Решение № 254 от 16.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Русе, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря В.ена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520102754 по описа за 2024 година

Ищецът В. М. Н., чрез процесуалния си представител адв. И. Д. от АК – Русе, твърди, че за вземане, което „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК 130697606 има срещу него, били издадени изпълнителен лист № 3190 от 15.07.2015 г. по ЧГД № 2755/2015 г., по описа на Районен съд - Русе и изпълнителен лист № 3128 от 13.07.2015 г. по ЧГД № 2762/2015 г., по описа на Районен съд - Русе, като след издаването на изпълнителните листове, кредиторът не е предприемал никакви действия по принудително изпълнение срещу него и не е образувал изпълнителни дела за вземанията си.

Кредиторът ,,БHП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД цедирал вземанията си по изпълнителните листове на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по чиято инициатива през м. април 2024 г. срещу ищеца било образувано и.д. № ********, по описа на ЧСИ М.М., рег. № 831 КЧСИ, а на 08.05.2024 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение и наложен запор върху всичките му банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение. Насрочен бил и опис на движими вещи.

Поради това, оспорва изпълнението на вземанията, за които са издадени процесните изпълнителни листове, тъй като счита, че същите са погасени по давност.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че В. М. Н., не дължи на дружеството, като погасени по давност, сумата 7465,53 лв., представляваща: 4048,66лв. - главница по договор за потребителски заем № PLUS-10124116/09.04.2013 г., 2454,72 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.12.2013г. до 05.04.2016 г., 521,65 лв. 1 мораторна лихва за периода от 03.01.2014 г. до 11.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2015 г. до окончателно изплащане на задължението: 140,50 лв. - държавна такса, както и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист № 3190 от 15.07.2015г. по ЧГД №2755/2015 г., по описа на Районен съд - Русе и сумата 8112,15 лв., представляваща: 4248,62 лв. - главница по предоставен кредит, 2900,51 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2013 г. до 03.02.2017 г., 509,84 лв. - мораторна лихва за периода от 03.01.2014 г. до 11.05.2015 г. и законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.05.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 153,18 лв. - държавна такса по делото и 300 лв. - адвокатско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист № 3128 от 13.07.2015 г., по ЧГД № 2762/2015 г., по описа на Районен съд - Русе. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, юрк. В. Й. – пълномощник на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на ищцовите претенции. Заявява, че поради неизпълнение на договорните отношения отстрана на ищеца, в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. били издадени Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2755/2015 и изпълнителен лист 2762/2015 по опис на РС Русе. Въз основа на процесните титули било образувано изпълнително дело № 416/2024 г. по описа на М. Б. М. с рег. номер 831 при КЧСИ и район на действие ОС-Русе. Счита, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила и по тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Счита твърдението за погасяване по давност на задълженията на ищеца за неоснователно, тъй като изпълнително дело № 416/2024 г. по описа на ЧСИ М.М. е образувано през 2024 г. и е обективно невъзможно по това дело да не са извършвани действия в период повече от 5 години.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че по ЧГД № 2755/2015 г., по описа на Районен съд - Русе в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД срещу ищеца е издаден Изпълнителен лист № 3190 от 15.07.2015 г. за сумите 4048,66 лв. - главница по договор за потребителски заем № PLUS-10124116/09.04.2013 г., 2454,72 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.12.2013г. до 05.04.2016 г., 521,65 лв. мораторна лихва за периода от 03.01.2014 г. до 11.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2015 г. до окончателно изплащане на задължението: 140,50 лв. - държавна такса и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, а по ЧГД № 2762/2015 г., по описа на Районен съд - Русе в полза на същия кредитор е издаден срещу ищеца Изпълнителен лист № 3128 от 13.07.2015 г. по ЧГД № 2762/2015 г., по описа на Районен съд - Русе за 2 сумите 4248,62 лв. - главница по предоставен кредит, 2900,51 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.12.2013 г. до 03.02.2017 г., 509,84 лв. мораторна лихва за периода от 03.01.2014 г. до 11.05.2015 г. и законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение 21.05.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 153,18 лв. държавна такса по делото и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

Въпреки че към настоящия момент ЧГД № 2755/2015 г. и ЧГД № 2762/2015 г. по описа на РС-Русе са унищожени поради изтичане срока за съхранението им, страните не спорят, че ищецът не е подал възражение срещу вземането по издадените заповеди, поради което те са влезли в сила.

