Решение № 1544 от 20.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1544

***, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Г. Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20214430107233 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Искове по чл. 42 б. „б“ и „в“ от ЗН, и чл. 341 и сл. от ГПК, вр. с чл.

69 от ЗН, при условията на евентуалност - чл.30, ал.1 от ЗН и чл. 341 и сл. от ГПК, вр. с чл. 69 от ЗН, и при условията на евентуалност – самостоятелно иск по и чл. 341 и сл. от ГПК, вр. с чл. 69 от ЗН..

Постъпила е искова молба от И. Х. И. и Т. Х. П. срещу Х. В. Х., за делба на следния недвижим имот: ***, находящ се в ***, в ***, разполо*** в ***.

*** твърдят, че са ***, и на *** е починал общият им наследодател ***, ЕГН **********, а на *** е починала *** на *** - ***, *** Т. Х. П.. Твърдят, че през време на брака между *** и *** – на *** те са придобили в режим на СИО процесния имот. *** твърдят, че през *** имотът е деклариран като собственост на *** - ***, на И. Х. И. - *** и на Т. Х. П. - *** Заявяват, че след смъртта на *** ***, *** се е владеел от *** и от ***, а *** Х. В. Х., *** Т. Х.

П. никога не е владял имота. Твърдят, че до 2007г. в ***, с ***, е живял *** *** Т. Х. П. - *** със семейството си, който направил ремонт на жилището със средства на *** Т. Х. П.. Твърдят, че след това в жилището се нанесъл *** 1 със ***. Впоследствие *** се скарал с ***, и той излязъл на квартира. Докато живяли в жилището, Х. В. Х. и *** му започнали да вдигат скандали и тормозели ***, тя ги изгонила и отново поканила семейството на ***.

Впоследствие *** и *** му се примолили и също заживяли там, като след смъртта на ***, *** Х. В. Х. и *** му обещали, че ще заплащат парното и консумативите, но не заплатили никакви суми и *** Т. Х. П. заплатила по изпълнително дело сумата от 2234.32лв. *** твърдят, че до 2019г., *** се владеел от тях, като след смъртта на ***, били пуснали да го обитават Х. В. Х. и ***. *** на *** – *** била в *** и когато се върнала през 2019г. изгонила *** и не го допускала в жилището. Твърдят, че тогава *** провел разговор с *** И. Х. И., като й казал, че знае, че тя има *** от жилището и й предлага да го изкупи, но след това казал, че няма пари. Твърдят, че в началото на м. май 2019г. двете ищци решили да продадат ***, като *** Т. Х. П., която била тогава в ***, упълномощила за това сина си ***. Поради скандали в семейството, била подадена жалба в ***, както и нотариална покана до *** да освободи жилището. *** твърдят, че на 30.10.2021г., от Постановлението на *** по преписка *** на ***, узнали че общият им наследодател ***, е депозирал в *** саморъчно ***, което било обявено на *** по искане на *** Х. В. Х.. В това *** ***т завещавал ½ от жилището на ***, но *** не знаели за него, те заплащали редовно данъците за жилището, а *** не бил декларирал собственост върху него. *** считат, че ***то е нищожно, по следните причини: В ***то било посочено, че е направено за гледане „при старос“, а не за след смъртта му. В него било записано – „Ако същият откаже да ме гледа то аз си запазвам правото да сваля ***то и той загубва правото за наследяване.“; в ***то не е било записано „саморъчно ***“, а направо е започнало изписването на волеизявлението, с което била нарушена и формата за валидност; ***то не било безвъзмездно, не било в израз на благодарност към малолетния тогава ответник, а с очаквана бъдеща възмездна престация – гледане при старост, което има паричен еквивалент. Доколкото *** считат ***то за нищожно, молят съда да го прогласи за такова и да допусне до делба процесния имот само между двете ищци, при квоти – един дял за *** И. Х. И. и 5 дяла за *** Т. Х. П.. При евентуално отхвърляне на горните искове, *** заявяват, че със ***то си от ***, ***т ***, е накърнил техните запазени части от наследството, т.к. разполагаемата част от наследството – половината от процесния имот, е само ¼ от имуществото му, или 1/8 от имота. Молят съда 2 да възстанови запазените им части, като заявяват, че са приели наследството по опис. Твърдят, че освен това жилище, *** им не е притежавал друго имущество. При уважаване на този иск, молят съда да допусне имота до делба при 8 равни дяла, - един за *** И. Х. И., 6 дяла за *** Т. Х. П. и един – за *** Х. В. Х.. При отхвърляне на исковете за нищожност на ***то и за възстановяване на запазени части на ***, молят съда да допусне до делба имота между Т. Х. П. и Х. В. Х. при равни дялове. Претендират разноски.

