсъдимия разноски в тежест на тъжителя или не, понеже такава възможност изобщо не съществува. Единственият вариант, при който образуваното по тъжба на пострадалия наказателно производство може да бъде прекратено без възлагане на разноските в тежест на тъжителя, е в хипотезата на чл. 24, ал.5, т.3 от НПК, когато подсъдимият и тъжителят са постигнали помирение и неплащането на разноските от тъжителя е част от съгласието между страните.

Разглежданият случай не е такъв, поради което правилно и в съответствие със закона тъжителят Г. е бил осъден да заплати на подс. М.Б.Б. направените от нея разноски за защитник – адвокат в първоинстанционното производство в размер на 1800лв.

За да бъде отговорено на инкорпорираните в жалбата аргументи следва да се посочи, че за присъждането на разноските в хипотезата на чл. 190, ал.1 от НПК е без значение, както основанието за прекратяване на наказателното производство, така и фактическата или правна сложност на делото и обема на извършената по делото правна помощ от страна на защитника на подсъдимия.

На следващо място съдебната практика относно възможността за прилагане на чл. 78, ал.5 от ГПК в наказателното производство е противоречива. В настоящият казус обаче, не е необходимо застъпването на конкретно 2 становище по този въпрос от въззивния състав, тъй като последният се солидализира с изложеното от първоинстанционния съд и намира, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение няма нужда да бъде редуциран.

Същият е разумен и справедлив. В допълнение, в случая се касае за договорно представителство, а в Наредба № 1/09.07.2004г. са визирани само минималните прагове на адвокатските възнаграждания.

Изложеното изисква оспореното разпореждане на районният съд да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Воден от горното, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от № 2871от 28.02.2025г. по НДЧ № 20241110215379 от 2024г., по описа на СРС, НО, 18-ти състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3