Решение № 232 от 18.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Х. Бл. К. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607567 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия Р. П. Г. - адв. Р. П., срещу присъда от 07.10.2024 г. по НОХД № 9013/2024 год. на Софийски районен съд, НК, 129-ти с–в.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна присъда.

В срока по чл. 322 от НПК е постъпило допълнение към депозираната въззивна жалба, в което се излагат аргументи, че в случая е останала недоказана точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управлението на МПС, тъй като кръвната проба е била взета в нарушение разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, предвид факта, че подсъдимият се явил в лечебното заведение след определения в талона срок. Твърди се, че обясненията на подс. Г., че е консумирал алкохол след полицейската проверка и преди да даде кръв за лабораторно изследване, не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Отправя се молба въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да 1 постанови нова оправдателна такава.

В дадения ход по същество защитникът адв. П. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В пледоарията си представителят на държавното обвинение сочи, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена от въззивната инстанция.

В правото си на последна дума подс. Г. моли да бъде признат за невиновен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2023 г. около 00:10 часа подс. Р. П. Г. управлявал моторно превозно средство, собственост на фирма „ЕКО ГРИЙН БИЛД“ ЕООД - товарен автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с peг. № РК **** АТ, по ул. „Околовръстен път “ с посока на движение от бул. „Европа “ към бул. „Ломско шосе“. Около 100 метра преди бул. „Ломско шосе“ управляваният от Г. автомобил бил спрян за извършване на полицейска проверка от свидетелите Б.В.К. и М.Б.Т. - мл. автоконтрольори при ОППСДВР. По време на проверката служителите на реда усетили, че Г. силно лъха на алкохол, поради което пристъпили към проверка за установяване употреба на алкохол.

Подс. Г. отказал да бъде тестван на място с техническо средство за установяване употребата на алкохол, с оглед на което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 822163 от 13.04.2023г., който бил връчен на лицето на мястото на извършената му проверка. С така съставения АУАН е иззето като доказателство издаденото на името на Г. СУМПС № 285424640 и контролният талон към него. На Г. бил връчен и талон за изследване № 2

087915, в който било указано да се яви до 45 минути в УМБАЛ „Св. Анна - София” АД за вземане на кръвна проба. В талона е посочено, че същият е връчен на лицето на 13.04.2023 г. в 00:30 часа.

В 02:30 часа на 13.04.2023 г. подс. Г. се явил в УМБАЛ „Св. Анна - София” АД, където доброволно дал кръв за химическо изследване. В листа за преглед на пациент е вписано, че лицето се е явило след определения в талона за изследване час.

В съставения протокол за медицинско изследване е вписано, че при снемане на анамнеза от Г., същият е споделил, че е употребил алкохол – 100 мл. водка на 12.04.2023 г., в 20:00 часа.

Видно от протокола за извършено химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 175/13.04.2023г. на специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „Св. Анна - София” АД, в кръвта на подс. Г. било отчетено наличие на алкохол в количество 1,75 на хиляда.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка въззивният съдът прие за установена въз основа на събраните от първия съд доказателства, а именно: показанията на свидетелите Б.К. и М.Т. – депозираните в хода на съдебното следствие и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК техни показания от досъдебното производство; показанията на К.М.; обясненията на подс. Р. Г.; писмени доказателства по делото: АУАН №822163/13.04.2023 г., Заповед №1210/13.04.2023 г. за налагане на ПАМ, справка от КАТ за собственост на товарен автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“ с peг. № РК **** АТ, талон за изследване №087915, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, протокол за химическо изследване №175/13.04.2023 г., справка картон на водача Р. П. Г., копия от страниците от амбулаторен дневник, воден в УМБАЛ „Св Анна - София” АД, лист за преглед на пациент №12042/13.04.2023 г., свидетелство за съдимост на подсъдимото лице.

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателствени източници и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Извършеният от СРС анализ на доказателствените средства напълно се възприема от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с 3 въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Р. Г., контролираният съд е формирал верни доказателствени и фактически изводи.

Този съдебен състав се присъединява към преценката на предходния съд да кредитира показанията на полицейските служители Б.К. и М.Т. като обективни и достоверни. Районният съд правилно е съобразил обстоятелство, че свидетелите нямат ясно съхранен спомен относно подсъдимия и осъществената спрямо него проверка, поради спецификата на служебните им задължения като полицейски служители.

