Решение № 102 от 15.07.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Разград , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ирина М. Ганева при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20213300100041 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Подадена е искова молба от АН. Н. М. за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД да й заплати сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 1660,60лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие настъпило на 27.09.2019г. ПТП с участието на автомобил, застрахован със задължителна застраховка ГО при „ЗАД Армеец“АД, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 27.09.2019г. до окончателното им изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 27.09.2019г. на път І-2 Русе – Варна, при включване в главния път, ищцата, управлявайки л.а. „Рено меган“ с рег. № В 3053 РМ, е била блъсната от л.а. „Ауди А3“ с рег. № РР7272 АТ, управляван от С.А.. Вследствие на удара между двата автомобила ищцата е получила телесни увреждания: двустепенна многофрагментна фрактура на лява подбедрица – фрактури на тибия и фибула, поставена е на гипсова имобилизация, претърпяла е оперативно лечение, изразяващо се в поставяне на импланти и отстраняването им впоследствие. Твърди, че оздравителният процес е бил сложен и мъчителен, предвид силните болки, невъзможността да се движи и неудобството да извършва обичайните домакински дейности. Налице е посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, фобиен страх и рецидивиращо депресивно разстройство. Отделно от това, ищцата твърди, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на имплант и други медицински консумативи. В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил „Ауди А3“ е бил застрахован със застраховка ГО при „ЗАД Армеец“АД. А.М. е заявила претенция за изплащане на 1 застрахователно обезщетение пред ответното дружество, но е получила отказ. В съдебно заседание исковете се поддържат от упълномощения адвокат.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, представляван от изп.директори М.И. и В.К-М, е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва елементите на деликта, както и че размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че пострадалата е нарушила разпоредбите на чл.47, чл.50 ал.1, чл.5 ал.1, чл.6 т.1 и чл.20 ал.2 ЗДП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 27.09.2019г. св.С.А. управлявала л.а. „АудиА3“ с рег. №РР 7272 АТ по път І-2 в посока гр.Варна-гр.Русе. При приближаване на Т-образно кръстовище с разклон за гр.Разград на км.68+020 същата възприела л.а.“Рено меган“ с рег. № В 3053 РМ, управляван от ищцата, който идвал от дясната пресечка спрямо посоката на движение на св.А.. Заради кръстовището пътното платно имало уширение с размер 2,20 м. Пътният участък на Т-образното кръстовище се състояло от две пътни платна: лявото пътно платно в посока гр. Варна се отнася за МПС, идващи от гр. Русе към гр. Разград и било с широчина 6,20 м., като между двете пътни платна бил разположен обезопасителен остров с размер 1,30 м. широчина в най-широката си част, а дясното пътно платно било за МПС с движение по посока гр. Разград – гр. Варна и гр. Русе и широчината му била 9 м. На лявото пътно платно, вдясно на банкета на 0,20 м. бил разположен метален пилон с поставен на него пътен знак Б2, отстоящ на 0,9 м. и важащ за навлизащите в Тобразното кръстовище от дясната пресечка. Нямало пътни знаци, ограничаващи скоростта на движението.

При приближаване на кръстовището и непосредствено преди навлизането в него, ищцата предприела спиране (в съответствие с пътния знак Б2), след което навлязла в кръстовището, насочвайки автомобила наляво, по посока гр.Варна. Възприемайки лекия автомобил „Рено меган“, св.А. насочила посоката на движение на автомобила към лявата част на платното за движение. Последвал удар между двата автомобила по продължението на средната лента за движение на път І-2 в посока гр.Варна.

Горният механизмът на настъпване на ПТП е установен от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз основа на приобщените към делото материали по ДП № 330 ЗМ195/2019г. на ОДМВР Разград и събраните в настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства, поради което съдът го възприема изцяло. Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че скоростта на движение на л.а.“Рено меган“ по време на удара е била 19,5км./ч., а на л.а.“Ауди А3“ – 60 км./ч. Св.С.А. е имала обективна възможност да възприеме л.а.“Рено меган“ в момента на навлизането му в дясната част на 2 кръстовището, когато се е намирала на 65,3 метра от мястото на удара, защото опасната зона за спиране при избраната скорост от 60км./ч. е била 46 метра. Тъй като липсват данни за обстоятелства, ограничаващи видимостта, вещото лице дава заключение, че ударът е бил предотвратим, ако водачът на автомобил „Ауди А3“ е предприел аварийно спиране. Другата хипотеза за предотвратяване на удара от св.А. е, ако същата е продължила движението си в дясната пътна лента, при което е имала възможност да премине с автомобила зад пресичащия автомобил „Рено меган“. Ищцата А.М. също е имала възможност да предотврати удара, тъй като е имала видимост към л.а.“Ауди А3“ и е могла да изчака преминаването му през кръстовището.

Телесните увреждания на А.М. вследствие на инцидента са установени от вещото лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на приетите писмени доказателства. В резултат от настъпилото ПТП ищцата е получила съчетано счупване на двете кости на лява подбедрица – голям и малък пищял в далечната трета. Първоначално е била хоспитализирана в МБАЛ гр.Разград, където е извършена закрита репозиция и гипсова имобилизация на фрактурата. Впоследствие, на 2.10.2019г. е извършено остеосинтезиране във ВМА МБАЛ гр.Варна чрез наложен външен фиксатор. На 15.02.2020г. фиксаторът е отстранен в лечебно заведение в гр.Варна.

Травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. След проведеното оперативно лечение, обичайният срок за имобилизация е 3-4 месеца, а работоспособността се възстановява след 4-5 месеца. Въпреки консолидацията на фрактурите и възстановяване на опороносимостта на долния ляв крайник, към настоящия момент е налице дефицит на движението в коленна и глезенна стави, по-малка мускулна маса и сила в лявата подбедрица. Търпените от ищцата болки при промяна на времето, както и при динамично и статично натоварване, ще продължат за неопределен период от време.

Относно приложените по делото фактури №№ 6000003172/2.10.2019г. и 2000003623/9.10.2019г. за закупуване на комплект ортопедични консумативи и плащане на потребителска такса по клинична пътека от А.М., съответно на стойност 1620лв. и 40,60лв., вещото лице дава заключение по изготвената съдебно-медицинска експертиза, че разходите са относими към проведеното от ищцата лечение.

За конкретиката на претърпените неимуществени вреди вследствие на телесните увреждания, по делото е събрана медицинска документация, коментирана от вещото лице, както и свидетелски показания. От представените епикризи се установява, че първоначално ищцата е била хоспитализирана в МБАЛ гр.Разград за периода 27.09.-30.09.2019г.

Впоследствие лечението е продължило с необходимост от оперативна намеса – остеосинтезиране, във ВМА гр.Варна за периода 2.20.-9.10.2019г. След това, за периода 15.02.18.02.2020г. ищцата е била отново хоспитализирана за отстраняване на импланта.

Установява се от разпита на св.Десислава Станева – близка приятелка на ищцата, че след изписването и от ВМА-Варна, ищцата се прибрала в с.Тръстиково, където живеела. Тъй 3 като не можела да се движи и съпругът й бил в чужбина, а трябвало да полага грижи за децата си, свидетелката била тази, която й оказала помощ в справянето с ежедневните дейности – чистела къщата, готвела, къпела ищцата. Ищцата не можела да става от леглото, поради което се налагало да ползва подлога. Два-три месеца след инцидента започнала да се движи с помощта на инвалиден стол, а по-късно – и с патерици. А.М. започнала да се движи без помощни средства 5-6 месеца след изписването й от болницата. От показанията на св.Станева се установява, че при физическо натоварване ищцата изпитва болки в крака.

Преди ПТП ищцата работела в зърнобаза и след инцидента преустановила работа. Скоро отново започнала да работи в цех за рапани, но тъй като е цял ден изправена и в студено помещение, се оплаква от болки в крака.

По делото са представени удостоверения за раждане, от които се установява, че ищцата има три малолетни деца.

Във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие е образувано ДП № 330 ЗМ-195/2019г. по описа на ОДМВР гр.Разград, което е прекратено с постановление, вл.в сила на 26.01.2021г.

Лекият автомобил „Ауди А3“ с рег. №РР 7272 АТ е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ЗАД „Армеец“АД за периода от 17.07.2019г. до 16.07.2020г., за което информацията е общодостъпна на интернет сайта на ГФ. На неустановена по делото дата застрахователят е приел за разглеждане писмена застрахователна претенция от ищцата за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди. С уведомление изх. № Л-2738/27.04.2020г. застрахователят е уведомил ищеца, че няма основание да изплати застрахователно обезщетение, тъй като не може да се направи извод за нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на застрахования автомобил.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на застрахователя по претенцията на увреденото лице.

По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените и имуществени вреди вследствие на телесни увреждания.

За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, 4 наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.

В настоящия случай деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата и причинно-следствената връзка между деянието и вредата са установени посредством изготвените в съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи.

С.А. като водач на застрахования автомобил „Ауди А3“ с рег. № РР 7272 АТ е нарушила правилата за движение по пътищата, съдържащи се в чл.20 ал.2 ЗДП – при избиране скоростта на движението водачът е длъжен да се съобрази с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Нарушени са и чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДП, вменяващи на водача с поведението си да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Причината за настъпване на ПТП, установена посредством САТЕ, е, че водачът на автомобила „Ауди А3“ не е предприела аварийно спиране, когато е възприела излизането на л.а.“Рено меган“ на главния път, при обективна възможност за това, предвид това, че мястото на удара се е намирало извън нейната опасна зона на спиране. По-нататък, С.А. е могла да предотврати удара, ако е продължила да се движи направо, в дясната лента на движение, вместо да насочва автомобила вляво. Действията й попадат в обхвата на цитираните разпоредби на чл.20 ал.2 и чл.5 ал.1 и 2 ЗДП. Нарушенията на правилата за движение са довели като последица до причиняването на телесните увреждания на ищцата: съчетано счупване на двете кости на лява подбедрица – голям и малък пищял в далечната трета, установени в заключението на СМЕ и представената по делото медицинска епикриза от ОАИЛ при МБАЛ гр.Разград.