Решение № 632 от 01.07.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1642/2026
- Вид
- Решение № 632
- Подписан
- 01.07.2026
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, предл. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 632 гр. Бургас, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. А. - МИТЕВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А. - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20262120201642 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „БУРГАСЦВЕТ-90- ТАНЕВ“ ЕООД, ЕИК:
102833771, седалище и адрес на управление: ****** срещу Наказателно постановление № 881736-F876481/31.03.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради незаконосъобразност. В открито съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.Райкова, която поддържат жалбата.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Р., който в писмени бележки по делото посочва, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.8 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 17.04.2026г., а жалбата е депозирана на 24.04.2026г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
На 07.03.2026г. в 18,25 ч. била извършена проверка в търговски обект, съгласно §1, т,41 от ДР на ЗДДС - шатра за цветя, находящ се в гр. Бургас, пл. „Тройката“, стопанисван от „Бургасцвет г 90 – Танев“ ЕООД, с ЕИК: 102833771.
В хода на проверката се установило, че за извършена от проверяващите контролна покупка на 1 бр. саксийно цвете циклама и 1. бр. подаръчна торбичка на стойност 8.00 евро, е издаден фискален касов бон № 014655/07.03.2026г. от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство, модел Tremol S21, с ИН на ФУ: ZK129025, в който е посочен артикул „цветя“ и стойност на покупката 8,00 евро
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка Кд 184, cep. АА № 0206961/07.03.2026 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал.
1 от ДОПК.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното: от
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ30-875/23.06.2025г.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.26, ал.1, т.7 на същата Наредба, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. Действитено, актосъставителят посочва при разпита си, че е закупил и подаръчна торбичка в хода на контролната покупка. По делото обаче не става ясно, дали същата е заплатена и съответно има обявена съответна цена и каква е тя. В този смисъл и доколкото е ноторно известно, че в някои търговски обекти опаковката/торбичката се явява безплатна за потребителя, БРС намира, че не се установява по безспорен начин, че действително са закупени два артикула на две различни цени.
В конкретно разглеждания случай по мнение на БРС са изпълнени така посочените 2 изисквания на Наредбата, като в касовия бон са посочени наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки. Очевидно АНО е приел, че в случая не е достатъчно индивидуализиран вида на стоките. В Наредбата обаче липсват достатъчно разяснения по какъв начин следва да се индивидуализира този вид стока, като липсва и легална дефиниция на това понятие. В този смисъл следва да се използва общоприетото разбиране на това понятие, а именно за какъв вид, а именно изписване на конкретния артикул. В тази връзка съдът намира, че посредством посочването в касовия бон на наименованието: „цветя“ в достатъчна степен е индивидуализиран вида стока. В случай, е законодателя е искал да въведе изискване за посочване на конкретен модел/вид на продаваната стока е следвало да конкретизира това, като съдът държи да отбележи, че законът не следва да се тълкува разширително – в насока възлагане на по – големи изисквания към търговците от тези, заложени в Наредба № Н-18/13.12.2006г.
На следващо място, съдът държи да отбележи, че се явява несъстоятелна и аргументацията на актосъставителя в съдебно заседание относно причините да се приеме, че е налице извършено нарушение, а именно възпрепятстване възможността за извършване на преценка относно завишаване стоките на артикулите във връзка със Закона за въвеждане на еврото в република България. Последният е бил обнародван с ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., като реално касае периода след въвеждане на новата валута считано от 01.01.2026г. В този смисъл няма как да се приеме, че законодателят е въвел изискването по в чл.26, ал.1, т.7 на Наредбата с оглед възможността за извършване на проверки по Закона за въвеждане на еврото в република България, доколкото тази разпоредба е изменена много преди приемането на този закон – с ДВ, бр. 76 от 2017 г., бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г. С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че липсва осъществен от страна на дружеството – жалбоподател състав на административно нарушение, поради което и обжалваното НП следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. С оглед конкретния изход по делот, разноски се дължат на жалбоподателят, който не претендира такива, оради което и съдът не следва да се произнася в тази връзка.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 881736-F876481/31.03.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „БУРГАСЦВЕТ-90- ТАНЕВ“ ЕООД, ЕИК: 102833771, седалище и адрес на управление: ****** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4