Решение № 21 от 16.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№21 гр. Пловдив, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20215000500640 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба от ищеца по спора СТ. АНГ. Д., ЕГН – ********** срещу Решение № 260 965 от 26.10.2021 г., пост. по гр.д. № 2534/2019 г. по описа на Окръжен Съд – П., с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу въззиваемите ПЛ. Г. Д. – Д.а, ЕГН – ********** и Й. К. Д., ЕГН – ********** иск за прогласяване за недействителен на основание чл. 24 ал. 4 от СК по отношение на С.Д. сключения между П.Д. – Д.а и Й.Д. Договор от 17.05.2019 г., обективиран в н.а. №**, том 2, рег. №****, н.д. №**2/2019 г. на нотариус, рег. №***, с който П.Д. е дарила на Й.Д. недвижими имоти, находящи се в гр. П. както следва: 1/ СОС с идентификатор ************, находящ се в сграда с идентификатор ************, построена в Поземлен имот с идентификатор **************, с предназначение на самостоятелния обект – Жилище, с площ 59, 37 кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение №* с площ 4, 78 кв.м. и 6,611% от общите части на сградата и правото на строеж и 2/ 10, 347% ид. части от подземен Гараж - целият представляващ СОС с идентификатор **************** с площ от 364, 67 кв.м., ведно с прилежащите му 61,801 % ид. части от общите части на сградата, с право на реално ползване на паркомясто №* с площ 17, 06 кв.м. в североизточната част на гореописания гараж, както и ведно с 4% ид.части от поземления имот с идентификатор ************* с посочени на същия граници.

1

Поддържаните от въззивника – ищец оплаквания са за неправилност, искането за отмяна на решението и уважаване на предявения иск и присъждане на направените за двете инстанции деловодни разноски.

Въззиваемите страни са депозирали отговори за неоснователност на жалбата. Претендират направени за въззивното производство разноски.

Съдът установи следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от СТ.

АНГ. Д., ЕГН – ********** срещу ПЛ. Г. Д. – Д.а, ЕГН – ********** и Й. К.

Д., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 24 ал. 4 от СК.

Ищецът твърди че по време на брака с първата ответница и в резултат на съвместен принос възмездно придобили в режим на СИО право на собственост върху недвижими имоти, съставляващи: 1/ СОС с идентификатор *************, находящ се в сграда с идентификатор ***************, построена в Поземлен имот с идентификатор *************, с предназначение на самостоятелния обект – Жилище, с площ 59, 37 кв.м., с посочени на самостоятелния обект граници,ведно с прилежащите му избено помещение №* с площ 4, 78 кв.м. и 6,611% от общите части на сградата и правото на строеж; и 2/ 10, 347% ид. части от подземен Гараж - целият представляващ СОС с идентификатор ************** с площ от 364, 67 кв.м., ведно с прилежащите му 61,801 % ид. части от общите части на сградата, с право на реално ползване на паркомясто №* с площ 17, 06 кв.м. в североизточната част на гореописания гараж, както и ведно с 4% ид.части от поземления имот с идентификатор ************* с посочени на същия граници.

Твърди още че бракът между него и ответницата П. е прекратен със съдебно решение от 22.10.2019 г. по бр.д. № 4341/2019 г. на РС - П.,като още преди прекратяването на брака съпругата му се разпоредила еднолично с придобитите в режим на СИО процесни имоти, като ги дарила на своята майка – втората ответница Й. К. Д., ЕГН – ********** – н.а. №**/17.05.2019 г. на Нотариус с рег. №***.

Поради което и като счита че на основание чл. 21 ал. 1 от СК е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти моли договора за дарение с предмет тези имоти, изповядан с нотариален акт №** от 17. 05.2019 г., том II, рег. №****, н.д. №**2/2019 г. на Нотариус рег. №*** / акт №**/17.05.2019 г., том 38, дело №****/2019 г. на АВ – СВ – П. / да бъде обявен за недействителен по отношение на него на основание чл. 24 ал. 4 от СК.

Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на иска.

