Определение № 532 от 15.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. Враца, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261400500359 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2269/23.03.2026 г. на „Изи Финанс“ ЕООД чрез юрисконсулт Л.А. Г.а срещу Определение № 273/12.03.2026 г. на Районен съд – Козлодуй по гр.д. № 1139/2024 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 268/10.11.2025 г. по гр.д. № 1139/2024 г. в частта за разноските като неоснователно.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като иска неговата отмяна и съответно изменение на решението относно присъдените разноски.

Излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а исковата молба е бланкетна и идентична с множество други дела срещу дружеството.

Поддържа се, че с оглед служебните правомощия на съда да следи за нищожност на клаузи в потребителски договори, приносът на процесуалния представител е ограничен, още повече че са налице и признания на факти от страна на ответника. Поради това се счита, че присъденият хонорар от 400 лв. е прекомерен и следва да бъде намален под минималния размер. Относно разноските за съдебно-счетоводната експертиза се поддържа, че същата е била ненужна, тъй като ответникът е предоставил всички необходими счетоводни данни още с отговора на исковата молба. Според жалбоподателя не са били необходими специални знания за установяване на релевантните факти, поради което не следва да понася разноските за експертизата, а същите следва да останат за сметка на съда или на ищеца. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение за защитата по насрещния иск се твърди липса на мотиви в съдебния акт. Излага се, че насрещният иск е предявен като 1 превантивна мярка с оглед избягване на бъдещи спорове и че при наличие на основания за нищожност договорът би могъл да бъде прогласен за такъв и на различни основания. Поддържа се, че съдебната практика допуска уважаване на подобни искове или най-малкото неприсъждане на разноски, поради което не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за защитата срещу него, респективно същото е прекомерно. Жалбоподателят прави и възражение за злоупотреба с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, като твърди, че не са налице доказателства за материална затрудненост на ищеца и че практиката по предоставяне на безплатна правна помощ се използва неправомерно, включително с цел нелоялна конкуренция. С оглед на изложеното се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението, като намали адвокатските възнаграждения (вкл. под минималния размер), не присъди или редуцира хонорара по насрещния иск и възложи разноските за експертизата на съда или на ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор с вх. № 3143/21.04.2026 г. от адв. Г. Ч., в който той оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Излага, че с решението по делото искът на А. е уважен, а насрещният иск на „Изи Финанс“ ЕООД е отхвърлен, поради което правилно са присъдени разноските съобразно изхода на спора. По отношение на адвокатското възнаграждение се поддържа, че същото е определено съобразно действащата Наредба за минималните размери и съдебната практика, като се дължи отделно възнаграждение за всеки иск. Посочва се, че при безплатна правна помощ съдът не може да присъди възнаграждение под минималния размер. Оспорва се тезата за липса на фактическа и правна сложност, като се подчертава, че адвокатската дейност включва значителна подготовка, познаване на националното и европейското право и цялостна процесуална защита, която не се изчерпва с изготвяне на искова молба. По възражението за злоупотреба с право се излага, че напротив – ответното дружество системно предлага договори с неравноправни клаузи, които многократно са прогласявани за нищожни, включително след намеса на КЗП. Според ответника по жалбата именно поведението на дружеството обуславя необходимостта от водене на множество дела. Относно позоваването на практиката на СЕС се поддържа, че тя се тълкува превратно от жалбоподателя и че при определяне на възнаграждението следва да се отчитат не само характеристиките на делото, но и икономическите условия, стойността на адвокатския труд и принципите на пазарната икономика. По отношение на разноските за съдебносчетоводната експертиза се излага, че същата е била необходима с оглед доказателствената тежест и оспорванията на ответника, поради което правилно са възложени в негова тежест. С оглед на всичко изложено се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът намира същата за 2 допустима, а по същество неоснователна поради следното.

След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е определил отговорността за разноски.

Делото пред Районен съд – Козлодуй е образувано по искова молба на А.

