Решение № 51 от 06.06.2023, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Котел, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20222210100323 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл.145 и сл., вр.§ 19 ЗИД АПК, вр.чл.37м, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на „ КРАСИ СПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Медвен, общ. Котел, ***, с която се атакува Заповед № РД-13-74/23.02.2022г. на кмета на Община Котел, с която е прекратен Договор за наем № 53/30.09.2019г. между Община Котел и жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че със Заповед № РД-13-74/23.02.2022г. Кметът на Община Котел на основание чл.37м, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ и поради несъответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ, установено от справка на БАБХ към 01.02.2022г. прекратил договор за наем № 53 /30.09.2019 г., сключен между Община Котел и жалбоподателя, относно предоставени под наем общински мери, пасища и ливади по чл.37и ЗСПЗЗ.

Счита, че заповедта била издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, водещи до отмяната на административния акт.

Друго самостоятелно основание за отмяна на процесния административен акт било неговата немотивираност. Административният акт следвало да съдържа фактическите и правните основания за издаването му.

Първите били необходим реквизит на акта и липсата им го опорочавал съществено. Жалбоподателят сочи, че в самата оспорвана заповед фактически основания за прекратяването на цитирания договор за наем не се съдържали, а било посочено само правното основание. Административният орган не посочил кои факти и обстоятелства налагат да бъде прекратен процесния договор за наем. След като липсвала мотивировка, изразяваща се в не 1 посочване на фактическите основания за издаването й, то заповедта била постановена при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административно производствените правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Допуснатото нарушение на административно производствените правила само по себе си било достатъчно основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т.3 АПК, без да се разглежда спора по същество. От издадената заповед не ставало ясно как била възложена и извършена проверка за установяване на наличието на животни в животновъдния обект, изобщо извършена ли е такава, съставляващо и основание за прекратяване договора за наем. Дружеството имало регистриран животновъден обект в съответното землище със съответен брой животни, за да продължи да бъде наемател. Дружеството имало такъв обект, притежавало пасищни селскостопански животни в него, поради което неправилно и незаконосъобразно кметът на община Котел прекратил договора за наем.

Неправилно бил приложен материалния закон и било налице необоснованост на извода за липса на регистриран животновъден обект на жалбоподателя като основание по чл.37м, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ за прекратяване на цитирания договор. В тази връзка било налице и се намирал в противоречие е правото на ЕС, и специално Регламент 1307/2013 и чл.2, т. 1 от Делегиран Регламент № 639/2014г. Сочи, че за имотите, посочени в процесния договор били поети ангажименти и се подпомагали съгласно правото на ЕС. Съгласно чл.10 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“ ДФЕС забранява дискриминацията и въз основа на гражданство в своя чл. 18. Именно въз основа на някои от тези признаци дружеството на жалбоподателя било поставено в понеблагоприятно положение спрямо други лица. Твърди, че дружеството не е заличавало животновъден обект и не било уведомявано за такова заличаване или прекратяване на регистрация.

Иска се от съда да отмени Заповед № РД-13-74/23.02.2022г. на Кмета на Община Котел, като издадена без правно основание, недопустима, неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материално правните и процесуално-правните норми. Претендират се деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор от Община Котел, чрез адв. Р., с който се оспорва жалбата като неоснователна, тъй като оспорената заповед не страдала от сочените пороци и отговаряла на законните изисквания В с. з. жалбоподателят поддържа жалбата и направеното в нея искане, като счита същата за основателна.

В с. з. Община Котел оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени 2 по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

На 02.04.2019 г. в гр. Котел комисията назначена със Заповед от 26.03.2019 г. на кмета на Община Котел, е разпределила на жалбоподателя необходимата му площ в размер на 481,361 дка, представляваща пасища, мери и ливади, находящи се в землището на с. Медвен, сред които имот с кадастрален № *** с площ 44,899 дка и имот с кадастрален № *** с площ 2,104 дка.

Жалбоподателят и Община Котел сключили договор за наем № 53 от 30.09.2019 г., за срок от пет години, с предмет предоставяне на жалбоподателя за временно и възмездно ползване собствената на Община Котел земеделска земя с НТП „пасища, мери и ливади“ по имоти в землището на с. Медвен, ЕКАТТЕ-47528, както следва: част от имот с кадастрален № *** с площ 44,899 дка и имот с кадастрален № *** с площ 2,104 дка. От своя страна жалбоподателят се задължил да ползва имотите според тяхното предназначение и да плаща годишен наем в размер на 230,70 лв. Съгласно чл. 16 от договора жалбоподателят се задължил да плаща и всички глоби, наложени от компетентните органи за извършени от него нарушения или от лица, за които той отговаря.

От Заповед № СН-3-680/09.07.2021 г на Директора на ОДБХ Сливен се установява, че са заличени регистрациите на животновъдни обекти № 89870058, № 8987-0062, № 8987-0002, находящи се в с. Медвен, собственост на жалбоподателя. Видно от мотивите на заповедта, на жалбоподателя са издадени три АУАНА-а № 91/19.12.2019 г., № 6/20.03.2023г. и № 7/20.03.2020 г., поради това, че отглежда животни с цел търговия в нерегистриран по чл.

