Решение № 2921 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2921 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100513066 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 15548 от 14.08.2025г., постановено по гр. дело № 69330/2022г. по описа на СРС, 52-ри състав М. Г. Ш. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал. 2 от ЗС сумата от 593,05 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 21.12.2019г. до 30.04.2021г., като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 703,51 лева и за периода от 01.05.2019г. до 20.12.2019г.

С решението е осъден М. Г. Ш. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.

86 ЗЗД за сумата от 73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за периода от 15.09.2020г. до 31.08.2022г., като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 104,47 лева съобразно чл. 119 ЗЗД. С решението е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Г. Ш. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС за сумата от 36,08 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.09.2019г. до 31.08.2022г. С решението е осъден М. Г. Ш. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 782,32 лева, представляваща разноски съразмерно на уважената част от исковете. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адвокат С. К. на основание чл.78, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 38, 1 ал. 2, във връзка с ал.1, т. 2 ЗА сумата от 65,30 лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. Г. Ш., с която се обжалва решението в частта, с която са уважени искове за сумата от 593,05 лева, главница за потребена топлинна енергия и сумата от 73 лева, мораторна лихва за потребена енергия. Изложени са съображения, че съдът не бил взел под внимание факта, че методиката за дялово разпределение, по която била разпределена топлинната енергия била незаконна. Намира, че с оглед Решение № 7276/03.07.2023г. по адм. дело № 746/2024г. на ВАС, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав липсвала валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия и следвало да се приеме, че исковата претенция била неоснователна и недоказана. Поддържа, че неправилно съдът бил приел, че ответникът имал качеството на потребител на топлинна енергия. По отношение на претендираните суми за лихви сочи, че неправилно били признати за дължими след като ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането на ответника в забава. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Изложени са съображения, че решението е мотивирано подробно съобразно константната съдебна практика по този вид спорове. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страна на „Топлофикация София“ ЕАД- „Директ“ ЕООД.

Решение № 15548 от 14.08.2025г., постановено по гр. дело № 69330/2022г. по описа на СРС, 52-ри състав в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 593, 05 лева до пълния предявен размер от 703,51 лева и за периода от 01.05.2019г. до 20.12.2019г., както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 73 лева до пълния предявен размер от 104, 47 лева, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за сумата от 36,08 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за период от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., както и за сумата от 7,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.09.2019г. до 31.08.2022г. като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай е приет препис от протокол от проведено съдебно заседание на 04.07.1993г. на СРС, 6-ти състав, видно от който е одобрена съдебна спогодба между Л.М.

Ш.а, В.Г. Ш. и М. Г. Ш., с която в първи дял на ответника М. Ш. е поставен апартамент № 20, находящ се в блок № ******** в гр. София, ж.к. „Младост“, както и лека кола – ВАЗ 21065, рег. № ********.

На 01.08.1995г. е подадена молба-декларация от М. Ш., с която е поискал да му бъде открита партида за процесния адрес. Негови имена и подпис са положени и в списъка на етажните собственици, приложен към протокол от проведено събрание на етажните собственици от 19.07.2002г.- л. 26 от първоинстанционното дело.

От приетите документи от третото лице-помагач се установява, че документите за главен отчет за периода от 01.05.2019г.-30.04.2021г. са издадени на името на М. Ш. и са подписани от потребител. Гореописаните документи не са оспорени от страна на ответника.

3

Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че процесният имот е бил поставен в дял на ответника Ш. с гореописаната съдебна спогодба, като по делото не се твърди и не се установява ответникът да се е разпоредил с имота преди или в рамките на процесния период. На следващо място се установи, че ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния имот, издавал е фактури за процесния имот на името на ответника, ищцовото дружество е приело предложението за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.

2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

По отношение на доставката на топлинна енергия, съдът намира, че същата не е била спорна между страните. Изрично в отговора на исковата молба е посочено, че приемат претендирания размер, който не включва давността. В този смисъл изложените доводи във въззивната жалба относно методиката за дялово разпределение са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани от въззивната инстанция. Единствено следва да бъде посочено, че действително с Решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по адм. дело № 746/2021г., с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката. Гореописаното решение, обаче, е постановено след процесния период и по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към процесния спор.

Предвид гореизложеното по делото се установява наличието на облигационно правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна енергия в периода от 21.12.2019г. до 30.04.2021г. /периодът, необхванат от давността/ в размер на 593,05 лева, като не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.

4

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното.

Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.