Определение № 4838 от 24.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4838 гр. София, 24.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002104294 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени три касационни жалби срещу въззивно решение № 10014/08.07.2024 г. по в. гр. д. № 4618/2019 г. на АС - София, с което, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 7089/14.11.2018 г. по гр. д. № 20044/2014 г. на Софийския градски съд в частта по исковете с основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД, са осъдени всеки от ответници Г. П. Т. и Е. П. М. / двамата конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия първоначален ответник П. Г. Т. / да заплати, солидарно с ответника Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД, на ищеца И. М. М. сума от по 12 000 лева (за болницата общо 24 000 лв.) главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от забравено чуждо тяло при операция на 26.05.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2010 г. до окончателното плащане. Със същото въззивно решение е потвърдено и първоинстанционното решение № 2735/16.04.2019 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.250 ГПК на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. В частта, в която исковете на ищеца за обезщетение са отхвърлени за разликата над уважения размер общо 24 000 лв., до предявения такъв от 30 000 лв., първоинстанциноното решение като необжалвано е влязло в сила и не е било предмет на въззивното производство.

Касационните жалби са подадени поотделно от всеки от тримата ответници.

С касационна жалба от ответника Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД /УМБАЛ „Александровска“ ЕАД/, подадена чрез пълномощник адв.К. П. от АК - П., се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния, процесуалния закон и е необосновано. В изложението към нея 1 по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С касационна жалба от ответника Г. П. Т., подадена чрез адв.Ц. П. от САК, се поддържа, че обжалваното въззивно решение в частта по деликтните искове, уважени при условията на солидарност, е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. В изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличието на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, също и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С касационна жалба от ответника Е. П. М., подадена чрез адв. И. Ц. – САК, се поддържа, че обжалваното въззивно решение в частта по уважените деликтни искове при условията на солидарност, е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличието на основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

От страна на Г. П. Т. е подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК общ писмен отговор по касационните жалби на другите двама ответници, с който заявява, че същите са основателни.

Ответната страна в касационното производство – ищецът И. М. М., чрез адв. М. П. от САК, в срока по чл.287, ал.1 ГПК с общ писмен отговор оспорва трите касационни жалби, като възразява, че не са налице основанията за допускане касационното обжалване по нито една от тях, а по същество, че същите са и неоснователни.

Третото лице-помагач на ответниците Г. и Е. Т.- „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, не е взело становище по жалбите.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Въззивният съд е посочил, че исковото производство е образувано по искова молба на И. М.

М. против УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и П. Г. Т. /починал в хода на процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон, деца Г. П. Т. и Е. П. М./, за солидарното им осъждане да му платят парично обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на забравено чуждо тяло - марля при първата операция в ответната болница за отстраняване възли на щитовидната жлеза, извършена от ответника П. Т. на 25.05.2010 г., причинило последващо трудно зарастване на оперативната рана, образуване на подутина на шията с болка, необходимост от почистване на мястото от гной, безсъние, нервност, изпотяване, прием на антибиотици, консултации с лекари, след около 1 година последвали още три операции в същата болница през 2011 г. за почистване на събиращата се гной, една проведена от същия лекар П. Т. - на 18.05.2011 г., на 25.07.2011 г. – непроведена, на 11.10.2011 г. –проведена вече от проф. Р. П., при която било извадена въпросната марля, след което раната заздравяла нормално. Наложила се и следваща операция на 19.03.2013 г. заради сраствания и за отстраняване на остатъчни възли по щитовидната жлеза, която не била отстранена напълно при първата операция. Отговорността на ответника д-р Т. се ангажира за 2 неговото противоправно поведение – оставяне на марля 5/5 см. при извършената от него първа оперативна интервенция, в резултат на което е получил общо разстройство на здравето, причинено от чуждо тяло, търпял е продължително време болки и страдания във връзка с усложненията в общото му физическо състояние - незарастваща в продължение на около година и половина рана, която е гнояла постоянно. В следствие на гнойния процес е настъпила обща интоксикация на организма му, съпроводена с влошаване на здравословното му състояние- поддържане на фибрилитет, загуба на тегло, загуба на апетит. Претърпял е множество медицински манипулации по почистване на раната от гной, които са свързани с отрицателни изживявания. Бил е подложен на продължително антибиотично лечение, претърпял е нови оперативни интервенции, които са били свързани с риск за здравето му.

Развил е хронична бактериална инфекция и резистентност към пости всички антибиотици.

Вторият ответник - УМБАЛ „Александровска“ ЕАД се сочи да отговаря като възложител на работата на д-р П. Т. по трудово правоотношени, и затова отговорна с него солидарно за чужди и виновни действия. Сумата за обезщетение е определена от ищеца на 30 000 лв., за наследниците на д-р Т. разделно по 1/2, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2010 г. до окончателното изплащане.