*** по делото заявява, че искът за прогласяване нищожност на ***то на *** е допустим, но неоснователен. Заявява, че с оглед обстоятелството, че ***т е изразил волята си в саморъчното *** на ***, а е починал на ***, въобще не се е стигало до изпълнение на условието за гледане, и ако е имало период, в който той да е полагал грижи за ***, би могло да се обсъжда въпроса за възмезден насрещен еквивалент на завещателното разпореждане, но такъв не е имало. По отношение на иска за редукция на ***то на *** - до размера на разполагаемата му част 1/4 от половината на процесния апартамент, заявява, че е допустим, но неоснователен. Счита, че петгодишния давностен срок за предявяване на този иск, който тече от узнаване от страна на *** за направените завещателни разпореждания, е изтекъл, т.к. всички негови роднини са знаели за ***то при неговото написване, и че той не е криел отварянето на ***то. Твърди, че именно поради това знание, никой не се е противопоставил той да живее в процесното жилище, в което твърди, че живее откато се помни. Прави възражение против предявения иск за делба, като твърди, че в негова полза е изтекла придобивна давност, като твърди, че владее жилището повече от десет години за периода *** дори считано от смъртта на *** ***, от *** до завеждане на исковете – *** Твърди, че не е гонен от *** и никой не се е противопоставял на владението му, че непрекъснато е демонстрирал, че владее жилището за себе си и го е показвал на роднините си. Твърди, че е дал сумата от 1785 лв. - вноска за заплащане цената на ***, съгласно вносна бележка от ***, в която е отразено името на *** ***, че правил всички ремонти на жилището, а мебелите са купували заедно със *** му. Твърди, че *** Т. Х. П. едва с ***, е заявила, че той продължава да ползва нейния имот и е лишена от правото си да се разпорежда с него, от което се установява, че той през цялото време е отблъсквал владението спрямо нея и останалите собственици. Твърди, че *** никога не са живели в имота, дори нямат ключове за него, че докато е била 3 жива ***, *** Т. Х. П. е идвала няколко пъти да я види, а *** И. Х. И. не е идвала никога, дори и на гости. Твърди, че именно поради съзнанието, че владее имота за себе си, е извършил ремонт на жилището – смяна на дограма на стойност 470 лв.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представения ***, *** и *** са закупили на изплащане от държавата следния недвижим имот: ***.

Понастоящем имотът се индивидуализира като *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със ***, с последно изменение от ***; адрес на имота: ***; находящ се на *** в сграда с идентификатор ***, разполо*** в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект – ***, на едно ниво, с площ 59.78 кв.м., при съседи: на същия етаж - ******, под обекта - ******, над обекта – няма, с прилежащи части – *** с площ 3,54 кв.м. и 1% идеални части от общите части на сградата, съгласно схема *************. От представените удостоверения за наследници на *** е видно, че собственикът на закупеното през *** жилище – ***, е починал на *** и е оставил за наследници: *** ***, и *** - *** Т. Х. П. и *** И. Х. И.; а *** е починала на *** и е оставила за наследник *** Т. Х. П., нейна единствена *** от брака и с ***. *** са представили по делото и същевременно са оспорили действителността на саморъчно ***, изготвено от техния *** ***. От това *** е видно, че на *** техния наследодател е съставил *** в следния смисъл: „Реших да завещая ½ от ***, който е моя собственост намиращ се в ***. ***то го правя на *** Х. В. Х., роден на ***, което *** го правя срещу гледане при старос.“ В ***то е записано, че ако същия откаже да гледа ***, то той си запазва правото да свали ***то и *** загубва правото за наследяване. ***то е било оставено за пазене в *** в пощенски плик и обявено на *** от ***, по искане на *** Х. В. Х., като в протокола е отбелязано, че в него няма зачерквания, поправки и прибавки.

