Решение № 51 от 01.04.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222000500005 по описа за 2022 година Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ищците по гр.д.№ 1783/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд-М. А. С., П. С. Г. ЕГН **********, М. С. С., ЕГН ********** и А. С. Г. с ЕГН **********- всички от гр.Б.,чрез адв.М.Х., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“Т. К.“ №*, ет.*, офис* против Решение №229/18.06.21г. по горното дело, в частта, с която е отхвърлен искът им за собственост по наследяване от покойния праводател Т.С. Т., съответно на 1/12 ид.ч. за М. А. С. и по 1/36 ид.ч. за всеки от другите трима жалбоподатели, касателно три подробно описани имота, находящи се в гр.Б..

В посочената част решението се сочи за неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалното право и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ищците се сочат за правоприемници на покойния Т.Т., след чиято смърт са придобили като наследство по закон посочените по-горе ид.ч. от правото на собственост върху три, подробно описани в исковата молба и жалбата по делото недвижими имота: ПИ с идентификатор *** с площ от 1325 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ от 7849 кв.м. и ПИ с идентификатор:*** в м. „К. б.“-гр.Б. с площ от 8499 кв.м.-първите два от които попадащи в урбанизирана територия, а третият- представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване:нива.

1

Определят за безспорен факта на наследяването и произтичащите от това свои квоти в процесните имоти. Поддържат, че пред въззивния съд е пренесен само спорът за придобиването на дяловете им от ответниците, явяващи се също наследници на горното лице, на оригинерното основание давност, чрез продължило десет години владение.

Считат извода на първата инстанция, че такова давностно владение е упражнено, за необоснован и неправилен.

Поддържат допуснати в тази връзка съществени процесуални нарушения, касателно допускането, събирането и обсъждането на гласните доказателства, подробно описани. Поискали са допускането на свидетел, който БОС неоснователно бил отказал да изслуша, въпреки своевременно отправеното доказателствено искане и заявлението на съда в първо съдебно заседание, че при голямо противоречие в гласните доказателства, ще допусне такъв. Искането е отклонено и от въззивния съд.

Поддържат, че в производството не е доказан фактът на владението на ответниците върху процесните имоти за срок от десет години, както изисква законът. Липсвали доказателства и за демонстрирането на анимуса им да придобият по давност дяловете на ищците, противопоставяйки им своето вещно право, което се явява необходимо, с оглед визираното в ТР №1/06.08.12г. на ВКС, касателно оригинерното придобиване на съсобствени имоти. Считат, че упражнявайки фактическа власт върху общите имоти, ответниците се явяват само държатели на чуждите части. Цитират съдебна практика в подкрепа на това становище.

Поддържат, че позицията на „Анемония транс“ООД е различна от тази на останалите ответници. Дружеството не е взело активно участие в производството по делото и няма отправено възражение за придобивна давност.

Считат също, че съдът дължи произнасяне по чл.537, ал.2 от ГПК касателно констативния нотариален акт за извършената доброволна делба, след като е приел за основателен иска за нейната нищожност.

Молят за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и за постановяването на друго, с което въззивният съд да приеме за установени заявените от ищците вещни права върху процесните по делото три имота, находящи се на територията на к-с „М.р.“, гр.Б.. Дирят разноски за две съдебни инстанции.

Във въззивната жалба са изложени възражения срещу първоинстанционното решение в частта за разноските, с които настоящият съд не се счита сезиран, т.к. оплакванията са били включени в нарочна последваща молба по чл.248 от ГПК, отправена до първата инстанция и са разгледани с обжалваното по настоящото дело Определение № 260992/14.09.21г. на БОС.

В отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваеми ответници:

2

Н. Д. И., Д. Н. И., Т. Н. И., М.С. Д., Н. Н. Д., Т. Н. С. и Т. Н. С.- всички от гр.Б., се оспорват въведените от ищците оплаквания, като неоснователни.

Поддържат съображенията на съда, че са придобили по давност дяловете на ищците от наследените имоти. Считат за неоснователни възраженията, че ищците са узнали за това от писмо на Агенцията по кадастъра и от решение по адм.д. №2436/14г. на Бургаски административен съд. Намират за доказан факта на осъщественото от тях владение върху наследените имоти, чрез показанията на разпитания по делото свидетел на ищцовата страна- двете ищци- М. и С. са живеели в непосредствена близост до възстановените имоти.

Единият от тях бил някогашно опитно поле и след реституцията му цялото село узнало, че е възстановен на наследниците на Т. Т..