Не се спори също, че горните вземания са прехвърлени на частния правоприемник и ответник в настоящото производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София.

Въз основа на издадените изпълни листове, по молба на ответника от 21.04.2024 г. било образувано изпълнително дело № 416/2024 г. по описа на ЧСИ М.М. с рег. № 831 и район на действие РОС. В молбата си взискателят е заявил като изпълнителен способ налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 29.04.2024 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело до ищеца, в което е насрочен и опис на движими вещи, находящи се на постоянния адрес на ищеца, за дата 25.07.2024 г. На 29.04.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до трети задължени лица, като преди това е изискал справки и е проучил имущественото състояние на длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, основаващ се само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Целта на позоваване на погасителната давност е да се отнеме възможността на кредитора да иска принудително осъществяване на своето право. Налице е висящо принудително производство между страните по делото и правен интерес от търсената защита, обуславящ допустимостта на иска.

В процесния случай ищецът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност, което е оспорено от ответника.

Погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал.

1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК.

3

Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.

Тъй като не е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането става изискуемо от датата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, когато давността се прекъсва и започва да тече нова петгодишна давност. Ако се приеме, че най-късният възможен момент, в който заповедите за изпълнение са влезли в сила, са датите на издаване на процесните изпълнителни листове – 13.07.2015 г. и 15.07.2015 г., тъй като ЧГД № 2755/2015 г. и ЧГД № 2762/2015 г. по описа на РС-Русе са унищожени и това няма как да се установи с точност, то съответно на 19.09.2020 г. и 21.09.2020 г. е изтекъл петгодишният давностен срок по всяка от тях - преди образуване на изп.д. № 416/2024 г. по описа на ЧСИ М.М., с което се е погасило и правото на взискателя да претендира принудително изпълнение на вземанията си. Съдът е съобразил и това, че от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла, тъй като съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник".

С оглед изложеното, процесното вземането на ответника спрямо ищеца е погасено с изчитането на петгодишна давност, поради което искът се явява основателен.

Предвид изхода на спора в тежест на ответното дружество следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство.

Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 628,11 заплатени държавни такси и 1840 лв. – заплатен в брой адвокатски хонорар (видно от приложения договор за правна защита и съдействие – л. 7).

Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е поискано съдът да присъди в минимален размер разноските за адвокатски хонорар, при условие, че се докаже заплащането им.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да уважи така направеното възражение като присъди разноските за адвокатско възнаграждение в минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1801,99 лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, 4

**********, представлявано от управителите Р.М.-Т. и Т. В., че В. М. Н., ЕГН **********, с адрес: *******, не дължи на ответника сумите по изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ М.М., рег. № 831, с район на действие Окръжен съд – Русе, както следва: сумата 7465,53 лв., представляваща:

4048,66лв. - главница по договор за потребителски заем № PLUS10124116/09.04.2013 г., 2454,72 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2013г. до 05.04.2016 г., 521,65 лв. - мораторна лихва за периода от 03.01.2014 г. до 11.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2015 г. до окончателно изплащане на задължението: 140,50 лв. - държавна такса, както и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист № 3190 от 15.07.2015г. по ЧГД №2755/2015 г., по описа на Районен съд - Русе и сумата 8112,15 лв., представляваща: 4248,62 лв. главница по предоставен кредит, 2900,51 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.12.2013 г. до 03.02.2017 г., 509,84 лв. - мораторна лихва за периода от 03.01.2014 г. до 11.05.2015 г. и законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 21.05.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 153,18 лв. - държавна такса по делото и 300 лв. - адвокатско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист № 3128 от 13.07.2015 г., по ЧГД № 2762/2015 г., по описа на Районен съд - Русе, поради погасяване вземанията по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на В. М.