Протоколно определение № 288 от 20.02.2026, Районен съд - Стара Загора

ПРОТОКОЛ

№ 288 гр. Стара Загора, 20.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова и прокурора Т. Цв. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Цветислава Стайкова Наказателно дело от общ характер № 20265530200034 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ * – редовно призован, лично се явява.

ЗАЩИТНИКЪТ му адв. П. Х. К. – АК- Стара Загора - редовно упълномощен от досъдебното производство, лично се явява.

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - СТАРА ЗАГОРА – редовно уведомени, явява се прокурор Т. Д..

СЪДЪТ докладва, че е постъпила изисканата справка за съдимост на *.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТНИК: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че в днешното съдебно заседание са налице процесуалните предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия * роден на *, неженен, неосъждан, със средно специално образование, работещ, живущ в *, *, ЕГН: **********.

ПОДСЪДИМ: Получих препис от обвинителния акт на прокурора и от разпореждането на съдията-докладчик преди повече от 7 дни.

1

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото на искания за отводи към състава на съда, прокурора и съдебния секретар, а на подсъдимия – и правата му в наказателното производство.

ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.

ЗАЩИТНИК: Нямам искания за отводи.

ПОДСЪДИМ: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ пристъпи към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като покани страните да вземат отношение по тях, както следва:

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че с оглед правната квалификация делото е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В хода на проведеното разследване, респективно досъдебното производство, не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните права, което да е довело до ограничаване тези на обвиняемия. В случай, че защитата прецени, следва да направи искане за разглеждане на делото по реда на особените правила, или делото да се насрочи по общия ред. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или вещи лица, както и извършване на съдебни следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда е правилно определена. Към настоящия момент нямам доказателствени искания. Не соча нови доказателства. Няма основания за обединяване или разделяне на делото.

АДВ. К.: Също считам, че делото е подсъдно на този съд. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело до ограничаване на процесуалните правата на клиента ми. При изготвяне на обвинителния акт не са спазени изискванията на чл. 246, ал. 2, а именно да бъде поднесено по ясен и разбираем начин, така че клиентът ми да разбере в какво е обвинен и да организира правилно защитата си. В обстоятелствената част на обвинителния акт, който в цялост общо взето представлява препис на заключенията на вещите лица, е посочено, че началната дата на създаване на файловете е 28.10.2021 г. и крайна дата на създаване 12.01.2024 г., каквото и да значи това.

От друга страна в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва каквото и да е периодично създаване, или съхранение на тези файлове. Посочва се, че въз основа на специализиран софтуер е установено разпространение на тези файлове, което разпространение не е предмет на обвинението. Противоречиво е изложеното във фактическата обстановка тоест, че е безспорно установено, че е налице разпространение и е описано как се случва това разпространение, а в същото време единственото което е посочено е държане на 16.01. Считам, че текстът на чл. 159, ал.6 е изключително ясен и за да разбере какво е обвинението трябва да е формулирано по такъв начин, че да съответства на 2 фактическата обстановка която е изнесена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се, че 2021 година е създаден и съхранен въпросният файл, а в същото време се повдига обвинение само за 16.01.2024 г.

Това води до неяснота относно действително извършеното от клиента ми и до ограничаване на правата му на защита. От друга страна, в обвинителния акт прокурорът чисто бланкетно е посочил, че престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“, като единственото, което е сторено, е цитиране на законовата дефиниция на прекия умисъл, с което се изчерпва и анализа на субективната страна на престъплението. В обстоятелствената част на акта липсват факти, които да подкрепят извода на прокурора относно проявната форма на вина, предвид което за нас не става ясно как е определена тя.

Обстоятелствената част е изпълнена с противоречия с взаимно изключващи се твърдения. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. по наказателно дело № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, които не са загубили смисъл и до днес, обвинителния акт очертава фактическите рамки на обвинението. Чрез него прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основни рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Обвинителният акт следва да съдържа всички установени по делото обстоятелства като в изпълнение на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК. Те трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен и конкретен начин, за да разбере лицето точно в какво престъпление е обвиняем. Наказателната отговорност на лицето може да бъде реализирана само и единствено при прецизно повдигнато обвинение в съответния акт на прокурора. Липсата на яснота относно извършените деяния, всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, тъй като води до ограничаване на правото на защита на обвиняемото лице. Същите постановки са заложени от законодателя и в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, съгласно която отстранимо съществено процесуално нарушение на правата на обвиняемия е налице, когато е нарушено правото му да научи за какво точно престъпление е привлечен в това качество. Ясното и разбираемо обвинение е основна предпоставка за липса на съмнения досежно обвинителната теза. В случая прокурора не е обсъдил, във връзка с извършеното деяние, нито един от елементите на прекия умисъл, но го е посочил като установена форма на вина.

