Решение № 481 от 30.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. С., 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета А.

Георги Стоев като разгледа докладваното от Ивета А. Въззивно гражданско дело № 20231100510999 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247, чл. 250 и чл.251 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 113835/05.12.2023г. подадена от М. Д. М., съдържаща искане за поправяне на очевидни фактически грешки, допълване и тълкуване на постановеното по настоящето дело по реда на 435 от ГПК решение № 5589/05.11.2023г., с което е оставена без уважение жалба депозирана от М. Д. М. – длъжник по изпълнително дело № 20238440401276 по описа на ЧСИ С.Я. срещу постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение с изх. № 37967/16.08.2023г., като неоснователно и е оставена без разглеждане жалба депозирана от М. А. М. длъжник по изпълнително дело № 20238440401276 по описа на ЧСИ С.Я. срещу постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение с изх. № 37967/16.08.2023г, като недопустима.

Молителят поддържа, че Софийски градски съд не се е произнесъл по всички наведени в жалбата основания, съответно не е направил правилни изчисления и не е изложил коректно и хронологично извършваните действия по изпълнителното дело, погасяването на суми, налагане на запори, начисляване на такси в съответните размери.

Твърди, че в решението има неясноти и непълноти, които следва да бъдат отстранени по пътя на тълкуването.

Ответникът по молбата - "Т. С."ЕАД в писмен отговор депозиран в срока по чл.

247 ал.2, чл.250 ал.2 и чл. 251 ал.2 от ГПК оспорва същата като неоснователна с довод, че с нея се иска допълване на мотивите на съдебния акт, което е недопустимо, съответно решението е ясно и разбираемо и липсва противоречие между формираната и изразена воля на съда. Излага аргументи за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските, при условията на евентуалност – и за неговата неоснователност.

1

Софийски градски съдът, след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

По молба с вх. № вх. № 113835/05.12.2023г. подадена от М. Д. М. в частта относно искане по чл.247 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 247 ГПК намира приложение само в случаите, когато очевидните фактически грешки са допуснати в някои от елементите на решението, посочени в чл. 236, ал. 1 ГПК, а не и в неговите мотиви. Мотивите към решението само указват какви са били съображенията на съда, обосноваващи решението, но те не са самото решение. В случая твърдяната от молителя грешка /при посочване на непогасени суми от длъжниците по изпълнителното дело/ се съдържа в мотивите на постановеното решение, а не в диспозитива на съдебното решение, който формира силата на присъдено нещо, поради което не може да бъде поправяна по реда на чл. 247 от ГПК. /в т. см. опр. № 4 от 8.01.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 54/2014 г., II г. о., ГК , Р 0 114/18.05.2011г. по гр.д. № 979/2009 на ІV г.о. ВКС, решение № 84/01.06.2010г. по гр.д. № 1654/2009г. на ІV г.о. ВКС/.

Предвид горното, молбата в тази част, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение

По молба с вх. № вх. № 113835/05.12.2023г. подадена от М. Д. М. в частта относно искане по чл.250 от ГПК.

Молбата с правно основание чл. 250 ГПК е подадена в законния едномесечен срок от постановяване и влизане в сила на определението, чието допълване се иска, и от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Според правната теория и константната практика на ВКС, на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитива на съдебния акт, в който е изразена решаващата воля на съда, тогава когато съдът е пропуснал да се произнесе по всички искания, с които е сезиран и за които дължи обективиране на вътрешното си убеждение в диспозитива на акта си. С допълването по реда на чл. 250 ГПК не може да се променя вече изразената от съда воля в диспозитива на акта му. По реда на чл. 250 ГПК не може да се иска допълване на мотивите /фактическите констатации и правните съображения/ на решаващия съд в съдебния акт.

Наведените в молбата доводи за неправилност на изложените фактически основания и направените правни изводи, съответно липса на хронологично проследяване и описание на всички действия по изпълнителното производство вкл. и присъединените и математически изчисления на такси, конкретни суми върху които са налагани запори и с които е погасявано задължението, по съществото си са доводи за неправилност на постановения съдебен акт, който не подлежи на обжалване.

В конкретния случай с диспозитива на решението, чието допълване е поискано, въззивният съд се е произнесъл по целия предмет на частното въззивно производство.

С оглед изложените мотиви, молбата в частта, с която се претендира допълване на решението е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

В обобщение:“ неразглеждането в мотивите към решението на всички правни доводи на жалбоподателя, не поражда непълнота на съдебния акт. Мотивите към решението, 2 макар и обективирани в един писмен документ със самото решение /диспозитива/, не съставляват част от решението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите.

Непълнотата на мотивите не води до непълнота на решението“. /решение № 60/09.03.2018г. по гр.д. № 113/2017г. на ВКС, I т.о. /

По молба с вх. № . № 113835/05.12.2023г. подадена от М. Д. М. в частта относно искане по чл.251 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникването на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който ги е постановил.

Н а тълкуване подлежи единствено диспозитива на решението, когато същият е неясен. /Мотивите служат за указание при неговото тълкуване/. Тълкуване се допуска само при такава неяснота в смисъла на съдебния акт, която поражда съмнение във формираната воля от съда. В конкретния случай формираната в диспозитива воля в решение № 5589/05.11.2023г. е ясна и недвусмислена, а именно - недопустимост на жалбата подадена от М. А. М. срещу постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение с изх. № 37967/16.08.2023г. по изпълнително дело № 20238440401276 по описа на ЧСИ С.Я. и неоснователност на жалбата на М. Д. М. срещу постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение с изх. № 37967/16.08.2023г. по изпълнително дело № 20238440401276. По реда на тълкуването съдът не може да дава отговор на поставени от жалбоподателя въпроси и не може да преразглежда изразената в мотивите си воля.

С оглед изложените мотиви, молбата в частта, с която се претендира допълване на решението е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав счита, че не е надлежно сезиран от молителя М. с искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските – в производството пред СГС. Въпреки, че в молбата в заглавната й част е цитирал разпоредбата на чл.248 от ГПК, във фактическото изложение на искането, с което сезира съда, липсва изложение на обстоятелства и формулирано искане по чл.248 от ГПК. Доводите в молбата са относно разноските в по изпълнително дело № 20238440401276 по описа на ЧСИ С.Я. и тяхната недължимост и което е било предмет на разгледаната по същество с решението жалба.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 113835/05.12.2023г. подадена от М. Д.

М., съдържаща искане за поправяне на очевидни фактически грешки по реда на чл.247 от ГПК, допълване по реда на чл.250 от ГПК и тълкуване по реда на чл.251 от ГПК на постановеното по настоящето дело по реда на 435 от ГПК решение № 5589/05.11.2023г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4