Решение № 841 от 26.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Велико Търново, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110100406 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. А. Д., в която се излагат твърдения, че в резултат на учредено право на строеж в *построил гараж с площ 18 кв. м. Изтъква се, че от изграждането на имота ищецът упражнява непрекъснато фактическа власт по отношение на него като е придобил по давност 1/2 идеална част от правото на собственост, а останалата 1/2 идеална част е придобил по наследствено правоприемство след смъртта на родителите си. Навеждат се доводи, че ответникът не е собственик на имота и го владее без основание.

С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. Г. Д., че Д. А. Д. е собственик на процесния имот и да го осъди да предаде владението спрямо него. Налице е и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква, че първоначален собственик на гаража е *с оглед учредено от родителите * право на строеж в *, като след смъртта *същият е придобит при равни права от *Д. А. Д. и *. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С констативен нотариален акт за собственост * съпрузите *са признати за собственици по 1 давностно владение на дворно място, представляващо*, заедно с построените в него къща и стопански сгради. Имотът се ползвал от собствениците и семейството на*. Със строителни разрешения *на собствениците на имота и на *е разрешено да извършат строеж на съседни гаражи в югозападната му част. През 1986г. гаражите са построени като едно общо помещение с две отделни врати. В строителството им участвал *на ищеца *, който ги ползвал до * Поради възникнал спор за ползване на гаражите между Д. А. Д. и *., през 2016г. ищецът изградил вътрешна преградна стена между тях и започнал да ползва западния гараж. В същия били извършени подобрения, след което помещението се ползвало от ищеца за ремонт на автомобили. На *с * Д. Д. договор за продажба, с който * прехвърлила правото на собственост спрямо поземления имот и построените в него къща и стопански сгради.

След смъртта на прехвърлителя *, между страните възникнал спор за собственост по отношение на имота, част от който се ползвал от ответника. Последвало предявяване на иск по чл. 108 от ЗС от Д. Д. по отношение на поземления имот и на построените в него къща, стопански постройки и гараж, обособен *, във връзка с което е образувано гражданско дело *. С решение о*уважил ревандикационния иск, а с решение №*, същото е отменено в частта относно претенцията за гаража. В хода на делото Д. Д. се намирал в чужбина като Д. Д. * вещите му от къщата и * в ползвания от него гараж. На *по отношение на процесния имот ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Поземленият имот, в който е построен процесният гараж първоначално е бил собственост на родителите на *, които на 13.06.1978г. по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ /отм./ са * учредили право на строеж за изграждането му. В строителството на гаража е участвал * и съгласно чл. 19, ал. 1 от СК, 1985г. /отм./ имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на общността със смъртта на*, между *е възникнала съсобственост по отношение на гаража при права от 4/6 идеални части за преживелия съпруг и по 1/6 идеална част за всеки от наследниците по чл. 5, ал. 1 от ЗН. След смъртта на *правата на всеки * в съсобствеността са се увеличили до 1/2 идеална част. Поради това се достига до извод, че претенцията по чл. 108 от ЗС основана на наследствено правоприемство е основателна и следва да бъде уважена, но само в установителната й част. Това е така, защото по делото липсват доказателства ответникът да упражнява фактическа власт върху веща, независимо че е предявил иск за собственост спрямо нея, поради което претенцията за осъждането му да предаде владението й на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Към момента, когато ищецът твърди, че е започнал да упражнява фактическа власт по отношение на гаража, същият е бил в режим на съпружеска имуществена общност между родителите му. До смъртта *, той е бил държател на имота тъй като действията по неговото ползване не са били от такова естество, че недвусмислено да показват отричане владението на собствениците, което да е доведено до тяхното знание. След *ищецът е започнал да упражнява фактическа власт спрямо имота на основание наследствено правоприемство като 2 към момента на приемане на наследството той се явява съсобственик и съвладелец на гаража. В това си качество ищецът е владелец на собствената си идеална част и държател на идеалните части на *, което води до неприложимост на презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между сънаследниците. Поради това, за да придобие по давност идеалните части от правото на собственост на останалите съсобственици, той е следвало да докаже, че е превърнал с едностранните си действия държанието им във владение. Тези действия следва да бъдат от такова естество, че недвусмислено да показват отричане владението на другите съсобственици, което да е доведено до тяхното знание или завладяването на идеалните им части да бъде манифестирано пред тях. Освен това, фактическото положение изразяващо намерението на ищеца да държи като свои идеалните части на съсобствениците е следвало да продължи явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, за да доведе до придобиването им по давност. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Д. Д. не е извършил такива действия като в случая е ирелевантно субективното му отношение след като намерението му за своене на идеалните части на съсобствениците не е доведено до тяхното знание. Ползването на гаража по предназначение не представлява действие доказващо намерението за своене и съответно противопоставяне на останалите сънаследници, доколкото е акт на обикновено управление на общата вещ, който на основание чл. 31 от ЗС може законосъобразно да се извършва от всеки съсобственик. Изършването на подобрения в общата вещ също не обективира намерение за своене с оглед възможността по чл. 30, ал. 3 от ЗС да се претендират разходите. Поради това се достига до извод, че не са възникнали предпоставки за придобиване по давност по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС на останалата 1/2 идеална част от правото на собственост спрямо гаража, поради което искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 331,25 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, такса за вписване на искова молба и адвокатско възнаграждение. С предявяването на иска по чл. 108 от ЗС, предмет на гражданско дело *, ответникът е оспорил вещните права на ищеца по отношение на процесния гараж, с което е станал причина за образуване на настоящото дело относно установяването им. Претенцията на ищеца за присъждане на разноски за платени такси от 87,60 лв. за изготвяне и връчване на покана на ответника е неоснователна. Същите нямат характер на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК тъй като са заплатена преди образуване на делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 350 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Д. Г. Д. с ЕГН: ********** *, че Д. А. Д. с ЕГН:

3

********** *, в качеството на наследник по закон на *, е придобил 1/2 /една втора/ идеална част от правото на собственост спрямо недвижим имот *, като отхвърля искането за осъждане на Д. Г. Д. с ЕГН: ********** да предаде на Д. А. Д. с ЕГН: ********** владението на горепосочения имот.

Отхвърля като неоснователен предявения от Д. А. Д. с ЕГН: ********** *, срещу Д. Г. Д. с ЕГН: ***********, иск по чл. 108 от ЗС, относно приемане за установено по отношение на Д. Г. Д. с ЕГН: **********, че Д. А. Д. с ЕГН: ********** чрез давностно владение в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС, осъществено през периода от 01.01.1986г. до 03.02.2023г., е придобил правото на собственост спрямо 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот *,*, както и за осъждане на Д. Г. Д. с ЕГН: ********** да предаде на Д. А. Д. с ЕГН: ********** владението на горепосочения имот.

Осъжда Д. Г. Д. с ЕГН: ********** *, да заплати на Д. А. Д. с ЕГН: ********** *, сумата от 331,25 лв. /триста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда Д. А. Д. с ЕГН: ********** *, да заплати на Д. Г. Д. с ЕГН: ********** *, сумата от 350 лв. /триста петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4