51 от ЗВМД обект и поради това, че не е уведомила своевременно ветеринарния лекар за случилото се. Издадени са и наказателни постановления. Освен това при посещение на място на 01.10.2020 г. е констатирано, че не са предприети необходимите действия за привеждане на обектите в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания по Наредба № 44/20.04.2006 г., за което са издадени три АУАН-а от 25.06.2021 г. На 02.07.2021 г. била извършена проверка, за което била отправена молба до РУ Котел за уведомление на лицата, но същите били открити едва в 8.00 ч сутринта на 05.07.2021 г. Поради молба на управителя на жалбоподателя, проверката била отложена за 08.07.2021 г., когато при посещение на обекта с цел проверка идентификацията на животните се установило, че те не са в обекта, ползвателите не се появили и не създали условия за проверката.

Със Заповед № РД-13-74/23.02.2022 г. Община Котел прекратила договор за наем № 53/30.09.2019 г., сключен между Община Котел и жалбоподателя, считано от 24.02.2022 г. относно имот № *** с площ 13,917 дка и имот № *** с площ 2,101 дка. За да прекрати договора за наем, Община Котел приела, че жалбоподателят е със заличена регистрация на животновъден обект в землището на с. Медвен., поради което не било спазено изискването на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ.

На 04.04.2022 г. на адрес с. Медвен, ***, са залепени съобщения по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, с които се съобщава на 3 жалбоподателя, че е издаден индивидуален административен актгорепосочената заповед, с която е прекратен договор за наем № 53/30.09.2019 г. Съобщението е поставено и на таблото за обявления в Община Котел и е публикувано в интернет страницата на Община Котел.

На 08.04.2022 г. съобщението е връчено на Мариян Василев Русев, ЕГН **********, упълномощен от управителя на жалбоподателя с пълномощно от 31.10.2016 г.

От справка с вх. № 1136/07.06.2022 г. се установява, че в СВ Котел, няма вписан договор за наем № 53/30.09.2019 г., сключен между жалбоподателя и Община Котел.

Министерство на земеделието, БАБХ, поделение Сливен, на 29.06.2022 г. наложило забрана за движение на 24 бр. Говеда, отглеждани в животновъден обект с рег. № 8987-0002; 8987-0058;8987-0062, находящ се в с. Медвен, община Котел. Указано е в срок до 09.07.2022 г. да бъдат извършени необходимите ветеринарномедицински изследвания, разходите от които да са сметка на жалбоподателя, за турбеколоза и други заболявания.

От справка от Министерство на земеделието, БАБХ, ОД Сливен, се установява, че към 01.02.2022 г. жалбоподателят като собственик на животновъден обект с рег. № 8987-0062, находящ се в с. Медвен, е бил със заличена регистрация по реда на чл. 137 от ЗВД. От 01.02.2020 г. до 08.07.2021 г. горепосоченият животновъден обект е функционирал като такъв, но поради неизпълнение на задължение за привеждане на обекта в съответствие с Наредба № 44/20.04.2006 г. в срок от 6 месеца и системно възпрепятстване на контролната дейност на БАБХ, със заповед № СН-3680/09.07.2021 г. на Директора на ОДБХ Сливен регистрацията на обекта била заличена, а удостоверението обезсилено. Към 01.02.2022 г. жалбоподателят нямал регистрирани животновъдни обекти.

Горната фактическа обстановка, съдът установи безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства, на които дава пълна вяра, тъй като са последователни, вътрешнологични и в съответствие по между си.

Община Котел е оспорила верността на разпореждане за налагане на забрана за движение на животни № 1/29.06.2022 г. на директора на ОДБХ гр.

Сливен, но верността на съдържанието се потвърждава от полученото на 25.04.2023 г. съобщение от ОДБХ гр. Сливен. В него се сочи, че регистрациите за обекти №8987-0058, 8987-0002 и 8987-0062 са отнети и заличени по реда на чл. 137 от ЗВмД, но във ВЕТИ бил наличен регистровия им номер като място за отглеждане на животни. Така към 01.02.2022 г. тези обекти имали само регистров номер, но в обекти № 8987-002 и 8987-0062 не се отглеждат животни, а в третия обект се отглеждат 31 броя преживни животни, върху които се изпълняват мерки от Държавна профилактична програма и върху които е наложен запор. Т.е. отнемането на регистрацията и запазването на регистровия им номер са две различни обстоятелства, като отразяването на регистровия номер, който е останал в системата, не променя факта, че обектите са с заличена регистрация.

4

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявената жалба е допустима, тъй като е подадена от лице, което има правен интерес и в съответния законоустановен срок.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При спазване на правомощията, регламентирани в разпоредбата на чл.

168 във връзка с чл. 142 от АПК, съдът намира оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 37м, ал.4, т.4 от ЗСПЗЗ – Кмета на Община Котел, в рамките на предоставените му от закона правомощия.

Заповедта е изготвена в установената от закона писмена форма. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.

37м, ал.4, т.4 от ЗСПЗЗ, който текст вменява на компетентния административен орган – кмета на община, да прекрати договора за наем след преценка на всички данни и обстоятелства, установени в хода на проверката по чл. 37м, ал.1 от ЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че в издадената заповед е посочено, че след направена справка от БАБХ към 01.02.2022 г., е констатирано, че жалбоподателят е със заличена регистрация на животновъден обект в землището на с. Медвен и е направен извод, че поради този факт, жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. от ЗСПЗЗ.