Решение № 169 от 11.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-31 Година 2020, 11 февруари гр.Бургас

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на трети февруари година две хиляди и двадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 25 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на П.К.Т. ***, чрез процесуалния му представител адв.К., против решение № 3280 от 28.11.2019 г. по гр.д.6435/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете на въззивника, за осъждане на ОД на МВР – гр.Бургас, да му заплати на сумата от 1697.56 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 243.67 часа, положен в периода 01.08.2016 г. - 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019 г. до окончателното й изплащане, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Бургас деловодни разноски в размер на 100 лв. Твърди се, че решението на БРС е постановено в противоречие с установената практика на БРС и БОС. Излагат се съображения, че статутът на въззивника на държавен служител съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, вр.чл.50а, ал.2 ЗДС налага субсидиарно приложение на общото трудово законодателство, в т.ч. КТ и наредбите, за да не бъде поставен държавният служител в по-неблагоприятно положение, в сравнение с останалите работници и служители. Поради това при определяне на продължителността на положения от ищеца нощен труд, следва да се извърши приравняване, с коефициент 1.143. Посочва се практика на ВКС и БОС.

Претендира се отмяна на решението на БРС и уважаване на предявените искове, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Не се сочат нови доказателства.

Въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство ОД на МВР – Бургас не е представил в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. Представено е писмено становище, с което въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Не се сочат доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия П.Т. срещу въззивната Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, за осъждане на ответника да заплати на ищцата (след прието от съда изменение на иска), сумата от 1697,56 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника като „Мл.експерт“ със статут на държавен служител при Второ РУ – Бургас, като процесните часове извънреден труд, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищцата труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от

28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете, като е приел, че след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в следващите наредби на Министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.), с които се определят, съгласно чл.187, ал.9 на ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, която липса не може да се преодолее с прилагането на друг акт, уреждащ сходна материя - Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съдът е приел още, че дори да е приложима уредбата по КТ, респ.НСОРЗ, преизчисляването на нощен в дневен труд има отношение само към заплащането на нощния труд, но не и към натрупването на часове, което натрупване да доведе до извод за наличие на извънреден труд.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността „Мл.експерт“ във Второ РУ – Бургас. Установява се от събраните доказателства, че за периода м.август 2016 г. – м.юли 2019 г. включително, ищецът е положил общо 213 смени нощен труд от по 12 часа.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, за периода 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът реално е положил 1704 часа нощен труд, за което ответникът му е начислил и изплатил общо 426 лв. – по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният от въззивника нощен труд – общо 1704 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1 947,67 часа, като разликата от 243,67 часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена на въззивника, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1697,56 лв.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР).

Съгласно чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период

(чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период

(чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).

Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените в отговора на исковата молба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

Разпечатката съдържа 33 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/602b36db-d0a9-49b1-b5f6-220603b068c8