Чрез допускането на посочените неясноти прокурорът ни поставя в невъзможност да разгледаме смисъла на обвинението, както и да организираме правилно защитата си. Предвид гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 1, вр ал. 2, вр чл. 248, ал. 5, т. 1, вр ал. 3 от НПК, Ви моля да постановите определение с което да прекратите и върнете делото на РП за отстраняване на процесуални нарушения.

Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не трябва да се разглежда делото при закрити врати, не трябва да се привлича резервен съдия или съдебен заседател. Няма нужда да 3 се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и извършването на съдебно-следствени действия по делегация. Към настоящия момент няма мярка за процесуална принуда и считам че не се налага взимането на такава. Към този момент нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред, в случай на неуважаване искането ни за прекратяване на съдебното производството и връщане на делото за доразследване на РП - Стара Загора.

Нямам искания и считам, че не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

ПОДСЪДИМ: Съгласен съм с адвоката ми и поддържам казаното от него.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ след тайно съвещание и като съобрази материалите по делото и заявеното становище на страните по въпросите на откритото разпоредително заседание, намери следното:

1. Делото е подсъдно на РС – Стара Загора по правилата за родовата и местната подсъдност.

2 . Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3 . В хода на досъдебното производство, според настоящия съдебен състав, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на подсъдимото лице. В тази връзка съдът намира, че ОА, с който е сезиран не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК. В същия липсва изложена каквато и да е фактическа обстановка, т.е. факти срещу които да се защитава подсъдимото лице.

Обстоятелствената част на обвинителния акт започва с изреждане на фактите за какво е образувано и водено досъдебното производство, наличието на частично прекратяване по отношение на обвинението по чл. 159, ал. 4 вр. ал. 2 от НК, последвано от изброяване на предприетите действия по разследването и възпроизвеждане на заключенията на изготвените експертизи.

В обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени никакви конкретни факти, чието съдържание да обосновава от обективна страна осъществяването на изпълнителното деяние „държане“, а единствено е описано, че при извършен мониторинг от специализираните софтуерни приложения в дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР засечените от сървърите IP адреси се ползват на адреса в гр. Стара Загора и че там живее подсъдимият * който е посочил PIN кода за отключване на иззетия при извършеното претърсване и изземване компютър. Такава формулировка не изпълнява изискванията за изрично посочване на конкретните действия за осъществяване на инкриминираното деяние, поради което е равнозначна на пълна липса на фактическо описание на изпълнителното деяние „държане“, доколкото е посочено единствено самото изпълнително деяние, но не и фактите, които го обосновават. Наред с това в обстоятелствената част никъде не се твърди подсъдимият да е имал знание /съзнание/, респективно представа 4 за описаните порнографски материали, намиращи се в настолен компютър с надпис *, нито пък какво е било конкретното му намерение и отношение спрямо тези файлове в случай, че се заявява и претендира упражняването на фактическа власт върху тях, в който смисъл съдът споделя изложеното от защитника. Доколкото обаче повдигнатото е за държане на една конкретна дата – 16.01.2024 г., а не за създаване на порнографски материали, настоящият състав намира за неоснователни доводите на защитата за неяснота относно времевата рамка на повдигнатото обвинение.

Освен изложеното до тук, в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа констатация, че на иззетия при процесуално-следственото действие компютър са установени множество файлове с порнографско съдържание, за създаването на които са използвани видимо непълнолетни и малолетни лица, но не са конкретизирани видът, броят и наименованията на отделните файлове, съдържащи порнографски материали. Изложени са обстоятелства, че в една от папките в директорията с наименование „new“ са намерени 1291 папки, съдържащи 117 145 файла с порнографско съдържание, за създаването на които са използвани видимо непълнолетни и малолетни лица. След това е възпроизведено заключението на изготвената аудиовизуална и художествена експертиза, според която са установени различен брой файлове, обособени в различни папки на изследваното електронно устройство. В заключителната част на ОА е описано, че подсъдимият е държал 12 348 файла, като за пръв път там са посочени и конкретните файлове, съдържащи порнографски материали. Така направената фактическа формулировка и посочването на общото количество намерени инкриминирани файлове, при това противоречиво, в обстоятелствената част не изпълва изискванията за посочване на всички съставомерни признаци на престъплението. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, тъй като създава неяснота относно обстоятелства, касаещи съществените обективни признаци на деянието, обосноваващи правната му квалификация, а конкретизирането на файловете единствено в диспозитива води до противоречие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт.