Решение № 315 от 15.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев

Апелативна прокуратура - София

Ангел Попколев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600842 по описа за 2020 година С присъда № 60 от 09.06.2020 г. по НОХД № 1347/2020 г., Софийски Градски съд, НО, 13-ти състав е признал подсъдимата М. Т. Р., българска гражданка, ЕГН **********, неосъждана, омъжена, не работи, с основно образование, с адрес: гр. ***, ж.к.

***, бл.14, вх.Е, ет.7, ап.141, за виновна в това, че на 11.11.2019 г., в гр. ***, жк.„***”, на ул.

„***”, в района между бл.17 и бл.18, дала подкуп - два броя банкноти с номинал от 10 /десет/ лева, общо 20 /двадесет/ лева, на длъжностни лица, в качеството им на полицейски органи - Ж. Б. К. и Д. Е. Г., заемащи длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция”към 08 РУ - СДВР, за да не извършат действие по служба, а именно - да преустановят започнатата спрямо нея полицейска проверка и да не бъдат предприети действия за сваляне на регистрационните номера и прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с peг. № *** престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, поради което на това основание и във вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, вр. чл.42а от НК, й е наложил наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:

На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ - явяване и подписване пред пробационен служител, с периодичност два пъти седмично, за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

1

На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.42а, ал.2, т.4 от НК - „включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.307а от НК, съдът е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението, а именно 2 бр. банкноти с номинал от 10 лв., със сериен № БФ 7354701 и сериен № БН 3735451.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, СГС е възложил в тежест на подсъдимата М.

Т. Р., сторените на досъдебното производство разноски, възлизащи в размер на 84.22 лева, както и 5.00 лева, за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.2 от НПК.

В законоустановения срок, първоинстанционната присъда е обжалвана от служебния защитник на подсъдимата Р., в частта относно определения едногодишен срок на изпълнение на определените от СГС пробационни мерки. Според защитника, извода на първоинстанционния съд относно съставомерността на деянието представляващо престъпление по чл.304а от НК във връзка с чл.304, ал.1 от НК, бил правилен и законосъобразен и обосновано признал подсъдимата за виновна. Неправилно обаче, бил определен размерът на наказанието от една година за пробационните мерки, като именно в тази част присъдата била необоснована и постановена при нарушение на материалния закон.

Като причина за неправилно отмерения срок на изпълнение на определените пробационни мерки, защитникът сочи неправилният анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като СГС неоправдано бил дал превес на вторите от тях.

Защитникът твърди и явна несправедливост на наложеното наказание, поради доказаната ниска степен на обществена опасност на дееца. Определения на подсъдимата срок от една година за изпълнение на пробационните мерки бил прекомерно завишен, с оглед преценката за разумното очакване на обществото за справедливост и несъразмерно тежко наказание за степента на обществената опасност на конкретния деец.

Моли, при изменение размера на наказанието, съдът да съобрази наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като чисто съдебно минало на подсъдимата, оказаното съдействие на разследващите органи, разкаянието за извършеното, ниската стойност на сумата, дадена в подкуп, добри характеристични данни, както и обстоятелството, че тя е самотна майка на две малки деца.

В заключение моли за изменение на присъдата, в посока намаление на определения едногодишен срок за изпълнение на определените пробационни мерки.

Доказателствени искания не са направени.

2

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, служебният защитник пледира за уважаване на жалбата. Преповтаря изложените в жалбата съображения в тази насока. Моли за намаляване на наказанието, с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В предоставеното казаното от защитника си. право на лична защита, подсъдимата М. Т. Р. поддържа

В последната си дума моли за намаляване на наказанието.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Намира, че същата е постановена след категоричното доказване на извършеното деяние и авторът му. Видът и размерът на наказанието на подсъдимата е определено след преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установено следното:

По искане на подсъдимата М. Т. Р., производството пред първоинстанционният съд е проведено при съкратеното съдебно следствие, по реда на Глава 27-ма от НПК, като подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Протоколираното изявление дава основание да се приеме, че Р. е била в състояние пълноценно да възприема обстоятелствата във връзка с обвинението и правните последици от направеното признание.

Съдът й е разяснил правата и същността на процедурата в присъствието на защитника й.

Съгласието да не се събират доказателства във връзка с предмета на доказване е било информирано и доброволно. При това производство въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Следи и за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.

Въззивният съдебен състав прецени правилността и на извода, съдържащ се в постановеното по реда на чл.372 от НПК определение, при което споделя становището на Софийски градски съд, че признанието не е изолирано, а се подкрепя от събраните по надлежния процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство.

3

Описаните действия, времето и мястото на извършването им, категорично се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че са налице обективните признаци на чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, в хипотезата на действия с цел умишлено подкупване на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение - свидетелите Ж. Б. К. и Д. Е. Г., заемащи длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” към 08 РУ - СДВР.

С жалбата по същество, както и в съдебно заседане пред въззивната инстанция, не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактология, а се изразява несъгласие единствено във връзка с частта на съдебния акт, касаеща срока на наложеното наказание „пробация“.

В хода на въззивното съдебно производство, с оглед спецификата на проведеното пред първата инстанция съкратено съдебно следствие, настоящата инстанация намира, че в съответствие с особените правила на Глава 27-ма от НПК, съдът законосъобразно е възприел за установена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителният акт. Поради това Софийският апелативен съд не намира основания да преразглежда и коригира приетата от първостепенния съд фактология на деянието, а именно че подсъдимата М. Т. Р. - българска гражданка, с основно образование, омъжена, не работи, неосъждана, не притежава свидетелство за управление на МПС.

На 11.11.2019 г. свидетелите Ж. Б. К. и Д. Е. Г., заемащи длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” към 08 РУ СДВР, били назначени на смяна като автопатрул в гр. ***. При обход на маршрута им, около 14:00 часа на същия ден, полицейските органи забелязали опасно движещ се лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с peг. № ***, който за малко щял да се удари в тях, а след това и в намиращата се наблизо жилищна сграда. По този повод свидетелите К. и Г. последвали гореописаното моторно превозно средство /МПС/ и на ул. „***”, в района между бл.17 и бл.18, в жк. „***”, гр. ***, го спрели за проверка. В хода на проверката, полицейските служители установили, че автомобилът бил управляван от подсъдимата М. Т.

Р., а в него се возели малолетното й дете, както и С. Я. и С. Д.. Наред с това, констатирали, че подсъдимата няма лична карта, както и че била неправоспособен водач и не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. След като установили посочените обстоятелства, свидетелите К. и Г. обяснили на подсъдимата Р., че за извършените от нея нарушения ще бъдат съставени актове за установяване на административно нарушение /АУАН/, съответно по Закона за българските лични документи и по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както и че регистрационните номера на управлявания от нея автомобил ще бъдат свалени, а регистрацията му прекратена. След като разяснили процедурата на подсъдимата, свидетелят К. се обадил в оперативната дежурна част и поискал изпращането на екип на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, който да състави АУАН по ЗДвП. След 4 пристигането на последния, подсъдимата М. Р. решила да даде подкуп на длъжностните лица, в качеството им на полицейски органи - Ж. К. и Д. Г., за да не извършат действие по служба, а именно - да преустановят започнатата спрямо нея полицейска проверка и да не бъдат предприети действия за сваляне на регистрационните номера и прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с peг. № ***.

В изпълнение на взетото от нея решение подсъдимата М. Т. Р. казала на горепосочените полицейски органи: „Момчета дайте да измислим нещо, дайте да ви почерпя, само не ми сваляйте регистрационните табели“, след което извадила две банкноти с номинал от 10 /десет/ лева - общо 20 /двадесет/ лева и през отворената предна дясна врата ги хвърлила в жабката на полицейския автомобил. Виждайки банкнотите свидетелите К. и Г. излезли от патрулния автомобил и запазили местопроизшествието до идването на дежурната оперативна група, която да извърши необходимите процесуално следствени действия.

Тази фактология първостепенният съд правилно е извел както от самопризнанията на подсъдимата, така и от съвкупния анализ на доказателствените източници, подкрепящи тези самопризнания, а именно: протоколите за извършените по досъдебното производство действия по разследването /за оглед на местопроизшествие, за обиск на М. Р., за оглед на веществени доказателства, с приложен фотоалбум/, в показанията на свидетелите Ж. К., Д. Г., С. Я., И. С., Ц. П., Г. Г., М. М., заповед за задържане на Р. за 24 часа, месечен график, ежедневна ведомост, копия на заповеди за назначаване и длъжностна характеристика на полицейските служители-свидетелите К. и Г., Определение на СГС от 12.11.2019 г., по чл.161, ал.2 от НПК, СТЕ за истинност, видео-техническа експертиза, АУАН № 421351/11.11.2019 г. на М. Р., справка за съдимост.