Не спорят, че ищците са наследници на Т. и признават размерите на дяловете им към момента на възстановяването на собствеността, но поддържат, че са ги придобили по давност след реституцията, като първоначално са владели имота общо, а след делбата- всеки своя реален дял.

Владението им било непрекъснато, явно демонстрирано пред ищците, без спорове и водене на дела, фактически спокойно, продължаващо и до настоящия момент. Твърдят, че са оградили имотите, заплащали са и продължават да плащат за тях данъци, което подкрепят с данните по делото.Твърдят, че не са възпрепятствали ищците и техните наследодатели да заявят претенциите си за възстановяване на процесните земи, но те не са упражнили правото си на реституция.

Оспорват доводите за допуснати процесуални пропуски и възразяват срещу оплакванията за неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства.Не ангажират нови доказателства.

Извършената от БАС с Определение №29/19.01.22г.по чл.267 от ГПК проверка на въззивната жалба установи, че тя е редовна и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид изнесените пред въззивния съд съображения, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото пред Окръжен съд-Бургас е образувано по искова молба от М. А. С., П. С. Г. ЕГН **********, М. С. С., ЕГН ********** и А. С. Г. с ЕГН **********- всички от гр.Б. чрез адв. М.Х. от АК-Б. против Н. Д. ИВ., Д. Н. И., Т. Н. И., М. С. Д., Н. Н. Д., Т. Н. С. и Т. Н. С.представлявани от адв. Л.А. от АК-Б., С. С. Т., К. Т. Я.,М.Т. Г., представлявани от адв. М.Г. от АК-Б. и „А. Т.“ООД, ЕИК*, със седалище гр.

Б., ж.к. „М. р.“, бл.* вх.* ет.*, ап.*, съдържаща обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК- за установяване право на собственост на ищците спрямо ответниците при квоти: 1/12 ид.част за първата ищца и по 1/36 ид.ч. за всеки от останалите ищци от поземлени имоти с идентификатори №№ ***, *** и *** по

3

КККР на гр. Б. и по чл. 75 ал.2 от ЗН за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба на наследствени имоти от 20.10.1997г., сключен между Н.

Т. С., Т. Т. Т., Н. Т. Д. и Е. Т. И., с нотариална заверка на подписите на страните, поради неучастието на всички съсобственици.

Горните претенции са подробно мотивирани в обстоятелствената част на исковата молба с факта на наследяването по закон на страните по делото на общ наследодател Т.С. Т., р.1905г. починал на 06.06.1976г. и с това, че с решения № 10871 от 09.05.1994г. и МР17 от 09.10.1996г. на ПК-Б., на всички наследници са възстановени в стари реални граници: свободен терен от 9,190 дка, находящ се в строителните граници на ж.к. „М.р.“, в местността „К. Б.“, представляващ имот №100 по кадастралния план на бежанските ниви, изработен през 1931г., идентичен към момента на възстановяването на собствеността с имот с планоснимачен номер 12, урегулиран в парцели №№ I-12, в кв.39, с площ от 585 кв.м., II-12, в кв.39, с площ от 740 кв.м., III12, в кв.39, с площ от 740 кв. м., IV-12, в кв.39, с площ от 530 кв.м., II-12, в кв. 116, с площ 720 кв.м., III -12 в кв. 116, с площ от 635 кв.м. и IV-12 в кв.116 с площ от 3420 кв.м., както и нива от 8,5 дка, девета категория, находяща се в местността „К. Б.“, в землището на с. М. р., представляваща имот №075023 по плана за земеразделяне. В процедурата по възстановяването без знанието на ищците било използвано удостоверение за наследници с невярно съдържание, в което не са включени преживялата съпруга на наследодателя и нейните наследници. След снабдяване с решение от ПК-Б., останалите наследници сключили договор за доброволна делба на 20.10.1997г., с нотариална заверка на подписите, с който в дял на Никола С. са поставени парцели III-12 и IV-12, в кв. 39; в дял на Т. Т. Т.- парцели I -12 и II-12 в кв. 39; в дял на Е. Т. И.- парцел III-12, в кв.116;в дял на Н. Т. И.парцел II-12,в кв.116 и в общ дял на всички съделители- парцел IV-12, в кв.116. Поставените в дял на Н. С. с договора за делба недвижими имоти били дарени на децата му-ответниците Т.С. и Т.С., с нотариални актове №№ 47 и 48 по нот. дела №№13162 и 13169 от 24.11.1997г. на нотариус при РС-Бургас.

