Присъда № 131 от 02.10.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 131/02.10.2026г. по НОХД № 1754/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, XII наказателен състав

Районна прокуратура – Бургас е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А. Г. Т., ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Според обвинението на 14.05.2025 г., на път № 79061, км 82+400, област Бургас, при управление на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №*** в посока от с. Черни връх към гр. Бургас, подсъдимият нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното моторно превозно средство и не съобразил скоростта си с конкретните пътни условия, вследствие на което изгубил контрол върху автомобила, напуснал пътното платно и се преобърнал. В резултат на произшествието по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 45 000 лева на „ОТП Лизинг“ ЕООД.

В проведеното на 12.10.2026 г. разпоредително заседание съдът е констатирал, че делото е подсъдно на Районен съд – Бургас, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и че в досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.

По искане на подсъдимия и неговия защитник производството е продължило по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият А. Т. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е заявил съгласие да не се събират доказателства за тях. След като е установил, че направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство, съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за посочените факти.

В съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас е поддържал обвинението, като е пледирал за постановяване на осъдителна присъда и определяне на наказание при условията на чл. 55 НК, включително наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.

Защитникът на подсъдимия е поискал при индивидуализацията на наказанието да бъдат отчетени чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни, оказаното съдействие и непредпазливият характер на деянието. Направено е и възражение срещу отчитането на установената концентрация на алкохол в кръвта като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, направеното самопризнание и доводите на страните, прие за установено следното:

I. От фактическа страна

1

Подсъдимият А. Г. Т. е роден на 07.02.1994 г. в гр. Бургас, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ като арматурист. Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство и бил правоспособен водач. Той ползвал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № *** собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, предоставен му по договор за финансов лизинг. На 14.05.2025 г., Т. управлявал посочения автомобил по път № 79061, в посока от с. Черни връх към гр. Бургас. Пътувал сам, през светлата част на денонощието, при сухо време и добра видимост.

При приближаване към ляв завой, намиращ се приблизително на два километра след с. Черни връх, в района на км 82+400, подсъдимият се движел със скорост около 90 км/ч. Независимо, че максимално разрешената скорост в участъка извън населено място да била 90 км/ч, конкретната конфигурация на пътя и кривината на завоя налагали движение с по-ниска, съобразена скорост.

Подсъдимият не намалил скоростта преди навлизането в завоя. Вследствие на движението с несъобразена с кривината на завоя скорост, възникнала опасност от загуба на контрол върху управляваното превозно средство. След навлизане в завоя автомобилът се отклонил от първоначалната си траектория, като задното дясно колело навлязло върху пътния банкет. Последвало напускане на пътното платно, загуба на контрол върху автомобила и преобръщането му извън пътя. Автомобилът попаднал в прилежащия терен и след преобръщането си се установил на място. В резултат на пътнотранспортното произшествие по автомобила били причинени значителни механични увреждания.

За настъпилото произшествие били уведомени органите на МВР. На местопроизшествието пристигнали полицейските служители ****, които установили автомобила извън платното за движение, със значителни увреждания по предната и задната му част и с изцяло смачкан таван. В близост до автомобила бил установен подсъдимият А. Т., като негов водач.

При извършената проверка, подсъдимият бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело концентрация на алкохол 1,62 промила в издишания въздух. Т. бил отведен в УМБАЛ – Бургас, където дал кръв за химическо изследване. От изготвената физико-химическа експертиза се установява концентрация на алкохол в кръвта 0,96 промила.

По делото била назначена автотехническа експертиза, както и допълнително заключение към нея. Според заключенията, скоростта на движение на автомобила непосредствено преди произшествието била около 90 км/ч, а скоростта, съответстваща на безопасното преминаване през конкретния завой, била приблизително 70 км/ч. Вещото лице е установило, че причината за възникване на произшествието е напускането на платното за движение вследствие на загуба на контрол върху автомобила от страна на неговия водач. Установено е също, че подсъдимият е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е контролирал непрекъснато автомобила и е съобразил скоростта си с кривината на завоя. При движение със съобразена скорост произшествието е могло да бъде избегнато.

2

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, автомобилът е претърпял увреждания, чиято стойност съгласно съдебнотехническата и оценъчна експертиза възлиза на 45 000 лева. Увреденото моторно превозно средство е собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД.