С. А. срещу „Изи Финанс“ ЕООД във връзка с два договора за потребителски кредит – договор № 273563 от 21.11.2019 г. за сумата 700 лв. и договор № 297514 от 15.05.2020 г. за сумата 500 лв. Ищецът е поддържал, че по тези договори е заплатил на кредитора суми над размера на предоставената главница, дължащи се на нищожни и неравноправни договорни клаузи, и е предявил срещу дружеството осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платеното с материален интерес 492,99 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В хода на процеса „Изи Финанс“ ЕООД е предявило насрещен иск срещу А., насочен към прогласяване недействителността на договора на друго договорно основание.

Районният съд е уважил главният иск и е отхвърлил насрещния иск.

По главния иск процесуалният представител на ищеца адв. Г. Ч. е изготвил искова молба, в която е формулирал основанието по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е изложил фактическите твърдения относно сключването на двата договора, платените по тях суми и характера на спорните клаузи. В хода на делото адвокатът е ангажирал и обсъдил доказателства, включително договорите за кредит, погасителни планове, платежни документи и допуснатата съдебно‑счетоводна експертиза, развил е правна аргументация относно нищожността и неравноправността на клаузите, довела до уважаване на иска и присъждане на сумата 492,99 лв. в полза на А.. По насрещния иск на „Изи Финанс“ ЕООД адв. Ч. е изготвил и депозирал отговор, в който е оспорил допустимостта и основателността на този иск

Съдът не споделя изложените от жалбоподателя аргументи, че засиленото служебно начало за съда в потребителските спорове „намалява“ труда на процесуалния представител на страната-потребител, нито намира това твърдение за доказано. Рутинният характер на подобни производства не обезценява вложения адвокатски труд – професионалната намеса на адвоката предполага експертност, отговорност и многопластово съдействие, което не може да бъде сведено до минимални, символични или обидно ниски стойности.

Посоченият размер на адвокатското възнаграждение е формиран в съответствие с действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която, макар и незадължителна за съда, служи за ориентир, а присъденото възнаграждение в размер на 400 лв. по всеки от исковете е съобразено с материалния интерес по казуса и е минимално предвиденото за такъв тип дейност. То напълно кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, и не следва да се намалява под предлог прекомерност. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по 3 отношение на правната и фактическа сложност на делото, като е приел, че така присъденото е справедливо.

Съдът не споделя и възражението, че съдът не следва да присъжда адвокатско възнаграждение по всеки иск отделно, защото насрещният иск бил превантивна мярка. Ответникът сам избира начина да организира защитата си, като в случая е избрал да предявени насрещен иск, който е бил отхвърлен.

По този иск е осъществена защита, постановено е решение и липсва причина на адвоката да не бъде заплатено за тази част от работата му.

Неоснователно е оплакването и за недължимост на разноските за съдебно-счетоводна експертиза под предлог, че не са били необходими, защото не били необходими специални знания и дружеството е съдействало с представяне на необходимата информация. По доказателствените искания съдът се е произнесъл със съдебен акт – определение, след като е дал възможност на страните да дадат своите становища по въпроса за тяхната необходимост и допустимост. След уважаването им, страните са задължени за такси и разноски, които съобразно правилата на чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 75 и сл.

ГПК се определят от съда и с крайния съдебен акт се възлагат в тежест на страните според изхода на спора. Съдействието на коя да е страна по събирането на доказателства не може да я освободи от заплащането на дължимите такси и разноски в производството.

Що се касае до позоваването на разпоредбите за безплатната правна помощ и за злоупотребата с права, то съдът не намира в случая да има каквито и да било доказателства за злоупотреба с права от страна на адвоката. Липсата на представени доказателства за материална затрудненост не е равнозначно на доказана злоупотреба с права от страна на адвоката.

Предвид всичко изложено дотук Окръжен съд – Враца намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди като правилно и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 273/12.03.2026 г., постановено от Районен съд – Козлодуй по гр.д. № 1139/2024 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4