Решение № 301 от 09.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Бургас, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120100723 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „ПАРТ ФИНАНС“ АД, ЕИК - 205311377, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Триадица, бул. „Тодор Каблешков“ № 24 представлявано от П.

К. А. – управител срещу П. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, претендирани на основание Договор за кредит № 33/12.03.2021г, сключен между ищеца „ПАРТ ФИНАНС“ АД и „БУЛСПРЕД“ ЕООД и Договор за встъпване на трето лице съдлъжник от 21.03.2022г., с който ответницата е встъпила в задълженията на „БУЛСПРЕД“ ЕООД като трето лице съдлъжник: сумата 10 000 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.01.2025г., сумата 6 596,50 евро, представляваща начислена договорна лихва /2%/ увеличена с 3% поради забава в плащането на месечните лихвени плащания и сумата 6 066 евро, представляваща начислена наказателна лихва за забава в плащането на главницата след падежа на договора за периода от 12.03.2023г. до 14.01.2025г.

Претендират се сторените разноски в настоящото производство.

Излагат се твърдения, че на 12.03.2021 г. ищецът е сключил с „БУЛСПРЕД“ ЕООД Договор за кредит № 33/12.03.2021г, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем под формата на револвираща кредитна линия в размер на 10 000 евро. Кредитополучателят има право да усвоява средствата по кредита многократно, до размера на разполагаемия кредитен лимит за срока на действие на договора за кредит, като се е 1 задължил да плаща ежемесечно фиксирана лихва в размер на 2 % от усвоената сума, а главницата се задължил да върне в края на срока на договора. Посочва се, че в договора е предвидена наказателна лихва в размер на 3 % върху усвоената и непогасена главница за периода на забавата. Срокът на договора бил до 12.03.2022г., но с Анекс № 1 от 12.03.2022г. страните удължили срока до 12.03.2023г. Сочи се, че с договор за встъпване на трето лице съдлъжник от 21.03.2022г. по договора се задължила в лично качество ответницата и поела солидарна отговорност на основание чл. 121 от ЗЗД. Твърди се, че дружеството кредитополучател усвоило изцяло кредитния лимит от 10 000 евро, като 18 580 лева или 9 500 евро била преведена по банковата сметка на кредитополучателя, а същият дължал и такса за управление на кредита в размер на 500 евро, съгласно чл. 2.6 от договора. Посочва се, че до 10.01.2022г. дружеството кредитополучател било изрядно и заплащало ежемесечно дължимата лихва, но от 10.02.2022г. изпаднало в забава.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв. С. Г., с който счита иска за допустим и частично основателен. Намира иска за главница в размер на 10 000 евро за основателен, поради което не го оспорва, но оспорва иска в останалата част за присъждане на договорна лихва в размер на 6596,50 евро и на наказателна лихва в размер на 6 066 евро, като противоречащ на закона, морала и трайната съдебна практика. С тези съображения признава исковата претенция в частта относно претендираната главница и моли за отхвърляне на исковата претенция в частта относно претендираните задължения за лихви.В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове.

Ищецът в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковете.

Ответникът в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител оспорва исковете.

Предявени са обективно кумулативни съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 101 ЗЗД и чл. 92 вр. с чл. 101 ЗЗД, като същите са допустими.

В хода на исковото дело е допуснато обезпечение на предявените искове.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за кредит № 33/12.03.2021г., сключен между и подписан от представители на „БУЛСПРЕД“ ЕООД – кредитополучател и ищцожото дружество по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем под формата на револвираща кредитна линия в размер на 10 000 евро. Уговорено е кредитополучателят да усвоява средствата по кредита многократно, до размера на разполагаемия кредитен лимит за срока на действие на договора за кредит, като се е задължил да плаща ежемесечно фиксирана лихва в размер на 2 % от усвоената сума, а 2 главницата се задължил да върне в края на срока на договора. В договора е предвидена наказателна лихва в размер на 3 % върху усвоената и непогасена главница за периода на забавата. Срокът на договора е до 12.03.2022г.