Поддържат, че правото на собственост върху процесните имоти принадлежи изцяло на ответника П.Д. – Д.а, тъй като те са придобити в резултат на пълна трансформация на лично нейно имущество отпреди брака – чл. 23 ал. 1 от СК.

Поддържа се още ищецът да няма принос в придобиването им и тъй като през времетраенето на брака не е реализирал доходи от трудова и/или друга 2 дейност, както и защото от лятото на 2018 г. отношенията между съпрузите се влошили и още преди края на 2018 г. и до датата на съдебното решение за прекратяване на брака те са били във фактическа раздяла.

По делото е безпротиворечиво установено следното:

Бракът между ищеца и ответницата ПЛ. Г. Д. – Д.а е сключен на 18.10.2015 г. и прекратен със съдебно решение на 22.10.2019 г.;

Отпреди сключването на брака ответницата П., ведно с трети за спора лица е притежавала право на собственост върху Поземлен имот в гр. П. с идентификатор **************/ незастроено дворно място, съставляващо УПИ *** – обществено застрояване в кв.*** по плана на Трета градска част – П., одобрен със Заповеди № 617/21.06.1984 г. и ОА – 66/15.01.2003 г./;

На 17.04.2015 г. между ответницата П. и третите за настоящия спор лица от една страна и в качеството им на собственици на горепосочения поземлен имот и от друга страна „ Б.К.* „ ЕООД е подписан предварителен договор, по силата на който страните се задължават да сключат окончателен договор, посредством който първите – наричани възложители, се задължават да учредят на дружеството – изпълнител право на строеж на предвидената за построяване в имота сграда, като си запазват права на строеж върху определени самостоятелни обекти в същата, които изпълнителят се задължава да им построи до степен на завършеност на сградата с Акт обр. 15, след което да им ги предаде, като поема и задължението да въведе сградата в експлоатация с Удостоверение, изд. от Община П..

На 29.06.2016 г. / н.а. ***, том I, рег. №****, н.д. № 154/2016 г. на Нотариус рег. №***/ответницата П. и третите за настоящия спор лица в качеството им на собственици взаимно и без доплащане са учредили един на друг право на строеж върху конкретно посочени самостоятелни обекти от предвидената за построяване в гореописания имот жилищна сграда / които за ответницата П.Д. – Д.а са гореописаните процесни обекти /, за останалите самостоятелни обекти в същата сграда – също конкретно посочени, собствениците учредяват право на строеж на „ Б.К.*“ ЕООД, ЕИК – *********, комуто възлагат и построяването на сградата и всички обекти в същата до етап въвеждането й в експлоатация с удостоверение / Акт обр. 16 / на Община П.. Договорени са дължимите от „ Б.К.* „ ЕООД на собствениците цени за учредените му права на строеж, както и дължимите от собствениците на строителя цени за построяването на техните обекти. В отношенията със собственика П.Д. - Д.а тези цени са както следва: „ Б.К.* „ ЕООД й дължи сумата 21 000 лв., а тя на дружеството – 20 700 лева. Налице е и договорка че плащането на цените ще се осъществи в 7 – дневен срок от издаване на удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация;

Със споразумение от 29.06.2016 г. П.Д. – Д.а и „ Б.К.* „ ЕООД се договорят че горепосочените им насрещни вземания ще се погасят чрез прихващане до размера на по малкото от тях в посочения в нотариалния акт 3 срок;

Издадено е удостоверение № 5/13.02.2019 г. на Община П. – район Централен, за въвеждане на сградата в експлоатация;

На 13.02.2019 г. е подписан от П.Д. – Д.а и „ Б.К.* „ ЕООД Протокол за прихващане, в който страните заявяват че на основание чл. 103 ал. 1 от ЗЗД прихващат горепосочените свои ликвидни и изискуеми насрещни вземания до размера на по малкото от тях и след така извършеното прихващане вземането на дружеството към П. Д.а е погасено изцяло, а нейното вземане към дружеството е с непогасен остатък от 300 лева.

