Решение № 591 от 04.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Благоевград, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500560 по описа за 2022 година

Производството по настоящото в.гр.д.№560/2022г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба на ***, гр.Благоевград, ул.“***, представлявано от директора

Г.К., срещу

Решение

№906582/27.05.2022г. по гр.д.№252/2020г. на Районен съд-Благоевград, с което *** е осъдено да заплати на ищеца М. С. С., ЕГН **********, гр.Благоевград, *** сумата от 1 468.05 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 202.49 ч., получени след преизчисляване с коефицент 1.143 на положения от него за периода от 21.08.2017г. до 31.01.2020г. нощен труд и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 400 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото; както и е осъден да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 58.72 лв. държавна такса и 350 лв. за платеното от съда възнаграждение за вещо лице.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и в нарушение на процесуалните норми. По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявената искова претенция.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна. Изтъкват се правни доводи за оборване възраженията на въззивника. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на 1 разноските пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът *** се представлява от юрисконсулт В.Я., която доразвива доводите за неправилност на решението на районния съд с искане за неговата отмяна. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.

Въззиваемата страна се представлява от адв.Р. В., която моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Благоевград е сезиран с искова молба, предявена от М. С. С., срещу ***, в която се твърди, че за периода от 21.08.2017г. до 31.01.2020г. ищецът е работил на смени като полицай в 01 Районно управлениеБлагоевград при ***, като е положил общо 2041 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 292 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 7.85 лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на сумата от 2292.20 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение чрез намаляване на предявения иск от 2292.20 лв. на 1 468.05 лв.

В отговора на исковата молба ответникът *** оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. В отговора се твърди, че ищецът е държавен служител в МВР. Сочи се, че в Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, изрично е предвидено, че за всеки отработен час през нощта между 22 ч. и 6 ч. на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Твърди се, че отработените часове за времето от 22 ч. до 6 ч. са отчетени в протоколи, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите бил изпращан в сектор „Финансово осигуряване“ към *** за изплащане на отчетения нощен труд.

Ответникът твърди, че за положения от ищеца нощен труд на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд по 0.25 лв. на час.

Ответникът счита, че положеният труд между 22 ч. и 6 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, и е недопустимо за същите часове да се претендира и възнаграждение за извънреден труд, което би довело до дублиране на заплащането. В отговора се навеждат правни доводи, че ищецът е държавен служител, а за държавните служителиполицейски органи е неприложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а е приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

От събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът М. С. С. е служител в МВР от 05.01.2017г., като със Заповед №244з-11/04.01.2017г., 2 считано от 05.01.2017г. е назначен на длъжност стажант в ***; със Заповед №244з-1826/21.08.2017г., считано от 21.08.2017г. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ***; а със Заповед №244з-2046/15.10.2018г., считано от 24.10.2018г. е преназначен на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ на Първо районно управление-Благоевград при ***, която заема и към настоящия момент.

По делото са представени Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, както и платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения.

Пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява на какви смени е работил ищецът, колко са действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.

Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд.

Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от З МВР във вр. с чл.86 от ЗЗД и има за предмет заплащане на извънреден труд, образуван след преизчисляване на нощния труд с коефицент 1.143.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от З МВР /чл.142, ал.2 от ЗМВР/ . Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За положения нощен труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0.25 лв. на час.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от 3

ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от З МВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Спорният въпрос по настоящото дело е дължи ли се на ищеца допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, получен вследствие на преизчисляването на нощния труд с коефицент 1.143, дължимо на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност чл.9, ал.2 от същата наредба, след като за процесния период в специалния Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове липсва изрична правна норма, която да предвижда такова преизчисляване. По посочения въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е образувано тълк.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено тълкувателно решение. По спорния въпрос настоящият съдебен състав приема следното:

В разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“ – това е трудът, който се полага от 22ч. до 6 ч.

Същата дефиниция се съдържа и в специалния закон ЗМВР в разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.3. По отношение на нормалната продължителност на нощния труд обаче е налице разминаване между общата /КТ/ и специалната правна уредба /ЗМВР/. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, докато съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР е в синхрон с минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния труд по чл.8, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, който предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава средно осем часа за всеки 24-часов период. В чл.8, б.“б“ от Директивата се уточнява, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не 4 трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд. По силата на чл.12, б.“а“ от Директивата държавите членки следва да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасност и здраве. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С262/20 е прието, че тълкуването на чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО не налагат приемането на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня /която е 8 часа/. Директивата не съдържа изискване за разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на дневния труд, поради което продължителността на нощния труд може да се определя независимо от продължителността на дневния труд. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с директивата. В посоченото решение е прието, че законодателното разрешение, според което нормалната продължителност на нощния труд на служителите на МВР е по-дълга от нормалната продължителност на работниците/служителите по трудово правоотношение по КТ, не противоречи на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след като разликата в правната уредба следва от обективните характеристики на функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност на населението.