Представен е Анекс № 1 от 12.03.2022г. по силата на който страните са удължили срока до 12.03.2023г. Представен е и Договор за встъпване на трето лице съдлъжник от 21.03.2022г. според който П. П. се задължила в лично качество и е встъпила на основание чл. 101 ЗЗД в дълга на „БУЛСПРЕД“ ЕООД към ищцовото дружество по Договор за кредит № 33/12.03.2021г. , като са описани условията му. Този договор е подписан както от законните представители на кредитополучателя и ищцовото дружество, така и от ответницата в лично качество. Представено е преводно нареждане от 16.03.2021г. издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, видно от което сумата от 18 580 лв. е преведена по сметка на „БУЛСПРЕД“ ЕООД от ищцовото дружество.

При това положение се установява, че предявеният иск за главницата по договора е основателен, тъй като ответницата е солидарен длъжник по кредита и отговаря изцяло за задълженията на „БУЛСПРЕД“ ЕООД.

Претенцията за главница не се оспорва в представения отговор на исковата молба. По сметката на кредитополучателя е преведена сума в размер на 9500 евро, като дължимата такса по чл. 2.6 от договора в размер на 500 евро е приспадната.

Наред с главното задължение по сделката е уговорено още и наказателно увеличаване на възнаградителната лихва с 3 %, както и наказателна лихва в размер на 12 % годишно. Съответно тълкувайки съдържанието на договора, съдът намира, че в чл. 2.5 са уговорени две мораторни неустойки, които са предявени по настоящото дело, като в първия абзац е уговорена неустойка за забава, която се начислява след изтичане срока на договора и е в размер на 2% месечно плюс 10 % годишно. Вторият абзац предвижда неустойка в размер на 3 % върху дължимата главница по кредита при забавяне плащането на падежиралата възнаградителна лихва. Тази наказателна надбавка има характер на неустойка и се начислява заедно с дължимата възнаградителна лихва и важи само до края на срока на договора, след изтичането на който се начислява само глобалната неустойка. Всяка от двете неустойки се начислява в отделен период, като размерът им е съобразен със обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на уговорката по чл. 92 ЗЗД. Поради това не е налице основание за нищожност на така уговорените неустойки. В подкрепа на това становище, трябва да се има предвид, че ответницата в настоящиа случай не се ползва с потребителска защита, тъй като е встъпила като съдлъжник по търговски договор за кредит във връзка със собствената си търговска дейност. В този случай при съобразяване на критериите за портиворечие с добрите нрави, относно размера както на възнаградителната лихва, така и на мораторната неустойка, следва да се има предвид че търговските отношения предполагат по-голяма обезпеченост и възвращаемост на заетите финансови средства. Въпреки че договорът не представлява банков кредит, сделката е търговска на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ.

3

Сумите предявени от ищеца по делото са правилно изчислени по механизма описан по-горе, поради което исковете за неустойки следва да бъдат уважени в цялост. Следва да се присъди и възнаградителната лихва в размер на 2% месечно, която също е правилно изчислена от ищеца и включена в претендиранта по делото сума.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноските по делото за платената държавна такса и определено от съда юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 101 ЗЗД и чл. 92 вр. с чл. 101 ЗЗД П. Н. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. ***, да заплати на „ПАРТ ФИНАНС“ АД, ЕИК - 205311377, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Тодор Каблешков“ № 24, следните суми, претендирани на основание Договор за кредит № 33/12.03.2021г, сключен между ищеца „ПАРТ ФИНАНС“ АД и „БУЛСПРЕД“ ЕООД и Договор за встъпване на трето лице съдлъжник от 21.03.2022г. – сумата в размер на 10 000 евро /десет хиляди евро/, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.01.2025г., сумата в размер на 6 596,50 евро / шест хиляди петстотин деветдесет и шест евро и петдесет евроцента/, представляваща начислена договорна лихва /2%/ увеличена с 3% мораторна неустойка поради забава в плащането на месечните лихвени плащания за периода 10.01.2022г. до 12.03.2023г., както и сумата в размер на 6 066 евро / шест хиляди шейсет и шест евро/, представляваща начислена наказателна лихва за забава в плащането на главницата след падежа на договора за периода от 12.03.2023г. до 14.01.2025г.

ОСЪЖДА П. Н. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.

***, да заплати на „ПАРТ ФИНАНС“ АД, ЕИК - 205311377, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Тодор Каблешков“ № 24, сумата в размер на 957,63 евро /деветстотин петдесет и седем евро и шейсет и три евроцента/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4