Решение № 122 от 18.05.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. ЛЕВСКИ, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100755 по описа за 2025 година

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание чл.

422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК ****, срещу: М. А. М. с ЕГН ********** с адрес: ****.

Твърди се от ищеца, че в дадения едномесечен срок от получаване на Разпореждане (без номер) по ч.гр.д.№459/2025г., ищецът предявява настоящия иск. Сочи, че между страните е налице Договор за потребителски кредит №128308/06.01.2025г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който „ЛЕНДИВО“ ООД предоставило на М. А. М. кредит в размер на 600,00 лева. Съгласно чл.1 от договора, кредитополучателят се е задължил да върне главницата в размер на 600,00 лева при фиксиран лихвен процент от 36.00% на 1 вноска с падеж 05.02.2025г. Неразделна част от договора бил погасителен план, в който били посочени всички компоненти, от които се състои вноската за погасяване на кредита. Ищецът твърди, че след усвояване на главницата кредитополучателят не е изпълнил задължението си и не е платил дължимата вноска по договора за потребителски кредит на датата на падежа като и към подаване на исковата молба не бил извършвал никакви плащания.

Посочва се, че на 23.05.2025г. ищецът депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в РС - Левски срещу кредитополучателя М. А. М. за сумата от 618 лв., от които 600 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане; 18лв.– възнаградителна лихва за периода 06.01.2025г. - 05.02.2025г. На 20.12.2024г. била издадена Заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника при условията на 1 чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка на 22.07.2025 г. получили Разпореждане (без номер), с което съдът им давал възможност да предявят установителен иск за вземанията си по договора срещу М. А. М.. В исковата молба се твърди, че между страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключения договор за кредит, при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР.

Кредиторът предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му.

Заемодателят изпратил на посочената електронна поща от Заемателя необходимите документи, както и предоставил чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно ОУ Заемателят приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл.10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ, при условията при които последните са му предоставени. Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпращал на посочения от Заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 128308 заедно с погасителен план към него и ОУ, приети от Заемополучателя. Договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя – 06.01.2025г., и ставал задължителен и за двете страни. Заемната сума била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на процесния договор чрез Easypay. Представя Лог файл и кореспонденция между страните.

Представя писмени доказателства.

Искането е съдът да постановите решение, с което да признае за установено, че М. А. М. с ЕГН ********** дължи на „ЛЕНДИВО“ ООД следните суми по Договор за потребителски кредит №128308/06.01.2025 г.:

600 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане и 18 лв. – възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от 06.01.2025 г. до 05.02.2025 г.

Претендира направените деловодни разноски, сторени от него в заповедното производство в размер на 261,50 лв., от които 21,50 лв. държавна такса (намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК) и 240 лв. адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски в исковото производство, в размер на 315,00 лв., от които 63,75 лв. държавна такса (намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК) и 240 лв. адвокатско възнаграждение.

В случай, че ответникът не представи отговор на исковата молба в срок и не се яви в първото открито заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в негово отсъствие, моли съдът да постанови неприсъствено решение.

2

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на особения представител на ответника, който счита, че така предявените искове за допустими, но неоснователни.

Твърди, че в договора било посочено, че за ползване на сумата, кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с годишен лихвен процент 36% . Годишният процент на разходите по кредита бил изчислен на 42.58%, без в него да се включват разходите за събиране, лихви за забава, такси и неустойки за неизпълнение. В договора било посочено, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 618лв.

Навежда довод, че в чл.17 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал.2 на чл.17 от договора, заемодателят препращал потребителя към общите условия на договора, в които били посочени изискванията на които следва да отговаря поръчителят или банковата гаранция. В чл.27, ал.1 от договора било предвидено, че ако ответникът не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ответника била начислена неустойка в размер на 162.00 лева. Това било видно и от представения погасителен план към Договор за потребителски кредит №128308/ 06.01.2025г., като общо дължимата сума от 618.00 лв. станала в размер на 780 лева.

Особеният представител оспорва усвояването на същата. Счита, че представената от ищеца справка не доказвала усвояването на сумата от ответника. Това, че бил изпратен CMC на телефонен номер **** с текстово съобщение нямало как да се приеме за доказателство, че реално сумата е получена от ответника. В случай, че съдът приеме че сумата по кредита е усвоена, счита че ответникът, в качеството му на потребител по договора за потребителски кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви, такси и неустойки, тъй като договорът за потребителски кредит бил нищожен.

За нищожността на договора и конкретни негови клаузи излага подробни 3 твърдения, според които неустойката за непредставяне на обезпечение по договора представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита. Като разход по кредита неустойката следвало да бъде включена в ГПР. Макар и да нямало яснота за това какви компонентни са включени в ГПР, фактът че неустойката била почти 1/4 от главницата, било повече от ясно, че посоченият ГПР в договора от 42,58 % не отговарял на действителния. С включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР значително щял да надхвърли този, посочен в договора за кредит, а и законово допустимия ГПР.

Изложеното налагало извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че с невключване на неустойката в ГПР, кредитодателят нарушавал посочената законова разпоредба и въвежда потребителя в заблуждение. Тези аргументи водели до извод за недействителност на договора на специалните основания в чл.22 от ЗПК. Излага съображения, че всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлявал възнаграждение на кредитора, бил нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което водело до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което водело до липса на посочен ГПР, което от своя страна влечало недействителност на договора – в този смисъл било решението на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и в посочената съдебна практика.

Особеният представител на ответника навежда довод, че клаузата на чл.27 от Договор за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.

143, ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл.24 от ЗПК. Посочва, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, бил той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби, като се позовава на съдебна практика. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.

Посочва се, че договореното в чл.10 от договора задължение на кредитополучателя да заплаща сума от 10 лева при всяка забава в плащането на вноска, за да възстанови направени от кредитора „разходи за събирането на просрочени задължения", било недействително, като нормата на чл.10 от договора всъщност предвиждала още една неустойка при забава. Твърди, че според нормата на чл. 33, ал.1 от ЗПК обаче, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквото обезщетение за забава обаче вече имало предвидено в чл.26 от договора, като еквивалент на законната лихва за забава.

Твърди се, че макар й с подадената искова молба ищцовото дружество да претендира само главница и лихва, счита, че с оглед установяване на 4 действителните отношения и задължения на ответника към ищеца следвало да се приеме, че процесният договор е недействителен. В случай, че съдът не обсъди в мотивите си и не приеме, че договорът е недействителен, ищецът не би имал пречка в друго производство да претендира и суми за неустойка и такси, каквито реално не му се дължали. Счита, че в подкрепа на изложените твърдения в посочения смисъл, било и изпратеното съобщение до ответника /посочено в представената от ищеца справка/ от 28.04.2025г. в което съобщение се уведомявал ответникът, че има просрочие по процесния договор от 1632,64 лв. - която сума значително надхвърляла главницата по кредита и включвала реално недължими се на ищеца суми. На 29.03.2025 г. /т.е. един месец преди предходния CMC/ на ответника било изпратено текстово съобщение, че дължи на ищеца 1392,04 лв. От направената съпоставка било видно, че ищецът считал, че само 1 месец по-късно ответникът му дължи сума с около 300 лв. повече, отколкото преди този месец /1392 лв. на 29.03.2025г., която сума на 28.04.2025г. ставала 1632 лв./.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/603250ab-db06-4a33-b5e0-ad31430b2b83