Решение № 260372 от 20.08.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 20.08.2021 г. град К.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На четиринадесети юни Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 235 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Пълномощникът на ищцовото дружество юрк. П.Х. заявява, че на 26.05.2010 г. в гр. С. между кредитодателя „П.и.б." АД и кредитополучателя А.К.Н. бил сключен договор № *** г. за банков кредит („договор за банков кредит"), по силата на който Б.та се е задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 5 520 лв. за погасяване на съществуващи задължения по кредитна карта с дог. № *** г. (т. 1 от договора за банков кредит). Неразделни части от договора за банков кредит били погасителният план - приложение № 1 и общите условия на „П.и.б." АД за кредита на физически лица. Към договора за банков кредит не са били сключвани анекси за неговото изменение и допълнение. Годишната възнаградителна лихва била в размер па базовия лихвен процент (БЛП) на „П.и.б." АД за лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към датата на сключване на договора за банков кредит БЛП за лева била в размер на 8,7907% годишно (т. 4 от договора за банков кредит). След датата на сключване на договора за банков кредит стойността на БЛП за лева не била променена. Крайният срок за погасяване на кредита бил 26.04.2017 г. (т. 3 от договора за банков кредит). Годишната наказателна лихва за забава била в размер на годишната възнаградителна лихва и годишна наказателна надбавка в размер на законната лихва (т. 10 от договора за банков кредит).

Твърди, че на

26.05.2010 г. банковият кредит бил усвоен чрез заверяване със сумата от 5 520 лв. на разплащателната сметка на А.К.Н. в „П.и.б."' АД с IBAN ***.

Сочи, че от

26.07.2010 г. кредитополучателят А.К.Н. бил в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не били погасени 82 броя вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 1 към договора за банков кредит със следните падежи и размери:

26.07.2010 г. (34,59 лв.), 26.08.2010 г. (32,38 лв.),

26.09.2010 г. (32,88 лв.), 26.10.2010 г. (36,09 лв.), 26.11.2010 г. (33,95 лв.), 26.12.2010 г. (37,14 лв.), 26.01.2011 г. (35,06 лв.), 26.02.2011 г.

(35,60 лв.), 26.03.2011 г. (43,97 лв.), 26.04.2011 г. (36,83 лв.), 26.05.2011 г. (39,97 лв.), 26.06.2011 г. (78,99 лв.), 26.07.2011 г. (116,92 лв.), 26.08.2011 г. (116,92 лв.), 26.09.2011 г. (116,92 лв.), 26.10.2011 г. (116,92 лв.), 26.11.2011г. (116,92 лв.), 26.12.2011 г.

(116,92 лв.), 26.01.2012 г. (116,92 лв.), 26.02.2012 г. (116,92 лв.), 26.03.2012 г. (116,92 лв.), 26.04.2012 г. (116,92 лв.), 26.05.2012 г. (116,92 лв.), 26.06.2011 г. (116,92 лв.), 26.07.2012 г. (116,92 лв.), 26.08.2012 г.

(116,92 лв.), 26.09.2012 г. (116,92 лв.), 26.10.2012 г. (116,92 лв.), 26.11.2012 г. (116,92 лв.), 26.12.2012 г. (116,92 лв.), 26.01.2011 г. (116,92 лв.), 26.02.2013 г. (116,92 лв.), 26.03.2013 г. (116,92 лв.), 26.04.2013 г.

(116,92 лв.), 26.05.2013 г. (116,92 лв.), 26.06.2013 г. (116,92 лв.), 26.07.2013 г. (116,92 лв.), 26.08.2013 г.

(116,92 лв.), 26.09.2013 г. (116,92 лв.), 26.10.2013 г. (116,92 лв.), 26.11.2013 г. (116,92 лв.), 26.12.2013 г. (116,92 лв.), 26.01.2014 г. (116,92 лв.), 26.02.2014 г. (116,92 лв.), 26.03.2013 г. (116,92 лв.), 26.04.2014 г.

(116,92 лв.), 26.05.2014 г. (116,92 лв.), 26.06.2014 г. (116,92 лв.), 26.07.2014 г. (116,92 лв.), 26.08.2014 г. (116,92 лв.), 26.09.2014 г. (116,92 лв.), 26.10.2014 г. (116,92 лв.), 26.11.2014 г. (116,92 лв.), 26.12.2014 г. (116,92 лв.), 26.01.2015 г.

(116,92 лв.), 26.02.2015 г. (116,92 лв.), 26.03.2015 г. (116,92 лв.), 26.04.2015 г. (116,92 лв.), 26.05.2014 г.

(116,92 лв.), 26.06.2015 г. (116,92 лв.), 26.07.2015 г. (116,92 лв.), 26.08.2015 г. (116,92 лв.), 26.09.2015 г. (116,92 лв.), 26.10.2015 г. (116,92 лв.), 26.11.2015 г. (116,92 лв.), 26.12.2015 г.

(116,92 лв.), 26.01.2016 г. (116,92 лв.), 26.02.2016 г. (116,92 лв.), 26.03.2016 г. (116,92 лв.), 26.04.2016 г. (116,92 лв.), 26.05.2016 г. (116,92 лв.), 26.06.2016 г. (116,92 лв.), 26.07.2015 г.

(116,92 лв.), 26.08.2016 г. (116,92 лв.), 26.09.2016 г. (116,92 лв.), 26.10.2016 г. (116,92 лв.), 26.11.2016 г. (116,92 лв.), 26.12.2016 г. (116,92 лв.), 26.01.2017 г. (116,92 лв.), 26.02.2015 г.

(116,92 лв.), на 26.03.2017 г. (116,92 лв.) и на 26.04.2017 г. (233,92 лв.).

