Решение № 10874 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10874 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110161777 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т.С.” ЕАД е предявило срещу Б. С. Й. и С. С. Й. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че всеки от двамата ответници дължи на ищеца сумата в размер на по 1789, 09 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. „Т..“, ул. „Б..“ №... вх. А, апартамент №..., аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от п о 285, 62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., сумата от по 17, 16 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от по 3, 94 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 36767/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36767/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 151 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. Й., с 1 който оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Твърди, че от 2012 г. не използва топлинна енергия за отопление на имота, като тогава всички радиатори са били демонтирани, заедно със средствата за техническо отчитане и измерване на топлинна енергия. Демонтирането било констатирано от представител на „Т..“ ЕООД в присъствието на ответника и управителя на етажната собственост г-н К Б в писмен документ. С оглед на това поддържа, че в имота няма консумация на топлинна енергия и че той няма качеството потребител на топлинна енергия, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника С. Й., с който се моли исковете да бъдат отхвърлени. Сочи, че въпреки че е собственик по наследство на ½ идеална част от процесния апартамент, никога не е живял в него и не го е ползвал, а след смъртта на баща си С А Й., починал на 29.01.1996 г., го е предоставил за безвъзмездно и безсрочно ползване на брат си – другия ответник, Б. С. Й.. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност и твърди, че всички радиатори и отоплителни тела в имота са били демонтирани през 2012 г., както е посочено и в отговора на другия ответник. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, съгласно който С А Й. и М С Й.а са придобили правото на собственост върху процесния апартамент №..., находящ се в гр. София, жк „Л..“, ул. „Б..“ №... ет. 6. От приложеното на л. 19 удостоверение за наследници се установява, че тези две лица са съпрузи, като двамата ответници са техни синове, следователно всеки от двамата ответници по силата на настъпило наследствено правоприемство е придобил по ½ идеална част от правото на собственост върху апартамента. Приет е препис от декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от ответника Б. Й. на 30.03.1998 г., с която той е декларирал, че е придобил по наследство. По делото е приета молба-декларация, подадена от ответника Б. Й. до 2 ответното дружество на 10.11.1997 г., с която се моли да бъде открита партида на негово име за имот, находящ се като е посочено, че семейството се състои от трима членове.

От молбата-декларация съдът извежда заключение, че единствено единствено ответникът Б. Й. следва да носи отговорност за заплащане на разходите за топлинна енергия спрямо ищеца, като той лично е изявил воля за това с подаването на молбата, независимо от това как са уредени вътрешните отношения с другия съсобственик ответника С. Й.. С оглед на това, прилагайки неблагоприятните последици от разпределянето на доказателствената тежест, съдът приема, че за претендираните задължения по настоящото производство следва да отговаря единствено Б. Й., тъй като ищецът не е доказал, че другият ответник е потребител на топлинна енергия, поради което исковете срещу С. Й. подлежат изцяло на отхвърляне.

По отношение исковете, предявени срещу Б. Й. съдът намира, че той е потребител на топлинна енергия, поради което дължи стойността на реално потребената в имота топлинна енергия, като съдът е обвързан от диспозитивното начало по отношение претендираната квота от 1/2.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че през процесния период няма начислявана топлинна енергия за отопление на имот, тъй като отоплителните тела са били демонтирани преди това. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база пълна отопляема кубатура в по-малък размер от реалния. Вещото лице е установило, че в имота няма узаконен водомер за топла вода, поради което за двата отчетни периода има служебно изчислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база три броя потребители при разход от 140 л. на денонощие за един потребител.

Съдът намира, че законосъобразно е била начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в тези параметри предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като броят потребители е бил заявен изрично в молбата-декларация, подадена от ответника (л. 20). Обстоятелството, че пред управителя на етажната собственост ответникът Б. Й. е декларирал, че имотът се обитава от двама души (л. 160), не се отразява в отношенията му с ищцовото дружество, като той следва да декларира именно пред него друг брой на живущите, в случай че има разлика с предходно декларираното от него обстоятелство. Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал метрологична проверка през законоустановените 24 месеца, като при проверките не са били констатирани отклонения при измерването.

Вещото лице е изчислило, че стойността на реално доставената през процесния период топлинна енергия е 3591, 60 лв. По силата на диспозитивното начало съдът намира, че за отправна точка при изчисленията следва да бъде взета по-малката кубатура от 277 куб.м., а не реалната от 296 куб.м., поради което не следва да се използва по-високата стойност на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, преизчислена от вещото лице.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след 3 преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания на задължения за процесния период. Съгласно заключението сумата, дължима за дялово разпределение се равнява на 34, 31 лв.

Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.