Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3267 от 29.05.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 16150/2017
Вид
Решение № 3267
Подписан
29.05.2020
В сила
27.08.2020
Състав
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София,

29.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Евгени Г. при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 16 150 по описа за 2017 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм) на И.К.К., К.М.К., М.К.К., Я.Г.Г. и З.Р.Г. срещу „З.О.“ АД за заплащането на всеки от тях по 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Анета Ясенова Калибрадова, починала вследствие на пътно-транспортно произшествие от 16.10.2014 г. Ищците са със съдебен адрес – адвокат С.Ч.,***. Ответникът е с адрес в гр. София, ул.

„Света София:“ 7.

[2] ОСЪЖДА И.К.К., К.М.К., М.К.К., Я.Г.Г. и З.Р.Г. да заплатят на „З.О.“ АД 21 710,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[4] Ако някой от И.К.К., К.М.К. и М.К.К. обжалват решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на следната държавна такса по сметка на САС – 50,00 лева от И.К.; 200,00 лева от К.К.;

400,00 лева от М.К.. З.Г. е освободена от внасянето на държавна такса.

[5] ОСВОБОЖДАВА Я.Г. от внасянето на държавна такса.

МОТИВИ НА

СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[6] В искова молба от 12.12.2017 г. К., И. и М. К., и Я. и З. Г.заявяват, че първият е съпруг, вторите двама са деца, а третите двама са родители на А.К., която е починала вследствие на ПТП от 16.10.2014 г. ПТП е било предизвикано от З.С., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). От смъртта на З.С. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на по 100 000,00 лева за всеки.

[7] ОЗК не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Затова те молят съда да осъди ОЗК да им изплати по 100 000,00 лева обезщетение на всеки. Те търсят и законната лихва от 16.10.2014 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7 от делото).

2. По писмения отговор на ответника

[8] Ответникът ОЗК е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Той заявява, че:

1. З.С. не е причинил ПТП, а то е било причинено от А.К.;

2. А.К. не е починала вследствие на

ПТП;

3. ищците не са претърпели вредите, които твърдят, а Я. и З. Г.не са родители на починалата;

4. размерът на търсените обезщетения е завишен;

5. А.К. е допринесла за: а) настъпването на ПТП, защото е управлявала автомобила с несъобразена скорост и под въздействие на алкохол и/или други упойващи вещества и медикаменти; б) е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 70-73).

II.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ

ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[9] Не се спори, че Я.Г. е бил роден на *** г., неговата съпруга З.Г. е била родена на *** г., а дъщеря им А.К. е била родена на *** г. А.К. е била омъжена за К.К., който е бил роден на *** г. От брака си те са имали двама сина – И.К., който е бил роден на *** г., и М.К., който е бил роден на *** г. (удостоверението за наследници, л. 20).

[10] А.и К. К. са живеели в гр.

Смолян, а техните синове са живеели с тях, докато са били ученици, а след това са следвали в Пловдив и София и са останали да живеят там, но са посещавали често родителите си. З. и Я. ***, Смоленско.

[11] А.К. е била много будна и енергична. Тя е умеела да задава цели в семейството и да насърчава съпруга си и децата си да ги постигат. А.К. е посещавала и е помагала на родителите си, които много са разчитали на нея (показанията на свидетелите Ч., Б.и Б., л.

270-272).

[12] На 16.10.2014 г. , около 17:30 часа А.К. е управлявала лек автомобил „Фолксваген“ по пътя от Пловдив за Смолян, в участъка между село Бачково и село Нареченски бани. Валяло е дъжд и пътната настилка е била мокра. На км 400+500 тя е навлязла в десен завой и поради движение със скорост над критичната за завоя тя е загубила контрол върху автомобила, който е навлязъл в насрещната лента за движение, където е настъпил удар с лек автомобил „Мицубиши“, управляван от З. С..

Ударът е бил непредотвратим за З. С. (заключенията на единичната, тройната и четворната съдебно-техническа експертиза, както и показанията на вещите лица, л. 240-263, 265-267, 294-307, 313-320, 356-400, 425-427).

[13] От удара А.К. е получила увреждания, които са причинили смъртта ѝ (заключението на вещото лице д-р Ш., л. 260-261). Не се спори, че към този момент ГО на З.С. е била застрахована при ответника ОЗК.

[14] Ищците са възприели тежко смъртта на А.К.. Те са тъжили за нея (показанията на свидетелите показанията на свидетелите Ч., Б.и Б., л. 270-272). След смъртта ѝ, те са преживели тежък емоционален стрес с продължителна адаптационна реакция и тревожно-депресивен облик на преживяванията (заключението и показанията на вещото лице Златарева, л. 231-239, 265).

[15] Не се спори, че ОЗК не е изплащал на ищците обезщетения за неимуществени вреди. Съдът е освободил З.Г. от заплащането на държавна такса. Съдът освобождава и Я.Г. от заплащането на държавна такса, защото доходите му не са достатъчни да заплати такава. Съдът е освободил от заплащането на държавна такса и останалите ищци, но за следните размери: И.К. – за над 100,00 лева до 4 000,00 лева; К.К.

– за над 400,00 лева до 4 000,00 лева; М.К. – за над 800,00 лева до 4 000,00 лева (определението, л. 49-50). Ищците са заплатили:

1 300,00 лева за държавна такса (л. 60); 2 500,00 лева за вещи лица (л. 92-93, 284, 337). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л.

413-417). ОЗК е заплатил: 400,00 лева на вещи лица (л. 86); 60,00 лева депозит за свидетел (л. 281; 21 250,00 лева адвокатско възнаграждение (л.

350-352).

III.

ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО

ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[16] Ищците са предявили искове по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател.

1.

По иска по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм)

[17]

Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника;