Решение № 363 от 03.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК.

С Решение № 77 от 09.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2017/2022 г. по описа на РС – Ботевград, са отхвърлени предявените от П. И. П. срещу Е. И. В. обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с Решение № 70 от 06.06.2022 г. по гр. д. № 746/2022 г. по описа на РС – Ботевград мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителите и издръжката на децата И. П. П.а и Д. П. П..

С решението е разпредЕ. и отговорността за разноски между страните, като П. И. П. е осъден да плати на Е. И. В. сумата от 820 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство по делото, а по сметка РС – Ботевград е осъден да плати сумата от 580 лв., представляваща деловодни разноски, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца П. И. П., с оплаквания за неправилност, с искане за неговата отмяната и постановяване на друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Жалбоподателят счита, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, направил е превратно тълкуване на събраните такива и не е отчел факти, имащи значение за решаване на делото. Поддържа, че Е. В. не е прекъсвала семейното си съжителство с Д. С., което е от решаващо значение за правилното решаване на спора, доколкото децата не са в добра социална среда.

1

Отделно посочва, че самите деца са категорични, че не желаят да се съобразят с постановеното първоинстанционно решение.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата Е. И. В., с който жалбата се оспорва.

С Решение № 110/23.03.2024 г., постановено по в.гр.д. № 620/2023 г. на Софийски окръжен съд е отменено изцяло първоинстанционното решение и обективно съединените искове с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл.

59, ал. 9 СК, са уважени като родителските права по отношение на двете деца са предоставени на бащата, като местоживеенето им е определено при същия, в гр. Правец, общ. Правец, обл. София, ул. „Васил Левски“ № 55. На майката е определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща на двете деца издръжка 200 лв. (двеста лева), считано от 14.11.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законно основание, водещо до изменение или прекратяване на издръжката. Със същото решение съдът е разпределил отговорността за разноски между страните, като е възложил същите в тежест на ответника Е. В..

С Определение № 143/15.01.2025 г. постановено по гр.д. № 2933/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о., е допуснато касационно обжалване на така постановеното въззивно решение само в частите относно детето Д. П. П., но не и относно детето И. П. П.а – по съображения, свързани с предстоящото навършване на пълнолетие от последната в хода на производството.

С Решение № 242/30.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2933/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о., посоченото по-горе въззивно решение, е отменено в частите, с които са изменени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето Д. П. П., както и в частта за разноските и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.

При това положение предмет на настоящото производство, образувано след връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК, е единствено въззивната жалба на бащата срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 СК по отношение на детето Д. П. П.. В частите относно И. П. П.а въззивното решение не е било допуснато до касационен контрол и е влязло в сила, с оглед на което не е предмет на настоящата въззивна проверка.

С отменителното решение на касационната инстанция на въззивния съд са дадени задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона по смисъла на чл. 294, ал. 1 ГПК, а именно да бъде изискан актуален социален доклад за условията на живот при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права – относно битовите условия и лицата, обитаващи жилището, както и да бъдат събрани доказателства относно промяната в училището и ежедневието на детето, както и относно евентуалните му отношения с новия партньор на майката.

В изпълнение на дадените указания и за пълното изясняване на делото от фактическа страна въззивният е изискал изготвянето от Дирекция 2

„Социално подпомагане“ – гр. Правец на актуален социален доклад, също е постановил изслушване по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето на Д. П. П. и е изискал материалите по гр.д. № 2656/2025 г. по описа на РС – Ботевград, доколкото е приел, че последните имат значение за изясняване на делото от фактическа страна и правилното му решаване.

Софийският окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения за това срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в частта, предмет на настоящата въззивна проверка, като по неговата правилност, единствено в частта относно детето Д. П. П., въззивния съд намира следното:

Спорен в настоящото производство, е въпросът налице ли е промяна в обстоятелствата, обуславяща изменение на определените с решение № 70/06.06.2022 г. по гр. д. № 746/2022 г. на РС – Ботевград мерки относно родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката за детето Д. П..

С Решение № 70/06.06.2022 г. по гр. д. № 746/2022 г. по описа на РС – Ботевград бракът, сключен между П. И. П. и Е. И. В., е прекратен чрез развод по взаимно съгласие, като е потвърдено постигнатото между страните споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на децата И. П. П.а и Д. П. П. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и той е осъден да плаща ежемесечна издръжка на децата.

В исковата молба, инициираща настоящото производство, бащата П. И.

П. твърди, че обстоятелствата, при които са постановени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения с родителите и издръжката на децата са изменени, поради което иска изменение на тези мерки. Изложените от ищеца нови обстоятелства, които според него налагат изменение на постановените мерки, са две – прекомерната строгост и взискателност на майката към децата, прераснала във вербална агресия, по-конкретно в отправени към децата обиди, както и съжителството на майката с друг мъж – Д. С. М., чието присъствие в дома на майката ограничава жизненото пространство на децата, като в хода на делото са наведени и твърдения за това, че предвид характеристичните данни на Д. С.

М. присъствието му в живота на децата би им се отразило негативно.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че макар, според установеното по делото, майката в определени моменти да не се владее 3 достатъчно и да има спорадични случаи, в които словесно засяга децата (но не с конкретните цинични квалификации, изложени в исковата молба), изискванията, които тя поставя към децата, са градивни, целящи постепенно приучаване на децата към самостоятелност и усвояването от тях на повече умения. По отношение личността на мъжа, с когото майката е съжителствала (подробно обсъдена в първоинстанционното решение), е прието, че предвид характеристичните му данни, евентуалното му съжителстване с децата и дори негови евентуални посещения в дома на майката биха били смущаващи и криещи риск за децата, но с оглед раздялата на майката с него този риск е преодолян.

Следва отново да се изтъкне, че предмет на настоящото производство са единствено исковете, предявени от бащата и касаещи родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения по отношение на детето Д. П.

П.. По отношение на другото дете И. П. П.а (която понастоящем е пълнолетна) първото въззивно решение е влязло в сила, доколкото не е допуснато до касационно обжалване и по силата на него упражняването на родителските права е предоставено на бащата, като местоживеенето й е определено при същия, като на майката е бил предоставен режим на лични отношения.

В първоинстанционното решение, както и в първото въззивно такова подробно са обсъдени всички доказателства по делото – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което въззивният съд, разглеждащ делото за втори път, намира, че не следва да ги обсъжда повторно. Следва да бъдат обсъдени само тези доказателства, въз основа на които въззивният съд прави различни изводи от тези на първоинстанционния съд, както и събраните във второто по ред въззивното производство доказателства.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно доказателствата относно родителския капацитет и на двамата родители, приел е, че и двамата несъмнено притежават значим родителски капацитет, проявявали са и проявяват отговорност, загриженост и обич към двете си деца, като в същото време са допуснали и някои грешки като родители. Прието е, че макар поведението на майката да търпи основателни критики, същата е по-пригодна да налага необходимия на децата контрол, доколкото както постоянната критика, така и безусловната подкрепа и безкритичност към децата и отричане на собствените грешки не са в интерес на децата. Прието е също, че макар никой от двамата родители до момента да не е възпрепятствал режима на лични отношения с другия родител, бащата е задържал децата при себе си неправомерно, поради което рискът за отчуждаване с единия родител е поголям, ако децата останат да живеят при баща си. Прието е още, че у бащата се наблюдават по-изразени негативни нагласи към майката, които дори несъзнавано могат да доведат до дискредитиране на нейния авторитет като родител и да бъдат вменени на децата (доколкото според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза в комуникацията между двамата родители бащата е укорителен към майката и коментира приятелската й среда като „отровна“, като вещото лице е заключило, че бащата прави опити да дискредитира майката като родител и да отчужди децата от нея).

4

Направен е от първоинстанционния съд решаващият извод, че не се установяват по делото обстоятелства, които да налагат промяна на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с родителите и издръжката на детето Д. П. П., за които двамата родители първоначално доброволно са се съгласили.

Този извод не се споделя от настоящата инстанция по следните аргументи:

Съгласно приетия актуален социален доклад изх. № ПР/Д-СО-ПР/7001/13.03.2026 г. на ДСП – Правец, изготвен въз основа на осъществено социално проучване и посещения в жилищата на двамата родители, към момента детето Д. П. П. живее в дома на своя баща в гр. Правец, ул. „Васил Левски“ № 55. Жилището представлява двуетажна къща с надстройка, електрифицирано и водоснабдено, отоплявано през зимния период с локално парно на дърва и обзаведено с необходимите вещи за едно домакинство; на първия етаж са обособени две стаи, едната от които е предоставена за ползване на Д., а вторият етаж се състои от три стаи. В същото жилище живее и бабата на детето по бащина линия – възрастна жена, чиято стая е в непосредствена близост до тази на Д.. От своя страна жилището на майката в гр. Правец, ж.к. „Север“, бл. 204, се състои от малка спалня, хол, кухненски бокс, баня и санитарен възел, отоплява се с газово котле, обзаведено е за едно домакинство и е собственост на майката на въззиваемата. В него живее пълнолетният син на Е. В.. От социалния доклад се установява, че и двамата родители са трудово ангажирани по трудови правоотношения и реализират постоянни месечни доходи. От него се установява още, че Д. е записан като редовен ученик в 10 клас в ПГТМ „Христо Ботев“, гр. Ботевград, осигурени са му необходимите учебници и учебни помагала, посещава редовно учебните занятия и е мотивиран по отношение на учебния процес. Детето е здраво, няма хронични заболявания, извършват му се дължимите имунизации и профилактични прегледи. Установена е емоционална взаимовръзка и близост между Д. и всеки от двамата родители. По данни на майката тя контактува редовно със сина си и при всяко негово здравословно неразположение е при нея. Изрично е отразено, че при проучването не е постъпила информация за неглижиране и за рискови ситуации за детето, както и че липсват данни за прилагани спрямо него възпитателни методи, които да уронват достойнството му. Двамата родители сътрудничат на Отдел „Закрила на детето“.