Определение № 232 от 27.03.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Варна, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000538 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Въззиваемият „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, е сезирал съда своевременно с молба за изменение на постановеното по делото решение № 179/03.12.2021 г. в частта му за разноските.

В молбата се твърди, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото, подлежащ на определяне по правилото на чл. 7, ал.

2, т. 5 от Наредба за МРАВ, възлиза на сумата 8 830.63 лв., при което, присъдената в полза на молителя сума от 7 800 лв. за репариране на разноски за адвокатско възнаграждение е под минималния размер, с което е нарушен чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането е за допълнително присъждане на сумата 1044лв., представляваща горницата над присъдените 7 800лв. до пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за сумата 8 844лв., която според молителя не надвишава прекомерно минималния размер на възнаграждението по Наредба за МРАВ.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от пълномощник на легитимирана страна и е процесуално допустима.

Насрещната страна „УП България 1” ЕООД със седалище гр. София, на което е връчен препис съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК, не представя становище.

За да се произнесе по молбата съдебния състав съобрази следното:

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на „УП БЪЛГАРИЯ 1“ ЕООД - гр. София, ЕИК 200310951, подадена чрез адв. Р. М. от САК, срещу решение № 152/04.06.2021г., постановено по т. д. № 1

1195/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника обективно съединени осъдителни искове срещу „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, ЕИК 103533691, с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, претендирани като дължими по силата на Договор за изкупуване № 104/26.08.2009г.: 1./ сумата 44 795.93лв., представляваща дължима и незаплатена преференциална цена с ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север-1“, през м. ноември 2017г., обективирана във фактура № 176/30.11.2017г., сумата 12 766.79лв.- обезщетение забава за периода 29.12.2017г. – 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното й изплащане; 2./ сумата 139 803.52 лв., 1 представляваща дължима и незаплатена преференциална цена с ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „Камен бряг Север-1“, през м. декември 2017г., обективирана във фактура № 178/31.12.2017г., сумата 38 795.42 лв. - обезщетение забава за периода 25.01.2018г. – 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 22.10.2020г. до окончателното й изплащане.

С решение № 179/03.12.2021г. първоинстанционното решение № 152/04.06.2021г., постановено по т. д. № 1195/2020г. по описа на ВОС е потвърдено изцяло.

Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК въззиваемият е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 8 844 лв. /лист 50 от делото/. Насрещната страна е направила своевременно, в открито съдебно заседание на 17.11.2021г., възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е преценено като основателно от съда и претендираната за присъждане сума е намалена на 7 800лв., над който размер съдът е направил извод, че платеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора.

Законовата делегация за приемане на наредба за минимални цени на адвокатските услуги, произтича от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от текста на разпоредбата, на първо място размерът на възнаграждението между адвоката и неговия клиент трябва да бъде „справедлив и обоснован“, а на второ място – да не е по-нисък от минималния размер, фиксиран в Наредбата.

Присъденото в полза на молителя адвокатско възнаграждение от 6 000 лв. надвишава с 296.12 лв. минималния размер от 7 503.88 лв., с ДДС, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в редакцията към датата на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение, т.е. преди 04.11.2022г., изчислен въз основа на материалния интерес по делото от 236 161.66лв., а не по цена на осъдителни искове, които са самостоятелни, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване и предложеното от молителя групиране 2 не намира основание в Наредбата, доколкото всяко от главните вземания е за цена за изкупуване на ел. енергия на преференциални цени.

Въз основа на посоченото, съдебният състав намира, че не са налице основания за изменение на въззивното решение в частта за разноските и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемия. От една страна, налице е уважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, изискващо преценка на съда за правната и фактическа сложност на спора, каквато е направена. От друга страна, съобразени са както материалният интерес по делото / при липса на различни по вид интереси, предявени за съдебна защита/, така и предвидените в Наредбата за МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. По искове за заплащане преференциални цена на изкупена ел. енергия за месеците за месеците ноември и декември 2017г. не са извършвани никакви самостоятелни процесуални действия, отнасящи се само до един от двата посочени периода, за да е оправдано да се уговаря отделно възнаграждение и да се начислява допълнителна сума не само въз основа на предвидените проценти над определена сума на материален интерес, а и чрез прибавяне отново на базовите възнаграждения по чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.

В този смисъл е налице възприета от настоящия съдебен състав практика по чл. 274, ал. 3 ГПК, напр. в определение № 29/20.01.2020г. по т.д.

№2982/2019г. на Второ т.о. на ВКС, съгласно което приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.

Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове . С така определения размер на възнаграждението адвокатът не остава невъзмезден за част от предоставената правна помощ, тъй като всички процесуални действия са извършени общо и едновременно. Договаряне между адвокат и клиент на отделно адвокатско възнаграждение при дела с еднакъв интерес, по всеки оценяем иск е нова практика, която не е наблюдавана в периода след издаване на Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ до преди последните няколко години, и се ползва предимно от процесуалните представители на въззивника „Енерго-Про Продажби” АД по еднотипни дела, образувани по искови молби на производители на ел. енергия от възобновяеми източници по които всички отговори на искови молби, жалби и становища съдържат едни и същи доводи и съображения.

Предвид изводите относно начина за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по делото, при което присъденият адвокатски хонорар надвишава минималния размер, определен въз основа на НМРАВ с 296.12 лв., не се налага спиране на производството по молбата по чл. 248 ГПК, на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, поради висящност пред СЕС на 3 производство по преюдициално запитване във връзка с приложението на НМРАВ и нищожността на разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредбата, на основание чл. 101, § 2 от ДФЕС – дело № С-438/22.

По тези съображения съдебният състав намира, че молбата за изменение на решение № 179/03.12.2021г. чрез присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на основание чл.248 от ГПК, ВнАпС, ТО, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ” АД– гр. Варна, ЕИК 103533691, за изменение в частта за разноските на решение № 179/03.12.2021г., постановено по в. т. д. № 538/2021г. по описа на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, чрез допълнително присъждане на сумата 1044лв.– разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4