Решение № 183 от 31.05.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Шумен, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц.В.К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20243630200468 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление №23 – 0869 - 003222/10.01.2024г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И. И. И., ЕГН********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно в тази част. Оспорва вмененото нарушение по същество, твърдейки че протектора на гумите на автомобила не били измервани, не бил правен и опит за това, а също така и, че автомобилът бил стар, поради което не бил снабден със система за осветление на задната регистрационна табела. Излага също така, че липсвало конкретизация в какво се изразява опасната техническа неизправност и по смисъла на кой нормативен акт, автомобилът се приемал за опасен. Било неясно и защо бил санкциониран с „глоба” в размер на 500 лева. Оспорва и отнемането на 20 контролни точки, излагайки, че също не било ясно на кое основание и за кое нарушение се отнемат.

При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложеното наказание. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител – адв.

Р.Х. от ШАК, която поддържа жалбата. В първото съдебно заседание заявява, че оспорва НП и в пункт 2. В хода по същество излага и допълнителни доводи, а именно, че доколкото в НП не бил посочен нормативния акт регламентиращ характера на конкретните неизправности, това затруднявало правото на защита на жалбоподателя.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Намира нарушението за безспорно доказано.

По отношение заявеното от процесуалният представител в първото съдебно заседание, че оспорват НП и по пункт 2, изразява становище, че е изтекъл преклузивния срок за оспорване на процесното НП в тази част. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, по отношение обжалваното НП №23 – 0869 - 003222/10.01.2024г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И. И. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП /пункт 3 от същото/. По отношение направеното изявление от страна на процесуалният представител на жалбоподателя в 1 първото съдебно заседание на 02.04.2024г., че оспорва НП и по пункт 2, т.е. и в частта с която на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, съдът намира същото за процесуално недопустимо, тъй като е направено след изтичане на преклузивния срок за оспорване на процесното НП в тази част. НП е обжалвано в рамките на преклузивния за целта срок единствено в частта му по пункт трети. Лицето изрично е заявило във въззивната си жалба, че счита НП за незаконосъобразно относно пункт 3 от същото и моли да бъде отменено частично в тази част като излага доводи касаещи единствено нарушението на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП . В тази връзка, съдът приема, че е надлежно сезиран за произнасяне по законосъобразността на наказателното постановление само в частта му по пункт трети, с който на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП . В останалата му част, постановлението е влязло в законна сила като необжалвано на основание чл.64, б.„б“ от ЗАНН и за съда не съществува възможност да обсъжда същото и да преценява неговата законосъобразност. В този смисъл е и съдебната практика на ШАС и по-конкретно Решение №183 от 04.07.2017 год. по КАНД №122 по описа за 2017 год. на ШАС.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 18.11.2023г. в 03.05 часа жалбоподателят управлявал л.а. «БМВ 325 И» с рег. № Н 9191 КВ в гр.Шумен на ул. «Райна Княгиня» до кръстовището с ул.»Тича», в посока ул.» Г.С.Р.. Бил спрян за проверка от свидетелите Н. Т. Н. и О. Н. Ю. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен. В хода на проверката било констатирано, че дълбочината на протекторния рисунък на задната лява и дясна гума не съответствал на изискванията като измерването с техническо средство било невъзможно поради изтъркване на протектора до гладкост. Също така при включена система не светели осветителите на задната регистрационна табела, а шумозаглушителната система била изменена и по този начин оказвала неблагоприятно въздействие върху нивото на шума с издадения звук от нея.

Св. Н. Т. Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №1160203/18.11.2023г. за три нарушения на ЗДвП, едно от които – нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП – движение с опасна техническа неизправност на ППС, съставляващо пункт 3 от АУАН. В акта е отразено, че жалб. И. няма възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП на И. И. И., ЕГН********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава о т събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на разпитаните свидетели подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, и не са противоречиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата, място и описание на самото нарушение. Действително в АУАН и в НП изрично не е посочен нормативният акт, който определя неизправностите и тяхната класификация, но доколкото е конкретизирано в какво точно се изразява опасната техническа неизправност, 2 правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.179 ал.6 т.3 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 500 лева за лице, което управлява техническо неизправно МПС, при констатирани опасни неизправности. Съгласно чл.101 ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредба по чл.147 ал.1 от същия закон. В случая приложимата наредба е НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Приета е Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съставляваща Приложение № 5 към чл.31 ал.1 от Наредбата съгласно, която оценката на неизправностите се извършва в съответствие с посочени в таблица критерии. Съгласно т.5.2.3. дълбочина на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите по-малка от 1.6 mm съставлява опасна техническа неизправност.

Съгласно т.4.7.2 неработещите осветители на задната регистрационна табела съставлява значителна техническа неизправност, а според т.8.1.1. изменението в шумозаглушителната система по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, може да съставлява значителна или незначителна техническа неизправност.

В конкретният случай жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС с опасна техническа неизправност. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, актосъставителят и наказващият орган са приели,че същата се изразяваща в това, че дълбочината на протекторния рисунък на задната лява и дясна гума не съответствал на изискванията като измерването с техническо средство било невъзможно поради изтъркване на протектора до гладкост. За останалите констатирани технически неизправности, касаещи неработещите осветителите на задната регистрационна табела и изменението в шумозаглушителната система, които безспорно нямат характера на опасни, жалбоподателят не е санкциониран, независимо, че са отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е управлявал технически неизправно МПС, предвид обстоятелството, че протекторът на задните гуми бил изтъркан до гладкост, поради което и измерването с техническо средство е невъзможно. Безспорно при това положение дълбочина на протекторния рисунък на гумата е по-малка от 1,6 mm и съгласно т.5.2.3. от Методиката съставлява опасна техническа неизправност и предвид характера на констатираната техническа неизправност в процесния случай, жалбоподателят е нямал право да се движи по пътя, вкл. и до място, където може да бъде отстранена, съгласно чл.101 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП.

Показанията на свидетелите Н. Т. Н. и О. Н. Ю. съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им съставляват пряко доказателство по делото, тъй като пресъздават това което са възприели непосредствено.

Жалбоподателят оспорва вмененото нарушение, но от негова страна не бяха представени каквито и да е доказателства, касаещи по същество нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. Последното не бе доказано, именно, че жалбоподателят се е движел с технически изправно МПС. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, поради което намира, че е осъществен от обективна страна състава на нарушението.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед 3 разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. За административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени по непрепазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение. В случая се касае за формално нарушение, поради което не изисква да е настъпил вредоносен резултат.