Липсата на ясен спомен от страна на двамата свидетели е преодоляна с изричното изявление на полицейските служители, че се придържат към показанията си от досъдебното производство, с изключение на записаното в протоколите за разпит, че са придружили подсъдимия до лечебното заведение за даване на кръвна проба. Относно това обстоятелство, правилно проверяваната инстанция е кредитирала заявеното от свидетелите в хода на съдебното следствие, че след като подсъдимият е отказал да бъде тестван с техническо средство, те са му издали необходимите документи и са го оставили на мястото на проверката без да го съпровождат до болничното заведение. В тези части показанията на свидетелите се подкрепят от обясненията на подс. Г. и от протокола за медицинско изследване, в който не е посочено, че лицето е придружено от органите на реда, каквато е практиката в такива случаи.

От показанията на свидетелите К. и Т. се установява, че на инкриминираните време и място подс. Г. е управлявал процесния автомобил, като в хода на извършената от служителите на реда рутинна проверка те са усетили, че водачът на колата лъха на алкохол, в резултат на което са пристъпили към проверка за установяване наличието на алкохол в кръвта чрез техническо средство. Отказът на подсъдимото лице да бъде изпробван с дрегер е надлежно обективиран в талон за изследване № 087915 от 13.04.2023 г.

Показанията на св. К.М. са информативни относно собствеността на процесния автомобил и намират пълна подкрепа в приложените по делото писмени доказателства.

По отношение на обясненията на Р. Г., въззивният съд се присъединява към мнението на предходната инстанция да ги кредитира частично по отношение на обстоятелствата, касаещи извършената проверка и доброволното даване на кръвна проба за изследване. Относно твърдението на подсъдимия, че е употребил алкохол в дома си след полицейската проверка и преди да отиде до болничното заведение, същото резонно е ценено като опит за изграждане на защитна теза и съответно в тази част обясненията не са ползвани с доверие. В тези части обясненията на подсъдимия са нелогични и изолирани от останалия доказателствен материал. Видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби при снемане на анамнеза от подсъдимия, същият е заявил, че е употребил алкохол – 100 мл. водка към 20:00 часа 4 на 12.04.2023 г., като не е споменал пред медицинските лица за консумация непосредствено преди вземането на кръвната проба, каквито твърдения се появяват едва в съдебното следствие. Свидетелите Б.К. и М.Т. също са възприели, че подсъдимият силно е лъхал на алкохол, като Г. потвърждава пред съда, че е употребил твърд алкохол преди полицейската проверка. По изложените съображения, въззивният съд намира изложената от подсъдимия версия за последващото му поведение за крайно нелогична и житейски неправдоподобна. В подкрепа на изводите си, съдът отчита и обстоятелствата, че към инкриминирания момент Г. е бил на зряла възраст и с дългогодишен стаж като шофьор, поради което може да се заключи, че същият ясно е съзнавал характера и последиците от извършената полицейска проверка, което е мотивирало и отказът му да бъде тестван на място с техническо устройство, както и последващото му поведение – да не се яви в указаното от органите на реда време за вземане на кръвна проба, с цел постигане на резултат от химичното изследване под съставомерния, заложен в закона.

Въззивният съд кредитира събраните по делото писмени доказателства, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна, че подс. Р. Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В случая по делото безспорно е установено, че подсъдимият Р. Г. на 13.04.2023 г., около 00:10 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Европа“ към бул. „Ломско шосе“, е управлявал моторно превозно средство товарен автомобил марка „Опел”, модел „Комбо“ с peг. № РК **** АТ. Извод за употребен от страна на подсъдимия алкохол, съдът направи въз основа на приетия по делото протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта лаб. № 175/13.04.2023 г. от УМБАЛ „Св. Анна - София" АД, който установява концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,75 на хиляда, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата, че по делото не е установена по надлежен ред конкретната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление на МПС. Настоящият съдебен състав подобно на проверяваната инстанция намира, че полицейските служители и медицинските лица прецизно и законосъобразно са изпълнили задълженията си, предвидени в Наредба № 1/19.07.2017 г. Обстоятелството, че подсъдимият се е явял със значително закъснение в болничното заведение за даване на кръвна проба за 5 химическо изследване не е в състояние да компрометира резултата и отчетените стойности. Правилно районният съд е посочил, че това поведение на подсъдимото лице е не само неправомерно, но и по правило води до регистриране на поблагоприятни резултати за подсъдимото лице, отчитайки протичането на естествените процеси на елиминация на алкохола в кръвта с изминалия период от време. Въззивният съд намира, че даването на кръвна проба повече от два часа след извършената полицейска проверка е довело до резултат, който е изцяло в интерес на подсъдимото лице, тъй като отчетените при химичното изследване стойности на алкохол са били значително под концентрацията на алкохол в кръвта към момента на управление на процесното МПС.