Според заключенията на назначените по делото ССчЕ / две единични и тройна/ това е и счетоводното отразяване при „ Б.К.* „ ЕООД, като счетоводството на дружеството – във връзка с н.а. № ***/29.06.2016 г., е водено редовно. На 04.02.2019 г. е издадена фактура №*** от „ Б.К.* „ ЕООД към П.Д. – Д.а на стойност 20 700 лв., което е отразено в дебита на съответната сметка, а на 13.02.2019 г. същата сума е отразена по кредита на сметката като погасена на основание протокол за прихващане от същата дата.

На 29.06.2016 г. е счетоводно отразено задължение към доставчик П.Д. – Д.а за отстъпено право на строеж на стойност 21 000 лева. На 13.02.2019 г. по дебита на тази сметка е записано че задължението до размер на 20 700 лв. е изплатено на основание протокол за прихващане и салдото по сметката към 31.12.2019 г. е 300 лв. – които следва да бъдат изплатени на доставчика. По същия начин са уредени разплащанията и по отношение на останалите съсобственици – учредители на права на строеж по н.а. № ***/29.06.2016 г..

Фактурите са отразени в подадените от дружеството към НАП – ТД – П.

Справка декларация по ЗДДС за м. февруари 2019 г..

На 28.10.2019 г. въззивникът С.Д. е превел по банков път на „ Б.К.* „ ЕООД сумата 10 350 лв. с посочено основание плащане по т. IV от н.а. № ***/29.06.2016 г.. С писмо от 31.10.2019 г. управителят на дружеството е уведомил ищеца че такава сума не се дължи, поради което Д. е поканен да посочи банкова сметка, по която същата да му бъде върната. Според заключението на ССчЕ тази сума е осчетоводена от „Б.К.* „ ЕООД по сметка други кредитори и показва задължение на дружеството към С.Д..

Като свидетел е разпитан управителя на „ Б.К.* „ ЕООД Н.Г.К..

Депозира показания за отношенията между страните в съответствие с представените писмени доказателства и счетоводното отразяване, установено от заключенията на експертизите.

Събирани са още гласни / св. А.Я.Я. и св. М.Н.К. / и писмени доказателства относно реализирани от въззивника – ищец по време на брака доходи, закупувани от него вещи за нуждите на семейството и полагани от него грижи за отглеждането на детето. Според свидетеля К. съпрузите живеели отделно от лятото на 2016 г. поради влошени отношения.

При така установеното окръжният съд е отхвърлил иска като е приел че 4 писмените доказателства във връзка със заключенията на ССчЕ провеждат пълно и главно доказване на факта че процесните обекти, макар и придобити по време на брака са изключителна собственост на ответницата П.Д. – Д.а на основание чл. 23 ал. 1 от СК, съответно не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на чл. 21 ал. 1 от СК. Като довод в тази насока е посочена и фактическата раздяла на съпрузите, датираща от лятото на 2016 г. – в която насока явно са кредитирани показанията на свидетеля К.. Прието е че датите на Споразумението за плащане чрез прихващане от 29.06.2016 г. и Протокола за прихващането от 13.02.2019 г. имат достоверна дата спрямо ищеца като трето за тези частни документи лице на база заключенията на ССчЕ, според които прихващането е счетоводно отразено към 13.02.2019 г. със съставянето на съответните първични и вторични счетоводни документи за него.

Във въззивната жалба срещу решението се поддържат от ищеца следните доводи за неправилност:

Нарушение на материалния закон – придобивния момент на процесните обекти е датата 07.03.2017 г. / издаден на тази дата Акт обр. 14 на сградата/, към който момент правото на строеж се трансформира в право на собственост. Този момент е по време на брака, следователно съгласно ППВС № 5/31.10.1972 г. / т. II / обектите са СИО - доколкото към този момент съпрузите са били в общо домакинство, реализирали са доходи, полагали са грижи за дома и детето и като така съвместния принос е налице. Освен това на 28.10.2019 г. ищецът заплатил на строителя и половината от продажната цена на обектите. Цената на обектите е погасена чрез прихващане в момент, по – късен от придобивния, но последваща / след придобивния момент / трансформация на лични средства СК не предвижда;