Ответниците оспорват исковете. Първоначалният ответник д-р П. Т. оспорва да е действал противоправно, оспорва само той да е провел първата операция, защото са участвали още двама лекари и две медицински сестри, възразява, че не е срязвал при операцията мускули, където се твърди да е намерена марля, оспорва да е забравял марля и такава да е намерена при последваща операция, възразява, че ищецът не е уведомил лекуващите лекари за склонност към алергични реакции и непоносимост към хирургични конци. Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, не е взело становище по иска.

Ответникът УМБАЛ „Александровска“ ЕАД оспорва иска с възраженията, че не е доказан обективния факт на влошен здравословен статус на ищеца вследствие на неправилна диагностика или манипулация при болницата, че по физиологични причини е бил забавен оздравителния процес при ищеца, Оспорва да не е проведена третата операция- на 28.07.2011 г., оспорва при поредното постъпване на ищеца в ответната болница, в друга клиника, да е открита марля с размери 5/5 см., възразява още, че при всяка операция съществува допустим риск от странични ефекти и лекарствени реакции, което налага отсъствие на умисъл в действието на медицинските специалисти в посока увреждане здравето на пациента, което ограничава приложното поле на отговорността.

Ответниците идентично възразяват, че причината за наличието на фисурни ходове, периодично отварящи се в областта на оперативния цикатрикс при ищеца е именно посоченото от хистологичния резултат № Ви 1222/26.05.2011 г., а именно меки тъкани с хроничен абсцес с обилие на гигантски клетки тип „чуждо тяло“ около хирургични конци.

Решаващият съд е приел за безспорно по делото, че на ищеца са били направени всички посочени операции от лекарски екипи на ответната болница, че при три от тях е участвал ответника д-р Т. – работил по трудов договор с ответната болница, че д-р Т. е починал в хода на делото и заместен от законите си наследници син и дъщеря Г. Т. и Е. М.. По отношение на наследниците е прието, че отговарят разделно спрямо ищеца по предявения иск, макар и 3 солидарно с ответната болница.

По спорните факти, въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и съдебно-медицински експертизи, вкл. и тези събрани във въззивното производство, както и събраните гласни доказателства. Заключението на в.л.д-р Г., специалист по съдебна медицина, е кредитирано от съда като компетентно, безпристрастно и обосновано, изградено въз основа на събраните по делото доказателства, на науката и професионални опит на експерта, и въз основа на заключенията на същото е прието, че установените при ищеца хроничен абсцес и фистулни ходове са единствено в резултат на забравеното чуждо тяло в оперативното поле при първата операция, че не е налице непоносимост на ищеца към хирургични конци, че при първия приема на ищеца на 25.05.2010 г. правилно е била поставена диагнозата и са били предприети адекватни на здравния статус на пациента действия, като правилно е била запазена част от левия лоб на щитовидната жлеза при първата операция.

От показанията на свидетеля П. е установено, че свидетелят е направил оперативната ревизия на ищеца, при която е установил променени тъкани, пропити с много секрет и с гной, влакна и конци, нещо като малка марля. Извадил ги е и ги сложил върху друга марля, разчепкал находката и е предположил, че това е чуждо тяло. Според свидетеля е възможно от многото превръзки да се е събрало намереното, не може да каже с категоричност дали намереното е марля или конци, събрали се в резултат на множеството превръзки. Не си спомня да е казал на пациента, че е намерил марля с размери 5/5 см. След отстраняването на чуждото тяло раната се е затворила. След около половин година ищецът е дошъл с ехографско изследване, на което са били установени нови възли, останали от щитовидната жлеза от първата операция. Това е наложило втора операция за отстраняването им. На предявения му оперативен протокол № 23701, находящ се на л. 101 и 102 от делото, свидетеля сочи, че е написан с почерка на д-р М.. Свидетелят изяснява, че няма нормативно задължение да се тестват пациентите преди операцията за алергия от хирургични конци, както и че при първата операция, която е направил на ищеца, е търсел причината за абцеса, а не дали има рецидив на увреждането на щитовидната жлеза. Показанията на този сдвидетел въззивният съд е кредитирал с изключение на частта, в която заявява, че не е намерил марля 5/5 см. при операцията на ищеца, която той е направил, тъй като влизат в противоречие със събраните по делото доказателства и по-конкретно Епикриза от 13.10.2011 г., която свидетелят е подписал в качеството му на завеждащ отделение.

От показанията на свидетелят М., съпруга на ищеца, относно възприети от нея лично факти и обстоятелства относно търпените от ищеца симптоми след първата операция- умора и раздразнителност, са кредитирани, при преценката им по чл.172 от ГПК като достоверни и убедителни.

Обсъдени са и събраните пред въззивния съд, с оглед възраженията в жалбите, две тройни медицински експертизи. Първата, изготвена от проф. д-р С., д-р В. и д-р С., не е възприета от съда при преценката по чл.202 от ГПК, по изложените съображения, че с нея не се дава заключение по поставените въпроси, служи си с хипотези както и посочва, че за изясняване на въпроса за характера на оперативната находка, следва да се изслушат показанията на д-р 4