Определение № 1007 от 02.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 02.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002102517 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от АГППИДП „Артес“ ООД, чрез адвокат К. К., с която е поискано да бъде допълнено в частта му за разноските определение № 1261/17.03.2025г., постановено по настоящото дело, като му се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 5000 лв.

В установения от закона срок е постъпил отговор от А. Р. Д., чрез адвокат И. И., с който е изразено становище за неоснователност на молбата поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК.

По съществото на направеното искане, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

С определение № 1261 от 17.03.2025 г., постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 54499 от 14.05.2024 г., подадена от А. Р. Д. срещу въззивно решение № 1789 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 4699/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 523 от 12.01.2023 г. по гр.д. № 29297/2022 г. на СРС за отхвърляне на предявения от А. Р. Д. срещу АГППИДП „Артес“ ООД, иск по чл. 49, ал. 1, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат, ведно със 1 законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото определение разноски не са присъждани.

Като пълномощник на ответника по касационната жалба адв. К. К. в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който е направено искане за присъждане на разноски за всички инстанции, като в същия, както и в представения към отговора списък по чл. 80 ГПК са посочени сторените от ответника разноски, както следва: 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство;

500 лв. – депозит за вещо лице, изготвило заключение по допусната в първоинстанционното производство експертиза; 1 400 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство; 3 000 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по касационното производство. Към отговора на касационната жалба е представен и договор за правна защита и съдействие от 12.06.2024 г., както и пълномощно, по силата на което адв. К. черпи представителни права за ответника по жалбата в производството пред ВКС. Видно от договора за правна защита и съдействие, уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева за изготвяне и депозиране на отговор на касационна жалба вх. № 54499/14.05.2024 г. е платено в брой към датата на сключване на договора. Плащането на сумата е удостоверено и с представената разписка от 12.06.2024 г.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че на ответника се дължат разноски и в случай на прекратяване на делото.

Предвид това, с определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, се присъждат само разноски, направени пред касационната инстанция. Отделно от това следва да се посочи, че с постановените решения от Софийски районен съд и Софийски градски съд, съобразно изхода от спора, на ответника са присъдени претендираните за производствата пред тях разноски.

Същевременно основателно е направеното от А. Д. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. След като взе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото пред касационната инстанция, защитавания интерес, както и обема и сложността на извършената от пълномощника на ответника по касационната жалба работа /подаване на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство по делото на ВКС/, а също и отчитайки решение на СЕС по дело С-438/22 г., според което съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., като тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, ВКС счита, че в полза на ответника АГППИДП „Артес“ ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 200 лева, което се равнява на 613,55 евро .

Във връзка с изложеното съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

2

ДОПЪЛВА определение № 1261/17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2517 от 2024 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о. в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА А. Р. Д. да заплати на АГППИДП „Артес“ ООД на основание чл. 78 ГПК сумата от 613,55 /шестстотин и тринадесет евро и 55 евроцента/ лв., равняващи се на 1 200 лв. и представляващи направени в настоящото производство разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3