Решение № 138 от 26.10.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. ХАСКОВО, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600434 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 28/14.06.2022 г., постановена по нохд № 233/2022 Г. Районен съдД.град е признал подсъдимата Я. С. А. за виновна в това, че на 26/27.03.2022 г. в гр.Д.град като майка, веднага след раждането умъртвила новородената си рожба от **** пол, като не извършила необходимите действия по запазване и поддържане на живота на новороденото и смъртта е настъпила след акта на раждането в резултат на механична асфикция, поради което и на основание чл.120 вр. чл.54 от НК е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години и 9 месеца“, което на основание чл.58а ал.1 от НК е намалил с 1/3 и така определил окончателния му размер от една година и десет месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложил това наказание със срок от три години, а от него на основание чл.59 ал.1 от НК приспаднал времето, през което по отношение на подсъдимата била взета мярка за неотклонение 4задържане под стража“, считано от 01.04.2022 г. Направените по делото разноски в размер на 1 533,80 лева са възложени в тежест на подсъдимата, а веществените доказателства, отнети в полза на държавата, е постановено да бъдат унищожени.

Против присъдата е подаден протест от прокурора при Районна прокуратураХасково, ТО-Д.град, който я атакува с частта й, касаеща наложеното наказание. Поддържа се в протеста неправилно приложение на института, уреден в нормата на чл.66 ал.1 от НК, както и неправилна индивидуализация на размера на наказанието, което следвало /преди редукцията му/ да бъде съответстващ на предвидения в закона максимум, както в хода на съдебните прения било поискано. Алтернативно се счита, че определеният от съда изпитателен срок не бил в състояние да постигне преследваните поправителни цели и затова той следвало да бъде увеличен, в случай че искането за ефективно изтърпяване на наказанието не бъде уважено. В подкрепа на своите доводи прокурорът акцентира на някои, 1 според него безспорно установени, факти, а именно: установено било, че зачеването не било желано от подсъдимата, както и че тя крила своята бременност от близки и познати; новороденото бебе не било убито веднага, а напротив – било увито в хавлия и оставено без грижи, борейки се за живота си около час; в този времеви период подсъдимата „без никакво колебание“ целяла настъпването на вредоносния резултат, бездействала, не потърсила помощ дори от познатия си М., който бил около нея, нито пък от служителите на полицията и спешна помощ, които дошли на мястото и пред които тя отказала преглед и отрекла да е била бременна; след раждането А. „хладнокръвно пушела“, а впоследствие – държала трупа на новороденото два дни, след което го изхвърлила в контейнер за отпадъци. Твърди се още от прокурора, че смъртта на детето била мъчителна и бавна, но подсъдимата не проявила милосърдие, а избрала да го умъртви чрез мъки. Не следвало да се пренебрегва и факта, продължава в протеста си прокурорът, че по време на наказателния процес А. не демонстрирала разкаяние за стореното, а единственото смекчаващо отговорността й обстоятелство било чистото съдебно минало и изразеното пред съда желание да полага грижи за другите си *** деца, но това не било достатъчно, за да бъде приложен институтът на условното осъждане, който заради ниския си принудителен потенциал не бил в състояние да постигне желания санкционен ефект. Не можело да се пренебрегне и това, че стореното от А. постановяло в риск и отглежданите от нея деца, защото „дръзкото и хладнокръвно поведение“ криело опасност от рецидив, а самото деяние свидетелствало за безотговорно отношение към човешките живот и здраве. Независимо от социалния й опит и примитивното интелектуално функциониране, краткият промеждутък между двете бременности и отношението към тях, сочели резистентност към миналите събития и несъвместим с общоприетите ценности поведенчески модел, поддържа още прокурорът. А с това той обосновава невъзможността условното осъждане да постигне целите на наказанието, с изложението на чийто смисъл, роля и цел според наказателната теория и закона също се подкрепят доводите в протеста. Искането на прокурора е присъдата да бъде изменена – като се увеличи наложеното наказание и се определи такова в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно /като се приспадне времето на задържането/.

Формулира се и алтернативно искане – за завишаване на определения от съда изпитателен срок от три на пет години.