Поради непогасяване на горепосочените вноски кредитополучателят А.К.Н. не е платил и просрочил: 5 488,64 лв. - главница, 3 290,21 лв. - възнаградителна лихва от 26.06.2011 г. до 26.04.2017 г. и 61,50 лв. - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.

Започналата от

26.07.2010 г. забава на кредитополучателя А.К.Н. в плащанията по договора за банков кредит се отнасяла не само до вноските по погасителния план, но и до наказателната лихва за забава, чиято дължимост произтичала от изричната уговорка в т. 10 от договора за банков кредит, поради което от кредитополучателя А.К.Н. не били платени и просрочени: 8 210,03 лв. - наказателна лихва за забава от 26.07.2010 г. до 12.03.2020 г. и 145,15 лв. - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 16.06.2020 г.

По силата на т. 3 от договора за банков кредит вземанията на „П.и.б." АД срещу кредитополучателя А.К.Н. били изцяло изискуеми от 26.04.2017 г., поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

Заявява, че при настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 26.04.2017 г., поради изтичане на крайния срок за неговото погасяване кредитополучателят А.К.Н. не е погасил всички свои задължения по договора за банков кредит и към 17.06.2020 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлизала на 17 195,53 лв., от които: 5 488,64 лв. - главница, 3 290,21 лв. - възнаградителна лихва от 26.06.2011 г. до 26.04.2017 г., 61,50 лв. - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 8 210,03 лв. - наказателна лихва за забава от 26.07.2010 г. до 12.03.2020 г. и 145,15 лв. - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 16.06.2020 г.

На 17.06.2020 г.

„П.и.б." АД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК срещу кредитополучателя А.К.Н. въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

Предвид изложените обстоятелства моли съда да постанови решение за установяване на вземанията на ищеца „П.и.б." АД като кредитодател срещу ответника А.К.Н. като кредитополучател по договор № *** г. за банков кредит за следните суми: 5 488,64 лв. (пет хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) - главница, 3 290,21 лв. (три хиляди двеста и деветдесет лева и двадесет и една стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 26.06.2011 г. до 26.04.2017 г., 61,50 лв. (шестдесет и един лева и петдесет стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 8 210,03 лв. (осем хиляди двеста и десет лева и три стотинки) - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 26.07.2010 г. до 12.03.2020 г. и 145,15 лв. (сто четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки) - наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.06.2020 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 610/19.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1159/2020 г. по описа на Районния съд - К..

Моли в полза на ищеца „П.и.б." АД да бъдат присъдени: законната лихва върху главницата от 18.06.2020 г. до изплащане на олихвяемото вземане; разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 1159/2020 г. по описа на Районния съд - К. в размер на 418,91 лв. (четиристотин и осемнадесет лева и деветдесет и една стотинки), и разноските в настоящото исково производство. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от юрисконсулт П. Х., който моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че при така предявените искове, не става ясно претенцията за наказателна лихва върху каква главница се претендира. Сочи, че задълженията по договора за кредит са посочени като дължими месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план. Във всяка една от тези вноски се съдържа задължение за плащане на главница и възнаградителна лихва, сбора от които представлява всяка една анюитетна вноска.

Като всяка вноска има срок за плащане, от който момент същата става изискуема и за нея може да се търси лихва за просрочване на задължението.

Сочи, че в исковата молба е посочена началната дата, от която се претендира наказателната лихва, но не се сочи върху каква сума тя се начислява. С оглед упражняване правото на защита, би следвало тази лихва да бъде посочена за всяка една месечна вноска, с оглед обстоятелството, че всяка има различен начален падеж.

Счита, че предявените искове за възнаградителна лихва и наказателна лихва за един и същ период са недопустими.

Относно основателността на предявените искове: заявява, че същите се явяват частично неоснователни.

С настоящата и на основание чл.120 във вр. с чл.110 от ЗЗД прави искане за признаване на изтекла погасителна давност върху главницата за дължимите вноски с настъпил падеж до 17.06.2015 г., а на основание чл.120 във вр. с чл. 111, б. „в" от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност и върху претендираните лихви - възнаградителна и наказателна съответно за период от три години назад от 17.06.2020г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК или за начислените лихви до 17.06.2017 г.

Сочи, че основанието да иска прилагане на погасителната давност за посочените периоди произлиза от следните правни норми:

Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане започва да тече от датата на която е станало изискуемо.

В случая, в погасителния план към договора за кредит са определени падежите на всяка една от анюитетните вноски от което следва, че след настъпването на съответната дата, вземането по тази вноска е станало изискуемо /и е можело да бъде принудително събрано/, а от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД следва извода, че от тази дата започва да тече давността за вземането по тази вноска.

(Р. № 45 от 17.06.2020г. по т.д. №237/2019г. ТК 2-ро о-е на ВКС).

Заявява, че самият ищец в исковата си молба /стр. 2, т. 4/ твърди, че забавата на ответника е започнала от 26.07.2010 г. и оттогава претендира за дължима наказателна лихва за просрочие. Счита, че за да е налице забава следва задължението да е изискуемо, а ако е станало изискуемо, то се прилага нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и давността започва да тече от настъпването на тази изискуемост.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело №1159/2020 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.417 от ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №610/19.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ, срещу длъжника А.К.Н. за сумите : 5 488.64 лева главница, 3 290.21 лева възнаградителна лихва от 26.06.2011г. до 26.04.2017г., 61.50 възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 8 210.03 лева наказателна лихва за забава от 26.07.2010г. до 12.03.2020г., 145.15 лева наказателна лихва за забава от 14.05.2020г. до 16.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 418.91 лева. - разноски по делото.

В срока по чл.

414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника А.К.Н., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1159/2020 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.