Съгласно писмо от *** /лист 118/ се потвърждава депозирането на ***то на *** на 26.10.1981 г., обявяването му на ***, като в писмото е посочено, че съгласно действащия към 1992 г. Правилник за вписванията, обявените саморъчни завещания не са подлежали на вписване. Няма спор по делото, че и към момента това *** не е вписано в ***. По делото е представено удостоверение за данъчна оценка на имота от *** от *** като в него като 4 собственици са вписани ***, Т. Х. П. и И. Х. И., с данъчна оценка на имота 14 261.20 лв. От заключението на оценителната експертиза по делото се установява, че понастоящем пазарната стойност на имота е 75 700 лв., а по поставената от съда задача вещото лице е остойностило имота и към датата на смъртта на *** *** – *** г., на 9 801.61 лв. На 14.06.2021 г. *** Т. Х. П. е депозирала чрез пълномощник, нотариална покана до *** Х. В. Х. и *** ***, с която е заявила, че в качеството на собственик на процесния апартамент ги кани в 7-дневен срок от получаване на нотариалната покана да освободят жилището, което ползват без правно основание. В поканата е заявено, че тя не е съгласна те да продължават да ползват имота, тъй като нямат учредено право на ползване или сключен договор за наем. Посочено е, че следва да заплатят и всички консумативи за целия период, в който са живели в ***.

Посочено е, че подателката е лишена от право да се разпорежда със собствения си имот по тяхна вина, което е свързано с неблагоприятни за тях последици. Нотариалната покана е връчена на нейните адресати на *** От представените постановления на *** и *** се установява, че по жалба на *** – *** Т. П. и *** на ***, е образувана преписка ***. В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на *** от *** е посочено, че *** е заявил, че *** и *** му обитават имота без правно основание, не заплащат дължимите от тях разходи по ЗУЕС и многократно са подканвани да освободят жилището, за да бъде обявено за продажба. *** е счела, че не е налице самоуправство и данни за друго извършено престъпление от общ характер, а са касае за гражданско-правен спор. Това постановление е потвърдено с постановление от ***, като в него е посочено, че жилището е с неизяснен и спорен вещно-правен статут, посочено е наличие на саморъчно *** от *** от *** за завещаване на ½ ид.част от имота на *** Х. В. Х.. *** е счел, че има наличие на съсобственост между Т. П. и Х. Х., и че чрез това, че последния не допуска евентуални купувачи за оглед в имота, той е изразил несъгласието си имота да бъде продаден, но това не представлява самоуправно действие. Във връзка с твърдението си за заплащане на консумативи за процесния имот, *** Т. П. е представила копие на уведомление за залепване за получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело ***. Представила е квитанция за заплащане на *** на вноска от 100 лв. по същото изпълнително дело, вносна бележка за частично плащане по същото дело в размер на 911.16 лв. по сметка на *** като 5 твърденията са, че изпълнителното дело се води за заплащане на сметки за парно за процесния имот. Това се доказва от представения изпълнителен лист по *** срещу длъжник Т. Х. П. за заплащане на *** на главница от 647.65 лв. за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г., лихва върху тази сума и разноски.

При служебна проверка в деловодната система на ПлРС се установи, че сумата е била дължима за жилището на адрес ***