Решение № 91 от 13.01.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Търново, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №

20214110102476 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 236 ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че след 2012г. ответникът последователно е настаняван и е ползвал под наем различни общински жилища.

Уточнява, че считано от 03.10.2016г. на основание договор за наем от 25.11.2016г., сключен чрез негов пълномощник, ответникът е ползвал под наем общинско жилище, находящо се в *** срещу дължима наемна цена от 68, 20 лв. на месец. Ищецът сочи, че с допълнително споразумение от 10.04.2017г. наемна цена била увеличена на 81, 84 лв., считано от 01.04.2017г., както и че с това споразумение наемателят е поел задължение да заплаща такса битови отпадъци за наетия имот. Ищецът твърди, че от 01.04.2018г. на основание допълнително споразумение от 10.07.2018г. размера на наема е завишен на 102, 30 лв. Допълва, че последното плащане от наемателя е на 08.11.2016г., поради което наемното правоотношение между страните е прекратено със заповед от 05.09.2019г., влязла в сила на 30.06.2020г. Уточнява, че след този момент ответникът е продължил да ползва имота, въпреки неговото противопоставяне до 10.02.2021г., когато същият е иззет от него, поради което му дължи наемоподобното обезщетение по чл. 236 ал. 2 ЗЗД. В тази връзка ищецът твърди, че за периода 26.11.2016г. – 10.02.2021г. ответникът му дължи наем и обезщетение за вреди по чл.

236 ал. 2 ЗЗД в общ размер на 4784, 04 лв., лихва за забава върху съответните наемни вноски от 01.12.2016г. до 28.04.2021г. в размер на 1034, 87 лв., както и такса битови 1 отпадъци в размер на 150, 54 лв. за годините 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. Посочва, че за тези си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1284/2021г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. По изложените съображения отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска по основание и размер. Възразява да е ползвал под наем процесния недвижим имот, доколкото не е страна по процесните договори и допълнителни споразумения към тях, тъй като не ги е подписал. Релевира възражение за изсрочване по давност на всички претендирани суми преди 24.08.2018г. С тези доводи моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представените заповед № РД 22-649/17.03.2016г. и договор за наем от 25.03.2016г. се установява, че ищцовата община е отдала под наем на ответника процесния общински жилищен имот, находящ се на адрес *** за срок от 6 месеца, считано от 01.04.2016г. След изтичане на този срок, страните са сключили нов договор за наем от 25.11.2016г. за същият жилище обект, със срок на действие от 2 години, считано от 03.10.2016г. /раздел IV, т. 1/. При сключване на договора наемателят е действал чрез упълномощен представител, съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа от 07.07.2016г. с рег. № 3256. Съгласно раздел II т. 1 от договора срещу предоставеното му ползване ответникът е поел задължение да заплаща месечен наем в размер на 68, 20 лв. до 6 – то число на текущия месец, както и законна лихва върху неплатената наемна вноска при допусната просрочие след 30 число на текущия месец /раздел II т. 2/. С допълнително споразумение от 10.04.2017г. наемателят се е съгласил да заплаща месечен наем в размер на 81, 84 лв., считано от 01.04.2017г., както и следващата се за наетия имот такса битови отпадъци в установените за това срокове. С допълнително споразумение от 14.02.2018г. са изменени и допълнени основанията за прекратяване на наемния договор, като при неплащане на наемната цена за повече от 3 месеца наемното правоотношение се прекратява със заповед на Кмета на Община В.

Търново. С последващо споразумение от 10.07.2018г. е увеличен размера на дължимия за имота наем на 102, 30 лв., считано от 01.04.2018г.

Съгласно издадените от ищеца в качеството му на наемодател фактури в периода 16.11.2016г. – 16.02.2021г. /листи 64-119/ дължимия от наемателя наем за времето от 26.11.2016г. до 10.02.2021г. е в общ размер на 4784, 04 лв., а задължението му за такса битови отпадъци за периода 2017г. – 2020г. е в общ размер на 150, 74 лв.

