Решение № 133 от 04.10.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Девин, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100175 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 144 от СК, чл. 149 СК.

В исковата молба ищцата твърди, че ищцата с Решение № 100/2018г. по гр. дело № 490/2017г. по описа на Районен съд - Девин е получавала от ответницата, майка й, чрез баща й В. К. ежемесечна издръжка до навършване на пълнолетие до 12.12.2023г. В момента заедно със баща й живеят в Германия и учи редовно като ученичка в Гимназия Е. - Г. М. и образованието й ще завърши най-вероятно юни 2025г. Там е на издръжка единствено на баща й за квартира, ток, телефон и други разходи за нейното възпитание и обучение.

През 2023г. баща й претърпял операция и в момента няма никакви доходи.

Поради това е в затруднено положение, че учи редовно, няма никакви доходи да покрият ежедневните й нужди и моли майка й да поеме част от разходите й в размер на 800.00 лева, считано от 13.12.2023г. до завършване на образованието й, ведно със законната лихва за забава.

Поради това моли съда да осъди ответницата Д. Д. А., с ЕГН ********** да й заплати ежемесечна издръжка в размер на 800.00 лева, считано от 13.12.2023г. до окончателно й завършване на образованието като ученичка в Гимназия Е. - Г. М., Германия - 30.06.2025г., ведно със законната лихва. Претендира за направените разноски по водене на делото.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. Д. К., в който поддържа, че никога не е спирала изплащането на издръжката на дъщеря й В.. От 01.02.2024г. до 30.05.2024г. е заплатила издръжката в пълния размер от 600.00 лева за четири месеца.

Причината за забавянето на тази издръжка е недоразумение помежду им, тъй като тя настоявала да й купи електрическо колело с горепосочената сума, с което тя да ходи на училище или при започване на работа да ходи на работа.

Сумата е изплатена, като своевременно заплаща и 50.00 лева, които да бъдат признати за лихва за закъснението й за издръжката. Дъщеря й е посочила, че живее при баща си и че баща й се грижи изцяло за нея като плаща ток и вода и в момента е претърпял, някаква медицинска интервенция, която му пречи да работи, но същевременно никъде в горепосочената документация няма посочена документация, от която да бъде видно, че същият страда от някаква болест или има извършена интервенция от медицинска служба. Това я навежда на мисълта, че срещу нея е планувано неправомерно и незаконосъобразно искане за увеличаване на издръжката на дъщеря й.

Настоява да бъде приложен документ, от който да бъде видно дали баща й В.

Б. К., има доказателства, че има извършена медицинска интервенция, че не може да ходи на работа и че не може да се грижи за дъщеря й. Искането й е да бъдат изтеглени по електронен път, града в който живее, адреса на който живее, месторабота и медицински картон, от който да бъде видно за колко време му е издадено медицинско, за колко време е отстранен от работа (хоспитализация), тъй като по СК, пълнолетната й дъщеря трябва да бъде издържана от двете страни. Документите да бъдат издадени и заверени не покъсно от 19.05.2024г. В исковата молба дъщеря й настоява издръжката й да бъде увеличена на 800.00 лева, като е посочила, че майка й живее и работи в Англия, а ответницата счита, че сумата е твърде завишена и неправомерна и незаконосъобразна, тъй като от ноември месец 2023г живее в Република България, за това нещо може да приложи документи от медицински изследвания, от което да бъде видяно, че живее в Република България.

Прилага копие от документ Удостоверение за постоянен адрес с изходящ номер 14. Прилага документ, служебна бележка от Агенция по заетост с изходящ номер № 60-08-16-10822, от която е видно, че живее и опитва да намери работа в Република България. Възраженията й срещу иска на дъщеря й са, че живее и опитва да намеря работа в Република България и ако искът бъде 2 одобрен в целия му размер, това ще доведе до изпадане в криза, която ще бъде заплаха за нейното физическо и психическо състояние, както ще бъде и заплаха за нейното оцеляване, тъй като плаща и издръжка на другата й дъщеря В.. Издръжката на дъщеря й В. е в размер на 150.00 лева месечно. На дъщеря й В. В. К. е в размер на 130.00 лева месечно. Дъщеря й В. в исковата си молба е посочила, че майка й живее и работи в Англия, но от горепосочените документи става видно, че тя живее и търси работа в Република България. Ответницата, счита че ако й бъде присъдена такава издръжка в размер на 800.00 лева ще бъде обречена на тотален глад и мизерия, тъй като средната работна заплата е 933.00 лева. С доказателства, които представя доказва, че живее и търси активно работа в Република България.

Счита, че е отговорила по един безприкосновен начин на исковата молба, заведена от дъщеря й и този иск, в този размер е опасен за нейното съществуване като личност. Поради тази причина счита, че са на лице предпоставки доказуеми от нейна страна, че искът в този му вид е неправилен и незаконосъобразен.

В о. с. з. ищцата не се явява, за нея пълномощника й - адв. Ж. Ч. моли да се уважат исковете в претендираните размери и излага съображения.

В о. с. з. ответницата не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ищцата е дъщеря на ответницата Д. Д. А., родена на ********г.

Не се спори, че с Решение № 100/08.06.2018г. постановено по гр. дело № 490/2017г. по описа на PC – Девин, съдът е постановил, на основание чл. 127, ал. 2 СК децата В. В. К., родена на ********г., с ЕГН ********** и В.

В. К., родена на ********г., с ЕГН ********** да живеят при бащата В. Б. К., с ЕГН **********, от с. Б., обл. Смолян, ул. З.№ * до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на тази мярка.

Упражняването на родителските права по отношение на децата В. В. К., родена на ********г., с ЕГН ********** и В. В. К., родена на ********г., с ЕГН ********** е предоставено на бащата В. Б. К., с ЕГН **********, от с.

3

Б., обл. Смолян, ул. З.№ * до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на тази мярка. Определен е режим на лични контакти на майката Д. Д. К. с децата В. В. К., родена на ********г., с ЕГН ********** и В. В. К., родена на ********г., с ЕГН ********** подробно посочен в съдебното решение. Ответницата Д. Д. К. е осъдена да заплаща на детето В. В. К., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер 150.00 лева, считано от 20.11.2017г. и В. В. К., с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер от 130.00 лева, считано от 20.11.2017г. чрез техния баща и законен представител В. Б. К., с ЕГН **********, от с. Б., обл. Смолян, ул. З.№ * занапред до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до изплащането й.

Според преведено от немски на български език Потвърждение за посещаване на училище В. В. К. посещава през учебната 2023/2024 г. година 11 клас на гимназия Е. – Г. М..

Според преведено от немски на български език Потвърждение за регистрация В. В. К. е регистрирана от 03.08.2018 г., единствено регистрирано жилище - Ф. – Е. 1*, 8* М., с настаняване на 07.12.2021 г.

Видно от Удостоверение за раждане от 17.12.2005 г., издадено въз основа на акт за раждане № 746/17.12.2005 г. в гр. Г. Д., общ. Благоевград, че В. В. К. е родена на ******** г. в гр. Г. Д..

Представени са от ответницата Удостоверение за постоянен адрес № 14/17.05.2024г.; Служебна бележка изх. № 60-08-16-10822/17.05.2024г. на Агенция по заетостта; Вносна бележка от 20.05.2024г.; Операционна бележка от 13.05.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявените обективни и субективно съединени искове са частично основателни, по следните съображения:

Издръжка на пълнолетно дете се дължи, ако същото учи редовно в средно или висше учебно заведение, като издръжката се изплаща за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и детето не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителя може да я дава без особени 4 затруднения. В закона не е посочен минимален праг на издръжка за пълнолетно лице.

Минималната издръжка по СК за 2023 г. е в размер на 195.00 лева при минимална работна заплата от 780.00 лева, а за 2024 г. според заложения ръст на минималната работна заплата от 933.00 лева минималната издръжка по СК за 2024г. е 233.25 лева.

Съдът счита, съобразявайки и обстоятелството, че родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетното си дете, че ответницата може без особено затруднение да поеме част от обикновените разходи на пълнолетната си учаща дъщеря, заплащайки малко над минималната издръжка за страната месечно или по 300.00 лева, считано от 13.12.2023г. до окончателно й завършване на образованието си в гимназия Е. – Г. М., /за предвидения срок на обучение 30.06.2025г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. След завършване на средното редовно образование на ищцата, плащането на издръжката се прекратява автоматично. Ако ищцата продължи образованието си като студент, това е нов факт, който следва да се прецени в ново производство.

Предявеният иск за издръжка за бъдеще време по чл. 146 СК е основателен до размера от 300.00 лева, считано от 13.12.2023г. – навършване на пълнолетие до окончателно й завършване на образованието си в гимназия Е. – Г. М..

Съдът намира, че безспорно издръжката в горните размери не могат да задоволят в пълна степен нуждите на ищцата, но при присъждане издръжка на пълнолетно учащо дете, съдът следва /по аргумент от последното изречение на чл. 144 СК/ да преценява и обстоятелството дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителя /все в този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика, като решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011г. по гр. д. № 1424/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011г. по гр. д. № 2/2011г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др./.

В случаят следва да се има в предвид, че за разлика от безусловното по характера си задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, 5 при издръжката на пълнолетен учащ възможността за доставянето не съвпада с общото изискване на чл. 142 от СК, според което размерът на издръжката се определя единствено като функция от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но се подчинява и на упоменатото ограничение по чл. 144 от СК, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би му създало особени затруднения.

Липсва легална дефиниция на понятието „без особени затруднения“, но във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчете и задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно.

Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му дете, какъвто е настоящия казус, предвид изискванията на чл.

144 от

СК предпоставя материални възможности на този родител, които следва да са реални и обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствената си издръжка за нормално съществуване. В настоящия случай майката ще следва да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря за период от около една година и седем месеца, считано от 13.12.2023г. – до завършване на обучението си в гимназия Е. – Г. М. /30.06.2025г./.