II. По доказателствата

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, което намира подкрепа в събраните на досъдебното производство доказателства.

От съществено значение са показанията на свидетелите *** протоколът за оглед на местопроизшествието с приложения фотоалбум, документите относно собствеността на автомобила, автотехническата експертиза и допълнителното заключение към нея, както и съдебно-техническата и оценъчна експертиза. Показанията на полицейските служители установяват местоположението и състоянието на автомобила след произшествието, както и обстоятелствата около установяването на неговия водач. Протоколът за оглед и приложеният фотоалбум обективират местопроизшествието, положението на автомобила и причинените по него увреждания.

Съдът кредитира заключенията на автотехническата експертиза и допълнителното заключение към нея, доколкото същите са изготвени от компетентно вещо лице, съдържат технически обоснован анализ на механизма на произшествието и съответстват на останалия доказателствен материал.

Именно тези заключения дават основание да се приеме, че движението с приблизително 90 км/ч в конкретния завой е било технически несъобразено с пътните условия, независимо че тази скорост не е надвишавала общото ограничение за движение извън населено място.

От заключението на оценъчната експертиза се установява размерът на причинените имуществени вреди, възлизащ на 45 000 лева.

Съдът приема, че самопризнанието на подсъдимия не е изолирано доказателствено средство, а се подкрепя от съвкупността на събраните доказателства, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви относно съществените факти по обвинението.

Ето защо съдът намира фактическата обстановка за установена по несъмнен начин.

III. От правна страна

При така установените факти съдът приема, че подсъдимият А. Г. Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. От обективна страна подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, като е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП възлага на водачите задължението да контролират непрекъснато управляваните от тях пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП изисква водачите при избиране скоростта на движение да съобразяват конкретните условия, включително релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, така че да 3 бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В конкретния случай подсъдимият се е движел със скорост около 90 км/ч, която, макар формално да е била в границите на общото разрешено ограничение, не е била съобразена с кривината на завоя. Следователно обстоятелството, че не е превишена максимално разрешената скорост, не изключва нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Задължението за избор на безопасна скорост е самостоятелно и предполага водачът да съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка. Подсъдимият е следвало да намали скоростта преди навлизането в завоя, така че да запази устойчивостта и управляемостта на автомобила. Като не е сторил това, е допуснал загуба на контрол върху превозното средство и напускане на платното за движение.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на правилата за движение и настъпилите общественоопасни последици. Тази връзка се установява от автотехническата експертиза, съгласно която произшествието е било технически предотвратимо при движение със съобразена скорост и при непрекъснат контрол върху автомобила.

Вследствие на произшествието са причинени имуществени вреди в размер на 45 000 лева. Посочената стойност представлява значителна имуществена вреда по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, като съдът отчита нейния съществен размер и характера на увреденото имущество.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, под формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Като правоспособен водач той е бил длъжен да знае, че навлизането в завой с несъобразена скорост създава опасност от загуба на контрол върху автомобила, напускане на платното и причиняване на имуществени вреди. Не са налице данни подсъдимият да е целял или съзнателно да е допускал настъпването на вредоносния резултат.

По тези съображения съдът приема, че е осъществен съставът на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд.

IV. Относно наказанието

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършването му, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите на наказанието по чл. 36 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, оказаното съдействие при разследването и непредпазливия характер на деянието. Съдът отчита и процесуалното поведение на подсъдимия, доколкото същото разкрива съдействие за изясняване на обстоятелствата по делото, без да придава самостоятелна допълнителна тежест единствено на признанието, послужило като предпоставка за провеждане на съкратеното съдебно следствие. По отношение на установената концентрация на алкохол в кръвта съдът съобразява възражението на защитата, че този факт не е включен като квалифициращо обстоятелство в повдигнатото обвинение.

4

При липсата на обвинение за извършване на престъплението в пияно състояние и при съобразяване на границите на обвинението, съдът не основава извода за съставомерността на деянието на установената употреба на алкохол. В конкретния случай причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие се извежда от допуснатите нарушения на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, установени посредством автотехническата експертиза.

Съдът отчита също, че по делото не са установени предходни осъждания на подсъдимия и че същият е трудово ангажиран и социално интегриран.