Съгласно представената справка за плащания и дължими суми по процесния договор, 2 освен горепосочените суми, ответникът дължи и лихва за забава върху тях в размер на 1034, 87 лв. Поради допусната забава при плащане на дължимите наемни вноски до наемателя са отправени две покани за доброволно изпълнение на просрочените му задължения от 11.07.2018г. и от 29.10.2018г., които са се върнали като непотърсени. На основание чл. 61 ал. 3 АПК същите са залепени на входната врата на наетия обект и на информационното табло в сградата на Община В. Търново. Останалите представени покани за доброволно изпълнение не касаят процесния договор за наем на общинско жилище от 25.11.2016г., а предходния договор от 25.03.2016г. между същите страни и за същия обект.

Предвид допуснатото от наемателя системно неизпълнение на задълженията му за плащане на наемните вноски и такса битови отпадъци, Кметът на ищцовата община е издал Заповед № РД 22-1456/05.09.2019г. за прекратяване на наемното правоотношение между страните, на основание чл. 46 ал. 2 вр. чл. 46 ал. 1 т. 6 ЗОС, като е дал на ответника 14 –дневен срок от връчването й да освободи имота и да предаде ключовете от него. Видно от представените протоколи и известия за доставяне /листи 49-52/ заповедта е съобщена на наемателя по реда на чл. 18а ал. 9 АПК със залепване на уведомление на входната врата на наетия обект и на информационното табло в сградата на Община В. Търново, тъй като не е намерен на адреса, нито е открито друго лице съгласно да я получи /майката е отказала/. Въпреки влизането в сила на горепосочената заповед на 30.06.2020г. наемателят не е освободил имота, обстоятелство, което е установено с констативен протокол от 02.09.2020г., поради което е открито производство по чл. 65 ал. 1 ЗОС за изземване на общинското жилище.

Издадена е заповед от 01.12.2020г. за принудителното отстраняване на ответника от наетия имот, връчена му лично на 09.12.2020г. От протокол от 10.02.2021г. /лист 63/ се установява, че комисия от ищцовата община е извършила изземване на имота, като в него е останала покъщина на ответника.

От приложеното ч.гр.д. № 1284/2021г. на ВТРС се установява, че за вземанията си за главница в размер на 4784, 04 лв. за периода 26.11.2016г. – 10.02.2021г., за лихва за забава в размер на 1034, 87 лв. за периода от 01.12.2016г. до 28.04.2021г. и за такса битови отпадъци за периода 2017 – 2020г. в размер на 150, 54 лв., ищцовата община се е снабдила срещу длъжника със заповед за изпълнение № 540/05.05.2021г., която е връчена на последния при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в нея суми.

3

Уважаването на иска по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главни наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за отдаване на общински имот под наем, предаване на наетата вещ на наемателя в състояние, което отговаря на ползването за което е наета и размера на вземането си. В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила задължението си за заплащане на уговорения наем през процесния период.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка по договор за наем от 25.11.2016г. относно на временното и възмездно ползване на процесния общински жилищен имот.

При сключването му наемателят е действал чрез пълномощник, разполагащ с надлежно учредена представителна власт, по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа от 07.07.2016г. с рег. № 3256. Обстоятелство, което изрично е отразено в текста на договора. В тази връзка и в съответствие с чл. 36 ал. 2 ЗЗД правните последици от действията на пълномощника по сключване на договора за наем са настъпили направо за представлявания и последният се явява обвързан от него в качеството му на наемател. След като ответникът е подписал договора, чрез пълномощник, предприетото от особения му представител оспорване, че същият не е положил подпис върху него се явява неоснователно. В случая, за да отрече договорната връзка между страните, ответникът е следвало да оспори представителната власт на пълномощника си, но подобни оплаквания не са наведени по делото. Ищецът е изправна страна по договора за наем от 25.11.2016г., тъй като към датата на сключването му фактически е бил изпълнил основаното си задължение като наемодател да предаде и да осигури достъп на наемателя до наетия обект. В последният ответникът е пребивавал още от 25.03.2016г. на основание предходна договорна връзка между страните и не се доказа да е губила фактическата власт върху него при възникване на процесното наемно правоотношение.

Предаването на наетия обект за ползване от наемателя е породило основното му договорно задължение да заплаща уговорената месечна наемна цена в размер на 68, 20 лв. до 6 – то число на текущия месец. Впоследствие наемната вноска е завишена на 81, 84 лв., считано от 01.04.2017г. и на 102, 30 лв., считано от 01.04.2018г., въз основа на постигнати между страните допълнителни споразумения от 10.04.2017г. и от 10.07.2018г. Тези допълнителни съглашения обвързват ответника, тъй като в тях се сочи, че е автор на волеизявленията за наемател и формално носят неговия подпис.

Възраженията на особения му представил, че подписите под тези документи не са положени от ответника, без да е проведено нарочното доказване в тази насока, препятстват сигурното установяване на това обстоятелство. За последното не е достатъчно да е налице твърдяното разминаване в подписите на ответника в различните договори и споразумения, още повече, че част от тях са подписани от пълномощника му. В тази връзка и при липсата на искане за изслушване на съдебно 4 графическа експертиза, следва да се приеме, че ответникът е обвързан от последващите изменения на договора за наем, включително и в частта им относно промяната в наемната цена от посочения в тях момент. Задължението за плащането на същата тежи на наемателя, докато действа договорната връзка между страните, като е без значение дали през този период реално е живял и ползвал имота. В случая процесния договор за наем е бил сключен за срок от 2 години, считано от 03.10.2016г. /раздел IV, т. 1/ и неговата продължителност не е била променяна с последващите съглашения между страните, поради което същият е изтекъл на 03.10.2018г. След този момент обаче ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което по силата на чл. 236 ал. 1 ЗЗД срочния наемен договор се е трансформирал в договор за наем за неопределен срок. В случая правилото на чл. 236 ал. 1 ЗЗД намира приложение в отношенията между страните, тъй като до изтичане на срока на договора, последният не е преустановил действието си, поради разваляне или предсрочно прекратяване. Изпратената до ответника покана за доброволно изпълнение от 11.07.2018г., видно от съдържанието й, няма характера на едномесечно предизвестие по см. на раздел V т. 2, нито представлява изрично уговорения между страните акт по раздел V т. 3, с издаването на който се прекратява наемното правоотношение /допълнително споразумение от 14.02.2018г./ Следователно, след като при изтичане на наемния срок наемателят е продължил да държи вещта /обстоятелство безспорно установено с КП от 20.05.2020г. и от 02.09.2020г./ и това е ставало със съгласието на наемодателя /писмото от 29.10.2018г. има характер на покана за плащане на просрочени задължения и не съдържа изявления за противопоставяне на това ползване/ срочното наемно правоотношение е продължило действието си като безсрочно. В хипотезата на чл. 236 ал. 1 ЗЗД клаузите на сключения между страните наемен договор запазват действие, като по силата на закона единствено се изменя неговия срок. В тази връзка и след трансформирането на наемното правоотношение като безсрочно ползването на наета вещ се основава на процесния договор за наем и наемателят дължи уговорената наемна цена. Ползването на наетия обект на договорно основание е продължило до 30.06.2020г., считано от когато е влязла в сила заповедта на Кмета на ищцовата община за разваляне /прекратяване/ на процесния договор на основание раздел V т. 3 от него. При безспорно доказано ползване на наетия обект през период 26.11.2016г. – 30.06.2020г., наемателят следва да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на месечния наем. За визирания период и с оглед уговорена месечна наемна цена от 68, 20 лв. респ. от 81, 84 лв., считано от 01.04.2017г. и от 102, 30 лв. считано от 10.07.2018г., ответникът дължи общо сумата от 4031, 40 лв.