Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 09.02.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2271/2021
Вид
Решение № 78
Подписан
09.02.2022
Състав
Светослава Михайлова Цонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 30 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.2 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 33 · Наредба № 18

РЕШЕНИЕ

№ 78

***, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20214430202271 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 609620-F631710 от

05.11.2021 година на ***, с което на основание чл. 185 ал.2 във вр. Ал. 1 ЗДДС на ***, ЕИК ***, представлявано от АЛ. Ф. ИВ. от същия град са наложени три имуществени санкции в разпори съответна на 500, 700 и 500 лева за извършени три нарушения по чл. 33 ал.І от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява в съдебно заседание от ***. Последната не оспорва така установената в хода на административно наказателното производство фактическа обстановка. Моли съда да приеме, че е осъществено едно, а не три нарушения. Ко приеме, че така все пак са извършени и не е налице хипотезата на чл. 30 от ЗАНН, Моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление като намали размера на всяка от наложените санкции към предвидения в закона минимум. Претендира направените разноски по делото съгласно представения списък.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован

1 се представлява в съдебно заседание от *** с нарочно пълномощно. Счита, че констатираното деяние, осъществява всички признаци на три отделни нарушения по чл. 33 ал. 1 от Наредбата на Министерство на финансите. Взема становище, че така депозираната жалба е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Моли съда да присъди на НАП Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено ксерокс копие Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020 година на ***, Началниците на отдел „ Оперативни дейности“ – Велико Търново В ЦУ на НАП са овластени да издават наказателни постановления за извършени административни нарушения по чл. 185 ЗДДС.

На 07.10.2021 в ***, *** извършили проверка на търговски обект – *** за продажба на мобилни телефони и изделия от благородни метали, валутно – *** и каса на „ ***“, разположени в едно помещение, находящ се в ***, стопанисван от ***. В хода на проверката било установено, че в търговския обект са изградени три броя гишета, на които се извършват плащания на предлаганите услуги, на които гишета има монтирани 8 броя фискални устройства. Извършена е проверка на всяко от фискалните устройства като от всички тях били разпечатани междинни финансови отчети. Сумите по отчет били сравнени със сумите, описани в описите за всяко едно фискално устройство и било констатирано, че на три от фискалните устройства има разлики между сумите по междинен финансов отчет и тези, които са в касата.

За констатираната положителна разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата касова наличност, която не била регистрирана и отразена в наличното в обекта фискално устройство посредством операция „ Служебно въведени“, бил съставен протокол. Управителят на дружеството бил поканен да се яви в офис на НАП Плевен да съставяне на акт за 2 установяване на административно нарушение по чл. 33 от Наредба Н 18 на МФ.

На 19.10.2021 година, в присъствието на АЛ. Ф. ИВ., представляващ *** *** бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл.

33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. А.И. го подсипал без възражения. Такива депозирал по – късно в рамките на законоустановения тридневния срок, ведно с обяснения за отчетените разлики за всяко от фискалните устройства.

Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, което санкционира дружеството с три имуществени санкции общо в размер на 1700 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – наказателно постановление № 609620-F631710 от 05.11.2021 година на ***“; акт за установяване на административно нарушение № F631710 от 19.10.2021 година на старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП; обяснение от *** от 15.10.2021 година относно разлики във валутните каси, подписано от А.И.; протокол за извършена проверка № 0295191 от 17.10.2021 година на старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, подписана от *** от 07.10.2021 година, ведно с пояснение за К2 /гише № 2/; дневен отчет от касов апарат на ***; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект „***“ - гише 1 от 07.10.2021 година; дневен отчет от касов апарат на ***; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект „***“ - гише 1 от 07.10.2021 година; дневен отчет от касов апарат на ***; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект „***“ - гише 1, ведно със справка касови операции; дневен отчет от касов апарат на ***; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект „***“ - гише 2 от 07.10.2021 година; дневен отчет от касов апарат на ***; опис напаричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект „***“ - гише 2, ведно със справка касови операции; дневен отчет от касов апарат на ***; опис на 3 паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект „***“ - гише 2 от 07.10.2021 година; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект „***“ - гише 3, ведно със справка касови операции; дневен отчет от касов апарат на ***; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект „***“ - гише 3 от 07.10.2021 година; Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020 година на ***.

В подкрепа на горната фактическа обстановка са и събраните в хода на въззивното производство гласни такива посредством разпита на свидетелите Д.Д. и Х.Д., по същество не се оспорва и от жалбоподателя.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

Събраните по делото доказателства – гласни и писмени установяват по несъмнен начин, че към датата на извършената проверка действително осигурените в обекта фискални устройства е имало техническата възможност за въвеждане на касовите наличности в началото на деня посредством операция „ Служебно въведени“. Несъмнено установен е и факта, че тези средства не са били регистрирани във всяко от тях посредством операциите „Служебно въведени“ или „ Служебно изведени“. Констатираните деяния, осъществяват всяко поотделно всички признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н – 18/13.12.20106 година на МФ, което и такова на формално извършване.

Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни 4 за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.

Съдът прие, че наказващият орган правилно и законосъобразно е издал атакуваното наказателно постановление. Същото съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, в това число и достатъчно подробно описание на нарушението. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон по установяването на нарушението, съставянето на акта за установяване на административно нарушение, правилно е приложен материалния закон като констатираните факти са правилно подведени под правната норма на закона и квалифицирани като нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н – 18 /13.12.2006 година на МФ, в съответствие с нормата на чл.

18 ЗАНН – извършени са три отделни деяние, осъществяващи състав на нарушение по специалния закон, наложени са три отделни наказания и следва да се търпят отделно.

Съдът счита, че случая не представлява „ маловажен“ по смисъла на чл.

28 ЗАНН. Събраните в хода на делото доказателства не установяват основателни извинителни причини констатираната разлика да не е регистрирана чрез операция от наличното и функциониращо фискално устройство. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е релевантен към размера на имуществената санкция, неотносима е и липсата на други нарушения на фискалната политика в обекта, тъй като за всяко извършено нарушение търговецът би носил отделна административно-наказателна отговорност. В конкретният случай са от значение обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток, а именно да се осигури своевременното и адекватно проследяването на паричния поток от наличните и документираните средства от търговеца. Предвид изложеното 5 съдът счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим.

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 609620-F631710 от 05.11.2021 година на ***, с което на основание чл. 185 ал.2 във вр. Ал. 1 ЗДДС на ***, ЕИК ***, представлявано от АЛ. Ф. ИВ. от същия град са наложени три имуществени санкции в размери съответно на 500, 700 и 500 лева за извършени три нарушения по чл. 33 ал.І от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е законосъобразно и обосновано. Наложените санкции са правилно индивидуализирани с оглед конкретната степен на засягане на обществените отношения с всяко отделно деяние. Наказателното постановление е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото съдът намери искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 432 лева за неоснователно, поради което и следва бъде отхвърлено като такова.

На ТД на НАП Велико Търново, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ***, ЕИК ***, представлявано от АЛ. Ф. ИВ..

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ: