Определение № 388 от 29.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.а

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500443 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 24919/10.07.2025г. от Райънеър ДАК ,дружество с ограничена отговорност ,учредено в Република Ирландия ,представлявано от адв.Т. Т. против разпореждане № 2091/02.06.2025г.

,постановено по ч.гр.д. 1492/2025г. по описа на ОС-Пловдив в частта ,в която се присъждат разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на Д. Х. С. .Жалбоподателят ,по съображения ,изложени в жалбата ,която счита за допустима ,желае отмяна на разпореждането в неговата обжалвана част ,а в условията на евентуалност желае намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение ,считайки го за завишено.

От ответницата по частната жалба Д. Х. С. ,представлявана от адв.Д. П. е постъпил отговор , с който взема становище частната жалба да е неоснователна и заявява искане разпореждането в неговата обжалвана част да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото, по което е постановено обжалваното тук разпореждане – ч.гр.д.1492 / 2025г. по описа на ОС-Пловдив , е образувано по заявление от Д. Х. С. за издаване на европейска заповед за плащане против Райънеър ДАК със седалище гр.Дъблин ,Р.Ирландия за сумата от 400 евро на основание договор за услуга – въздушен превоз на пътници и представляваща 1 обезщетение за закъснение на полет FR1837 от дата 12.04.2025г. от Пловдив до Лондон с над три часа като разстоянието е над 1 500 км. С разпореждане № 2091 / 02.06.2025г. съдът е издал поисканата европейска заповед за плащане за посочената сума ,ведно с разноски в полза на молителката в размер на 440 лв.

,от които 40 лв. ДТ и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

С разглежданата тук частна жалба се обжалва горепосоченото разпореждане в частта на разноските , и по конкретно в частта на присъденото адвокатско възнаграждение .

На първо място следва да се каже ,че частната жалба от „Райънеър ДАК е допустима по силата на препращащата разпоредба на чл.26 от Регламент /ЕО/ № 189 / 2006г. на Европейския парламент и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане ,според която всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в регламента, се регулират от националното законодателство. Доколкото обжалваемостта на заповедта не е изрично разгледана от регламента ,то следва да се приеме ,че по този процесуален въпрос са приложими нормите ,регламентиращи заповедното производство като най – близко национално законодателно решение до процедурата по издаване на европейска заповед за плащане ,а съобразно чл.413 ал.2 от ГПК заповедта за плащане не подлежи на обжалване освен в частта на разноските.

По основателността на жалбата : жалбоподателят настоява да не дължи разноски доколкото не е станал повод за предявяване на заявлението и не е оспорил предявеното вземане ,което е удовлетворил веднага след получаване на заповедта за плащане.Впрочем обстоятелството ,че вземането на С.

,предмет на европейската заповед за плащане е удовлетворено ,се признава от същата ,която в отговора си сочи ,че това е сторено на 24.07.2025г.

Своевременното изпълнение на заповедта от страна на ответника несъмнено сочи същият да не е оспорвал вземането й за обезщетение за закъснял полет ,а що се отнася до това станал ли е повод за предявяване на претенцията по съдебен ред следва да се каже ,че при доказателствена тежест за С. да представи доказателства ,индициращи ,че същата е предявила претенцията си пред превозвача извънсъдебно така ,както предвиждат Общите условия ,при които е сключен договора за услуга въздушен превоз на пътници ,извадка от които е приложена към частната жалба, същата не ангажира такива независимо ,че в отговора е посочила да е предявила две претенции Compensation Request ID 62270273 и EU 261 Compensation Request ID 62295383. Настоящият състав намира ,при тези твърдения от страна на С.

,същата да е била в състояние да представи доказателства в тяхна подкрепа ,поради което и като не е сторила това намира това обстоятелство за недоказано ,а заявеното от нея искане жалбоподателят да бъда задължен да ангажира доказателства в тази посока намира за неоснователно като противоречащо на принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса.

2

При така изложените мотиви налага се крайният извод частната жалба да е основателна.Жалбоподателят в качеството му на превозвач не е стана повод за съдебно предявяване на вземането доколкото същият не е бил поканен за заплатен претендираното обезщетение ,а и не е оспорил същото ,заплащайки го веднага след получаване на европейската заповед за плащане.При това положение и на основание чл.78 ал.2 от ГПК разноските следва да останат за заявителката.Ето защо обжалваното разпореждане на издаване на европейска заповед за плащане ,както и самата заповед – формуляр Д ,неразделна част от разпореждането ,в частта ,в която са присъдени разноски в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение ,доколкото жалбата касае само тези разноски без заплатената ДТ ,следва да се отмени и заявлението на С. за присъждане на тези разноски да бъде отхвърлено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2091/02.06.2025г. ,постановено по ч.гр.д.

1492/2025г. по описа на ОС-Пловдив ,ВЕДНО с европейска заповед за плащане – формуляр Д ,неразделна част от разпореждането , в частта ,в която се присъждат разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на Д. Х. С. .

ОТХВЪРЛЯ молбата от Д. Х. С. ЕГН ********** от гр.С.“ № 30 за издаване на европейска заповед за плащане против „Райънеър ДАК със седалище гр.Дъблин ,Ирландия, за сумата от 400 лв. ,представляващи разноски –заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3