Придобитите от Т. Т. имоти били дарени от него на децата му- ответниците М.Г. и К.Я., с нотариални актове №№49 и 50 по нот. дела №№13171 и 13172 от 24.11.97г.на нотариус при РС-Б.. Последните две ответници се разпоредили с общо 1025/1325 ид.части от дарените им имоти в полза на ответното дружество „А. Т.“чрез договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №376 по нот. дело №340/2008г. на нотариус Н. М., а за останалите им идеални части, продавачите учредили на купувача право на строеж срещу задължението за строителство с нот. акт №377 по нот. дело №341/2008г. на нотариус Н. М.. За поставения й в дял недвижим имот, Е. И. се била снабдила с констативен нот.акт №139 по нот. дело №10734/1997г. на нотариус К. К..

След смъртта на Е. И., починала на 02.03.1998г., нейният дял е придобит от децата й – ответниците Д.И. и Т.И. за 2/3 ид.ч. по наследство, а за 1/3 ид.ч. от имота - по силата на сключен договор за дарение с нейния преживял съпруг, обективиран в нот. акт № 103 по нот. дело №464/2008г. на нотариус О. Ж..

Заявяват, че Н. И. починал на 11.01.2013г., след като се снабдил за поставения му в дял имот с констативен нот. акт № 140 по нот.дело № 10735/1997г. на нотариус К. К., като негови наследници са ответниците М. Д. и Н.Д.. По отношение на възложения в общ дял недвижим имот с договора за 4 доброволна делба, се позовават на издаден констативен нотариален акт № 141 по нот. дело № 10737 /1997г. на нотариус К. К., с който са се снабдили съделителите, като всеки от ответниците Т.С., Т.С., М.Г. и К.Я. придобили по 1/6 ид.ч. по силата на сключени договори за дарение, а останалите идеални части са придобити по наследяване от ответниците Н.И.,Д.И.,Т.И.,М. Д. и Н.Д.. Посочват, че за възстановената нива в местността „Кара Баир“ ответниците чрез техните наследодатели са се снабдили с констативен нот. акт № 148 по нот. дело №221/1999г. на нотариус Д. Р., с който са признати за собственици по наследство от Т. Т..

Ищците сочат извършената без тяхно участие доброволна делба за нищожна, на основание чл. 75, ал.2 от ЗН.

Считат, че съставените констативни нотариални актове, отразяващи неверни обстоятелства, подлежат на отмяна на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК, както и тези за сделките в полза на трети лица, досежно правата, които прехвърлителите не са притежавали, но са разпоредили. Молят горните документи за собственост да бъдат отменени. Ангажирали са доказателства.

Претендират разноски.

Отговорът на ответниците:Н.И.,Д.И., Т.И.,М. Д.,Н.Д.,Т.С. и Т.С. чрез адв. Л.А., оспорва предявените искове като неоснователни, с доводи, че са придобили правото на собственост върху процесните имоти на основание давностно владение от момента на възстановяване правото на собственост с решението на ПК-Б. през 1997г. до предявяването на исковата молба. Не оспорват, че след смъртта си общият наследодател Трендафилов е оставил за своя законна наследница съпругата си К. Т., починала на 24.04.1985г., чиито наследници са ищците като нейни деца от друг брак. Твърдят, че ищците са узнали за депозираното заявление от 04.09.1991г. в ПК-Б. за възстановяване на процесните земеделски земи, като наследство от праводателя Т.. Не оспорват, че на 20.10.1997г. са извършили доброволна делба и, че впоследствие са извършили описаните в исковата молба разпоредителни сделки. Твърдят, че са упражнявали постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и необезпокоявано владение, което не е извършено по скрит начин. Считат, че владението им е демонстративно и няма случаен характер, като всеки от тях е владял имотите първоначално в съответствие с идеалните си части, а след получаване в дял на съответните имоти с договора за доброволна делба, е оградил имотите, обработвал ги е, декларирал ги е в данъчната служба и е заплащал данъци до настоящия момент. Твърдят, че към момента на подаване на заявлението за възстановяване пред ПК-Бургас, майката на ищците е нямала качеството на последваща съпруга, а представеното удостоверение за наследници пред ПК е издадено преди последното изменение на чл.9а от ЗН, обнародвано в Държавен вестник бр.60 от 24.07.1992г. Ангажират доказателства.