Защитникът оспорва протеста, като в хода на съдебните прения пред въззивния съд акцентира върху необходимостта подсъдимата да полага грижи за двете си деца, както и да продължи да изпълнява задълженията си по сключения трудов договор /препис от същия се представя/, наличието на който намира за достатъчно сериозен белег за твърдяната положителна промяна в социалните нагласи на А.. Затова и искането е присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимата също изтъква желанието си да отглежда ***** си ****** деца, които понастоящем били настанени в приемно семейство. Заявява, че е осъзнала своята грешка, както и че вече е тръгнала „по нов път“ – живеела в друг град, където и работела. С тези аргументи тя се присъединява към искането на своя защитник.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково не поддържа протеста. Намира, че наложеното наказание е справедливо, тъй като случаят не илюстрирал по-висока от обичайната за този род прояви обществена опасност, а търпяната от А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ изиграла преследваната от закона предупредителна и поправителна, постигането на която не изисквало ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Предлага се присъдата да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Съдебното производство по НОХД № 233/2022 г. по описа на Районен съдД.град е образувано по обвинителен акт на прокурора от РП-Хасково, ТО-Д.град, с който против Я. А. е повдигнато обвинение за това, че на 26/27.03.2022 г. в гр.Д.град, извън болнично заведение, след като укривала бременността си и медицинско лице не провеждало наблюдение и проследяване на родилния процес, като майка, след раждането умъртвила 2 новородената си рожба от ****** пол, като не извършила необходимите действия по запазване и поддържане на живота на новороденото и смъртта е настъпила след акта на раждането в резултат на механична асфикция – престъпление по чл.120 от НК. В проведеното разпоредително заседание, в което участие са взели всички страни в производството, нито защитникът, нито самата подсъдима са навели доводи за допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Такива нарушения не е констатирал и съдът в постановеното на основание чл.248 ал.1 от НПК определение, в което са обсъдени въпросите, изброени в същата разпоредба, с изключение обаче на този, който е бил поставен в депозираната от защитника молба от 03.06.2022 г. – искането за изменение на взетата спрямо А. мярка за неотклонение. Тук следва да се посочи, че въпросът за мярката и относимите към него искания подлежи на обсъждане от съдебния състав, разглеждащ делото – в разпоредителното заседание по реда на чл.248 ал.1 от НПК или във всяко едно положение на делото по реда на чл.270 ал.1 от НПК. В този смисъл едноличното произнасяне на съдията-докладчик с поставената върху молбата резолюция нито е могло да породи валидни правни последици, нито е представлявало повод произнасяне по молбата от съдебния състав да не се състои. В случая липсата на такова произнасяне не е рефлектирало отрицателно върху правата на задържаната към онзи момент А., доколкото мярката е била отменена в същото съдебно заседание след приключването на делото по особените правила на глава 27 от НПК. А за да бъде разгледано и решено делото по тези правила съдът е преценил като основателно направеното от защитника и подкрепено от подсъдимата искане за приложение на този диференциран ред – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Решението на съда е било неправилно. Както вече се посочи, А. е била обвинение в извършване на престъпление по чл.120 от НК, т.е. в умишлено причиняване на смърт на новородена рожба. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата в чл.369а от НК, приета с ДВ бр.83/2019 г. и действала към момента на провеждане на настоящото съдебно производство, съкратено съдебно следствие в случаите на чл.371 т.2 от НПК не се допуска при умишлено причиняване на смърт. Затова, след като е допуснал провеждането на такова по рода си производство, съдът е нарушил процесуалния закон. Нарушението не е отстранимо от въззивния съд, а безспорно то е съществено, защото е лишило страните от пълноценно съдебно следствие, каквото законовият императив налага.

Нарушения са били допуснати и в хода на досъдебното производство. Както вече се посочи, съдът и страните не са открили пороци в досъдебната дейност, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимата. Такива обаче са налице и те се съдържат в изготвения от прокурора обвинителен акт, в който въпреки сравнително непестеливия си фактически обем, не представя по ясен, категоричен и в същото време недвусмислен начин един от съществените елементи от обективната страна на престъпната дейност – механизмът, по който е било причинено умъртвяването на новороденото. Твърди се /на страница първа от обвинителния акт/, че след настъпилото раждане „вместо да предприеме адекватни грижи за състоянието му – подсушаване, затопляне, нахранване, А. увила бебето в хавлиена кърпа и го оставила на пода с ясното съзнание, че вследствие своето бездействие, бебето й ще умре“. Посочва се от прокурора още /вече на стр.2-ра от акта/, че оставеното без грижи новородено починало, въпреки че около час се борило за своя живот.

Анализът на така изложеното относно механизма, по който бебето е било лишено от живот, логично налага извода, че застъпената от прокурора теза е за умъртвяване чрез бездействие, най-общо изразило се в липса на грижа за детето, а настъпилата смърт се явява пряка и непосредствена последица именно на неположените, но дължими от подсъдимата действия – подсушаване, хранене, затопляне. Не в този смисъл обаче е диспозитивната част на акта, според който смъртта е настъпила в резултат на механична асфикция – така, както се посочва и в частта от прокурорското изложение, анализираща заключението на съдебния лекар. Всъщност в какво именно се изразява асфикцията и в резултат на какви действия от механично естество тя е настъпила и експертът на пояснява в своя писмен доклад, но това не е било причина съществен за обективната страна на престъплението признак да остане неразяснен от прокурора в описателната част на сезиращия съда документ. Известно е от теорията и практиката, че асфикцията представлява патологично състояние, характеризиращо се в разстройство или спиране на дишането, което се нарича още „задух“ или „задушаване“, като продължителността на това състояние причинява недостатъчен 3 приток на кислород в мозъка и води до смърт. Базирайки се на тази дефиниция, логично възниква въпросът – описал ли е в своя акт прокурорът, че подсъдимата е извършила действия, довели до записаната в диспозитива „механична асфикция“ и ако да – изложени ли са действията, извършени от А., които да са предизвикали смърт точно чрез този механизъм.

Отговорът на този въпрос е отрицателен. В изложението липсва какъвто и да е факт, насочващ към поведение, с което подсъдимата да е лишила от кислород новороденото, което съгласно експертния доклад, а и според самия прокурор, е починало именно в резултат на спиращи дишането му действия. Тук няма как да не бъде отбелязано, че прокурорът дори не е посочил коя част от тялото на бебето е било увито в кърпа /хавлия/, засегнато ли е било и лицето, както и външните дихателни органи, така че притокът на кислород да бъде затруднен или пък изключен. Всички това пък съпоставено с твърдението, че новороденото е починало вследствие на неположените към него грижи препятства не само защитата против обвинението, но и възможността за постановяване на законосъобразен, в това число съответен на обвиняващите факти, съдебен акт.