Решение № 129 от 19.02.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “*********“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, район „В“, ж.к.********, ул.“**********“ № 4-6, чрез адв. Р. М. от АК-Варна със съдебен адрес гр.Варна, бул.“С“ № 52а, ателие 2 срещу П. И. А. с ЕГН ********** с адрес в с. *********, общ. Ш, ул. “*********” № 16.

В исковата молба се посочва, че на **/**/****г. между «***********» ЕАД и ответницата бил сключен Договор за кредитен лимит с № ******, по който на ответницата бил предоставен кредитен лимит в размер на 2000 лв., който се усвоявал чрез предоставен платежен инструмент - кредитна карта. Годишния лихвен процент по договора бил в размер на 16.2%, като задълженията се погасявали до 15-то число на месеца, а минималната изискуема вноска била 60 лв. Срокът за ползване бил 1 година. На 1**/**/****г. бил сключен договор за цесия между «***********» ЕАД и «*********» ЕООД, като непогасеното вземане било прехвърлено на ищеца, като за това било връчено надлежно на **/**/****г. уведомление-писмо до ответницата. В предоставения срок задължението не било заплатено и ищеца – цесионер учредил заповедно производство и било образувано ч.гр.д. № ***/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/**/**/****г. В законоустановения срок ответницата – длъжник възразила срещу заповедта и съдът дал указания за предявяване на иск, като заявителя депозирал в срок исковата молба.

1

В заключение се моли да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1200.81 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане, сумата от 163.54 лв. – договорна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и разноските в исковото и заповедното производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били лично връчени на ответника. Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК същият не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по хода на делото. В него се поддържа исковата молба и се моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован лично за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие или за отлагането му, поради наличието на уважителни причини за това.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026г., присъждането с настоящото решение парични вземания и разноски следва да се превалутират и закръгляват съгласно чл.4 и чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответницата следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на 136.67 евро, от които 13.96 евро (равняващи се на 27.29 лева) за държавна такса и 122.71 евро (равняващи се на 240 лева) за адвокатско възнаграждение, както и в настоящото в размер на 39.52 евро (равняващи се на 77.28 лева) за заплатена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “*********“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, район „В“, ж.к.********, ул.“**********“ № 4-6, чрез адв. Р. М. от АК-Варна със съдебен адрес гр.Варна, бул.“С“ № 52а, ателие 2 СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от П. И. А. с ЕГН ********** с адрес в с.

*********, общ. Ш, ул. “*********” № 16 за сума в размер на 613.97 евро (шестстотин и тринадесет евро и деветдесет и седем евроцента), равняваща се на 1200.81 лева, представляваща главница по Договор за кредитен лимит № ****** от **/**/****г., сключен между ответника и „***********“ ЕАД и сума в размер на 83.62 евро (осемдесет и три евро и шестдесет и два евроцента), развяваща се на 163.54 лева, представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда **/**/****г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д. № ***/****г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. И. А. с ЕГН ********** да заплати на “*********“ ЕООД с ЕИК ********* разноските направени в заповедното производство в общ размер на 136.67 евро и тези в исковото производство в размер на 39.52 евро.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Ш: _______________________

3