Решение № 2498 от 28.09.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2498 гр. София, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.ова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20221100506666 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.538 вр. чл.278 ГПК.

Производството по делото е образуване по жалба на Й. И. В., лично и със съгласието на своята майка Р. Т. М., чрез адв. Ч.М., срещу Решение № 5318 / 25.05.2022 г., 139 състав на Софийски Районен Съд, с което е отхвърлена молба вх. № 37253/25.02.2022г. на Й. И. В., подадена лично и със съгласието на майка му Р. Т. М. за разрешение на основание чл.130, ал.3 от СК да се продаде притежаваните от него ¼ идеални части от апартамент в гр.

Пловдив.

В жалбата се твърди, че постановеният отказ е неправилен, тъй като СРС необосновано е приел, че молителят не е приел под опис наследството на дядо си .

Съдът намери от фактическа страна следното:

Молителят Й. И. В., лично и със съгласието на своята майка Р. Т. М., е поискал разрешение да продаде притежаваната от него по наследство от дядо му И. В. 1/4 ид.ч. от апартамент в гр. Пловдив. Посочил е, че живее в Германия, а апартаментът в Пловдив пустеел и не носел доходи, а имало интерес от купувачи. Средствата от продажбата на идеалната част от имота щели да отидат по сметка на молителя и да служат за образованието му.

Пред СРС е представено удостоверение от РС Пловдив, съгласно което молителят е приел по опис наследството на баща си И. В., издадено въз основа на постановено по ч.гр.д.№ 5400/2022 г. на СРП определение № 5206/13.05.2022 г.

Пред настоящата инстанция е представено определение № 6098/06.06.2022 г.на РС Пловдив, 1 с което е допусната поправка на ОФГ в определение № 5206/13.05.2022 г., като е депозирано и издадено въз основа на този съдебен акт удостоверение, относно приемането от страна на молителя по опис на наследството на дядо му И. М.В., ЕГН: **********, състоящо се от 1/4 ( една четвърт) идеална част от ЖИЛИЩЕ № 87, вх.Д, *******, бул. „******* гр.

Пловдив, общ. Пловдив, обл.Пловдив е площ от 73.00 кв.м., построен върху държавна земя, състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет, едно избено помещение № 15 и 0.948% идеални части от общите части.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Молителят е непълнолетен, като извършва правни действия със съгласието на своите родители или попечители (чл. 4, ал. 2, пр. 1 ЗЛС), което в случая е налице.

Съгласно правилото на чл. 130, ал.3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

Тъй като молбата за разрешение по чл. 130, ал. 3 СК е за издаване на охранителен акт, молителят следва да установи, че е собственик на идеалните части от имота и да докаже, че разпореждането е в негов интерес.

Съгласното удостоверение за наследници молителят се явява наследник по закон по право на заместване на ¼ ид.ч. от наследството на своя дядо И. М. В., тъй като дядото е починал след бащата на молителя.

В съответствие с чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия, пораждащо в полза на наследника право на наследяване, изразяващо се във възможността да се приеме или да се откаже наследството.

В съответствие с чл. 61, ал. 2 ЗН ненавършилите пълнолетие деца приемат наследството само по опис.

В настоящия случай молителят е приел наследството на дядо си по опис съгласно представените пред настоящата инстанция определение за ОФГ и удостоверение.

Макар молителят да не е единствен наследник на дядо си, но в контекста на чл.76 ЗН и доколкото наследството на И. В. се изчерпва само с един имот, както и тълкуването дадено в ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС относно характера на порока и лицата, които могат да се позовават на него в посочената хипотеза, това не се явява пречка за издаване на охранителния акт.

Налице е и втората предпоставка. След като молителят не генерира доходи от имота, продажната цена може да се използва за посочените от него образователни нужди.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на СРС поради, направени въз основа на новопредставени доказателства, отказът следва да бъде отменен 2 и бъде дадено исканото разрешение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5318 / 25.05.2022 г., 139 състав на Софийски районен съд, като вместо това постановява:

РАЗРЕШАВА на Й. И. В. , ЕГН: ********** с постоянен адрес в гр. София, ж.к. ******* лично и със съгласието на своята майка Р. Т. М., ЕГН:**********, гр. София, ж.к. ******* да продаде притежаваната от него 1/4 ( една четвърт) идеална част от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ в гр.Пловдив, бул.„*******, б*******7 с идентификатор *** с площ от 73 кв.м. и прилежащи изба № 15 с площ от 2.80кв.м. и 0.984% ид.части от общите части на сградата, като сумата от продажбата се преведе по банковата сметка на Й. И. В., ЕГН: ********** в «Банка ДСК» клон «ИСКЪР » BIC на Банката STSABGSF, IBAN *******

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3