Решение № 21868 от 29.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10103/2025
- Вид
- Решение № 21868
- Подписан
- 29.11.2025
- В сила
- 29.11.2025
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 412, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 21868 гр. ., 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110110103 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „.“ ЕАД твърди, че между него и ответникът М. Б. Т., в качеството му на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот с абонатен номер ., представляващ апартамент с № 20, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. Б, ет. 2, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което претендира сумата от 58,88 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 07.02.2024 г., начислено върху главно вземане от 530,03 лв., стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в имот с абонатен номер 1
., представляващ апартамент с № 20, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. Б, ет.
2, както и за сумата от 12,95 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021 г. до 07.02.2024 г., начислено върху главно вземане в размер на 68,63 лв., главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имота по – горе, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.04.2024 г. по гр.д. № 16274/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.
По отношение главните вземания, отразени в горната заповед за изпълнение - за сумата от 530,03 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в имот с абонатен номер . и сумата от 68,63 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху горните главни вземания от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане, заповедта за изпълнение е влязла в сила, доколкото са изрично признати от ответната страна във възражението по чл. 414 ГПК и погасени в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, което обстоятелство е било потвърдено от ищеца (заявител в заповедното производство).
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът М. Б. Т. оспорва исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД при твърдението, че е следвало да бъде поканен от ищеца да изпълни задължението си, респ. без покана няма как да изпадне в забава. Намира главния иск за стойност на топлинна енергия за недоказан. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания/част от тях, без да конкретизира вземане и период, за който е начислено.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.” ЕООД, смята предявените искове за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
2
Въпреки изричното признаване и погасяване, в заповедното производство, на главните задължения за доставена топлинна енергия и за извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия, в отговора на исковата молба ответникът е оспорил главния дълг, поради което възникването на задълженията за сумата от 530,03 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в имот с абонатен номер . и сумата от 68,63 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ще бъде изследвано в настоящото изложение.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства – протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от входове А, Б и В на бл.
., в ж.к. „.“, . и приложения към него списък на присъствалите, окончателен разпределителен протокол на ЖСК „.“ ., ., нотариален акт от 04.11.2022 г., списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. ., вх. Б в ж.к. „.“ (л. 16-28 от делото) се установява, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. Б, ет. 2 с клиентска партида с абонатен номер при ищеца .. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът Т. се е явявал потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на стойността й като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 3 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ищеца и ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за целия исков период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.” ЕООД
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, че през исковия период на ответната страна е била начислявана топлинна енергия за три отоплителни тела с монтирани топлоразпределители, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 517,30 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на 4 прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач индивидуални справки за отопление и топла вода и главните отчети за двата отоплителни сезона, подписани от ответника без възражения. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е в размер на 533,74 лв. (след прибавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 16,44 лв., съгласно изравнителните сметки). Следователно, задължението за доставена топлинна енергия за двата отчетни периода възлиза в размер на 533,74 лв. Ищецът – заявител е претендирал главно вземане за топлинна енергия в по – нисък размер (530,03 лв.), поради което отразената в заповедта за изпълнение главница за доставена топлинна енергия действително е възникнала в тежест на ответника към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Към посочената сума, представляваща стойността на доставената топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 68,63 лв. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60353051-b97b-4b9c-a6f3-43afb72752f2