Определение № 106 от 23.07.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Силистра, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Ясен Д. Кръстев като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно наказателно дело № 20263400600212 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение № 66 от 09.06.2026 г. по ЧНД № 110/26 г. ДРС е отменил постановление на РП Силистра от 16.04.2026 г. за прекратяване на наказателното производство срещу обв. С.Т. за извършено от него престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, като необосновано.

Недоволен от определението е останал М.П.

– мл. прокурор при РП

Силистра, който твърди, че съдебният акт е неправилен и необоснован, противоречащ на материалния закон. Прави искане за отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на Постановлението за прекратяване, като излага мотиви в подкрепа на това.

Видно от материалите, в кръга на правомощията си, СРС е разгледал делото по реда на чл. 243, ал.4 и 5 от НПК.

Като първа инстанция ДРС е следвало да осъществи контрол върху прокурорския акт, касаещ неговата материална и процесуална законосъобразност и отделно от това неговата обоснованост.

В конкретния случай, обаче, приемайки установената в ДП фактическа обстановка, ревизиращият съд е изградил непочиващи на доказателствата по делото съвсем различни правни изводи за евентуално наличие на друго престъпление, извършено от обвиняемия по делото. По този начин е обосновал, че воденото разследване е непълно с оглед налични елементи от престъпните състави на чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал.1 от НК и/или по чл. 325 от НК. В мотивите си е посочил, че обвиняемият е действал по 1 хулигански подбуди /т.е. извежда изводи и за евентуален субективен елемент/ и явно незачитане на телесната неприкосновеност на личността, което личало от силата, броя и локализацията на нараняванията, които всъщност са само две прободно-порезни рани с проникване в коремната кухина, обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК.

Без връзка с доказателства по делото е изложеното, в мотивната част, твърдение, че обвиняемото Л. е действало в състояние на алкохолно опиянение, за каквото изобщо липсват данни по делото, а още по-малки са наЛ. такива, които да сочат за силна раздразнителност, с изблици на вербална и физическа агресия. В тази връзка ДРС е дал и указания за допълнително разследване и изграждане на правилни правни изводи от наблюдаващия делото прокурор.

Тези указания противоречат, както на приетата за установена фактическа обстановка, така и на наличните по делото доказателства.

Следва да се посочи, че в конкретния казус липсват данни за наличие на „хулигански подбуди“, като елемент от състава на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, тъй като е безспорно доказано да се касае за личен конфликт между обвиняемия и пострадалия. Още по-малко са наЛ. такива, които да водят дори до съмнение за наличие на извършено престъпление по чл. 325 от НК. Принципно няма пречка личният конфликт да прерасне в такъв, който да доведе до довършено изпълнително деяние по чл. 325 от НК, но от доказателствената маса такива изводи, дори и съмнения, не могат да бъдат направени.

В този ред на мисли, възраженията на РП Силистра се явяват основателни, но само и единствено досежно мотивите на ДРС за отмяна на проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство срещу обв. Тахсин и дадените указания.

Неоснователно се явява, обаче, искането за потвърждаване на прокурорския акт.

Същият се явява необоснован, постановен при превратно тълкуване на доказателствата и необсъждане на всички преки и косвени такива през примата на формалната логика.

Видно е, че без коментар са оставени части от обясненията на обв. Т., че все пак между него и пострадалия, и св. М. е имало Ф. съприкосновение различно, от твърдяната от прокурора „прегръдка“, т.е. показанията на Т.и М. не са толкова изолирани и противоречи. От друга страна са наЛ. и косвени доказателства в тази насока – показанията на св. Т., който твърди да е научил от самия обвиняем, че „ Тези дойдоха, аз ги оправих!“.

Защитната версия на обв. Т. е приета безрезервно без да е наЛ. анализ на цялата доказателствена наличност. В този смисъл, твърде нелогично звучи твърдението на обвиняемия, че нож е имал самият пострадал и едва ли не трябва да се приеме, че сам си е нанесъл прободните наранявания, които няма спор да са получени именно при Ф.то съприкосновение, за което са наЛ. безспорни доказателства.

Анализът на доказателствата изисква да е такъв, че всички те – преки и 2 косвени – следва да бъдат обсъдени в своята цялост и по отделно, а не по подхода, който е предприел наблюдаващият делото прокурор в полза на обвиняемия.

В конкретния случай е следвало добре да се прецизира дали не са необходими допълнителни следствени действия – подробен разпит на обвиняемия в насока за изясняване, как точно св. М. го е хванал отзад, как точно е имал възможност да му нанася удари и с ръце, след като с тях го е държал. Какво точно е представлявал процесния електрошок, как към него е било закрепено фенерче, имало ли е неизправност по това „сглобяване“, режещи части и т.н.? Кога и от къде точно е било закупено, кога и защо точно след инцидента това устройство е било изхвърлено? Какъв смисъл е вложен в израза „Тези дойдоха, аз ги оправих!“, след като уж е бил толкова уплашен и така „жестоко“ набит от пострадалия и св. М.? След като е изпаднал в такава „уплаха“ от посещението на пострадалия, защо е излязъл от дома си и то въоръжен с електрошок и не само с него?

В горния смисъл, макар и мотивите на ДРС да са неправилни, то крайният извод - за необоснованост на постановлението и непълно проведено разследване - е правилен и следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното и на осн. чл. 243, ал.8 от НПК Силистренски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № № 66 от 09.06.2026 г. по ЧНД № 110/26 г. по описа на ДРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3