Решение № 17 от 12.01.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Шумен, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630202329 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №23-0001810 от 06.07.2023 год. на Директора на РД „АА“, гр.Варна, с което на „Комплексна механизация” ЕООД, с ЕИК127583172, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. 1 от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание представляващия дружеството жалбоподател не се явява лично, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.И. от ШАК, който поддържа жалбата, а в съдебно заседание излага и допълнителни мотиви. За РД “Автомобилна администрация” – гр.Варнаадминистративно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание, но мл.експерт К. в придружаващото жалбата становище, изразява мнение, с което молии наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. . Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на 1 закона, намира за установено от фактическа страна следното: „Комплексна механизация” ЕООД, с ЕИК127583172 притежава Лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България №09350, валиден до 31.10.2027 год. При извършена комплексна проверка на транспортната дейност на фирмата от служители на РД „АА“, Варна за периода от 01.07.2022 год. до 30.09.2022 год., било констатирано, че на 25.07.2022 год. бил осъществен превоз на товари с автомобил марка „Форд“ кат./N3G/ с рег.№Н8083 ВВ, за управление на който се изисква СУМПС кат.“С“. От приложения по делото пътен лист №7263170/25.07.2022 год. било установено, че превозът е извършен с водач П.А.С. с ЕГН **********, като проверяващите лица след проверка в информационната система на ИА „АА“ стигнали до извода, че същият не притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл.7б, ал.1 от ЗАвтП и никога не е притежавал такава. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил издаден Акт за установяване на административно нарушение №325960 от 04.05.2023 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7б, ал.1, предл.първо от ЗАвтП. Актът е бил съставен в присъствието на представител на дружеството и е подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани и допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно[1]наказателната преписка е издадено наказателно постановление №230001810 от 06.07.2023 год. на Директора на РД „АА“, гр.Варна, с което на „Комплексна механизация” ЕООД, с ЕИК127583172, е наложено административно наказание

“имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. първо от ЗАвтП. В съдебно заседание, актосъставителя В. П. изтъкна, че по представените пътни листи е установил, че именно П.А.С. е управлявал товарен автомобил, като след направена справка е установил, че същия никога не е притежавал валидна карта за квалификация на водача издадена по реда на Наредбата по чл.7б, ал.1 от ЗАвтП . В съдебно заседание самият водач П.С. заяви, че притежава СУМПС, категория С, но никога не е притежавал професионална карта за водач.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: съгласно разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. В същото време съгласно разпоредбата на чл.7б, ал.6 от същия закон Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал.7 и 8. По делото е безспорно установено, че 2 дружеството-жалбоподател има качеството „превозвач” по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на товари за собствена сметка с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Жалбоподателят притежава лиценз за превоз на товари, поради което е имал задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе изисквания, между които и карта за квалификация на водача. От представения по делото пътен лист №7263170/25.07.2022 год се установява, че на 25.07.2022г., лицето П.С. е извършил обществен превоз на товари, управлявайки автомобил марка „Форд“ кат./N3G/ с рег.№Н8083 ВВ като напълно индиферентно остава обстоятелството дали този превоз е бил осъществен само на територията на определен рудник или е осъществен, движейки се през различни населени места, съгласно описания маршрут в посочения по горе пътен лист. В хода на административнонаказателното производство, не са събрани, каквито и да било доказателства, установяващи, че П.С. някога е притежавал валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл.7б, ал.1 от ЗАвтП , поради което и съдът приема, че жалбоподателя е действал в дисонанс с императивните изисквания на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП. Съдът, счита че правилно е отбелязано и мястото на извършване на нарушението, а именно административния адрес на „Комплексна механизация” ЕООД-гр.Шумен ул."Васил Левски“ №37, тъй като естеството на осъщественото нарушение е такова, че то се осъществява от задълженото лице/превозвач/ в неговото седалище, защото от там ръководи своята оперативна дейност по извършване на превози.

С оглед изложеното по горе, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото административно нарушение. Също така, съдът намира, че правилно е била издирена и приложена и съответната за това нарушение санкционна разпоредба на чл.96г, ал.1, предл. 1 от ЗАвтП. която предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 3000 лева при допускане на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз на товари, като в конкретната хипотеза лице, което не притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл.7б, ал.1 от ЗАвтП , като размера на наложената санкция е в предвидения абсолютен размер.

Предвид горното, наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно[1]наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния 3 случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-0001810 от 06.07.2023 год . на Директора на РД „АА“, гр.Варна .

ОСЪЖДА Комплексна механизация” ЕООД, с ЕИК127583172 гр.Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ гр.Варна, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4