Определение № 211 от 30.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Враца, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500148 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, подадена чрез юрисконсулт А.

И., против Определение № 1063/08.11.2025 г. по гр.д.№ 47/2025 г. по описа на РС-Козлодуй, с което е оставено без уважение искането на дружеството да бъде изменено постановеното по същото дело Решение № 192/24.07.2025 г. в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ГПК.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно.

Навеждат се доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като са били налице безспорни факти – сключването на договор за кредит и неговото съдържание, както и извършени плащания по този договор, с оглед на което предметът на спора е бил сведен до тълкуване клаузите на договора.

Излагат се аргументи, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съдът не е обвързан от определен минимален размер, а следва да изхожда от критерии за разумност и пропорционалност, като се намери баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна. Това означава да се отчитат конкретни фактори като вид, брой и цена на предявените искове, брой на проведените съдебни заседания, вид и обем на събраните доказателства, положен от адвоката труд и т.н.

Изтъква се, че в случая цената на иска е 578,25 лв., че между страните не е имало спор относно фактите, че е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител не е взел участие, както и че извършената работа от процесуалния представител на ищеца се свежда до депозиране на писмени 1 становища, в които се преповтарят доводите от исковата молба.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на Решение № 192/24.07.2025 г. по гр.д.№ 47/2025 г. по описа на КРС, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в справедлив размер, съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството.

Постъпил е отговор от насрещната страна С. М. П., подаден чрез пълномощника й адв.Б. К., с който се оспорва основателността на подадената частна жалба и се изразява становище, че определението е правилно и законосъобразно.

Според изложеното в отговора, присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо предвид фактическата и правна сложност по делото, депозираните молби и становища и уважаването на предявените искове в пълен размер. Изразява се несъгласие с изложените в жалбата твърдения относно предмета на спора и обема на положения адвокатски труд и се посочва, че по делото са разгледани множество факти, платежни нареждания и съответните дати, неравноправните клаузи на договора и уговорения ГПР, които са налагали аргументирана защита. Изтъква се, че предвид множеството депозирани документи, положеният адвокатски труд не може да бъде подценяван с твърдението за проведено едно открито съдебно заседание.

В отговора се изразява несъгласие и с твърдението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се посочва че определеното от съда такова не само не надхвърля, но и напълно кореспондира на извършената работа.

Навеждат се доводи, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и бланкетни, което проличава и от сгрешеното име на процесуалния представител и от неправилното посочване на цената на иска.

Прави се искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред РС-Козлодуй е образувано по искова молба на С.

М. П., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния й представител адв. П.

В. П., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, и против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК за признаване наличието на неравноправни клаузи в подписания Договор за потребителски кредит № 3037727 от 02.09.2024г, между ищцата и първия ответник, като същите бъдат обявени за нищожни, а договорът за потребителски кредит - за недействителен, и иск за прогласяване за недействителен Договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и втория ответник, както и на основание чл.23 ЗПК да се признае за дължима само чистата стойност на кредита.

С исковата молба са представени пълномощни, от което е видно, че ищцата С. П. е упълномощила адв.П. П. и мл.адв.Б. К. за процесуално представителство по предявените искове против всеки от ответниците, както и договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че не е договорено 2 адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК са депозирани отговор и насрещна искова молба от „Кредисимо“ АД, както и отговор на исковата молба от „Ай Тръст“ ЕООД.

Процесуалният представител на С. П. е представил отговор на насрещната искова молба.

По делото са събрани писмени доказателства и е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.

Преди насроченото открито съдебно заседание е депозирана писмена молба от адв.П. П., съдържаща становище по хода на делото, по доказателствата и съображения по същество на спора.

С Решение № 192/24.07.2025 г. по гр.д.№ 47/2025 г. по описа на РСКозлодуй са уважени предявените искове, като е признато за установено в отношенията между страните С. М. П. и "Кредисимо" ЕАД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 3037727/02.09.2024г., е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради несъответствие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, както и е признато за установено в отношенията между страните С. М. П. и „Ай Тръст" ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 02.09.2024г. е нищожен на основание поради противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Със същия съдебен акт е осъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА, "Кредисимо" ЕАД да заплати на адв. П. В. П. сумата в размер на 510 лева за оказана правна помощ по делото на ищеца С. М. П., както и „Ай Тръст" ЕООД - да заплати на адв. П. В. П. от САК сумата в размер на 626.47 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца С. М. П..

По делото са постъпили молби по чл.248 ГПК от двамата ответници за изменение на решението в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение.

С обжалваното Определение № 1063/08.11.2025 г. районният съд е отхвърлил като неоснователни исканията на „Кредисимо“ ЕАД и на „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на решението в частта относно присъдените адвокатски възнаграждения.

Частни жалби са подадени и от двамата ответници, но жалбата на „Ай Тръст“ ЕООД е върната, поради неотстранени нередовности.

При така констатираното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предметът на спора пред въззивната инстация се свежда до размера на определеното като дължимо от ответника „Крпедисимо“ ЕАД адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата С. П..

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, е прието, че чл.101, пар.1 от ДФЕС във връзка с чл.4, пар.3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна 3 организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

След постановяване на посоченото решение на СЕС са постановени множество съдебни актове на ВКС на РБ, в които се приема, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай е постановено позитивно решение за ищцата, представлявана от адвокат в условията на безплатна правна помощ – чл.38, ал.1, т.2 ГПК. При това положение и при своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА предвижда, че съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

Както бе посочено, предвидените в наредбата възнаграждения не са обвързващи за съда, но в случая районният съд правилно е отчел, че пълномощникът на ищцата са извършени множество процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно – подаване на искова молба, която е подробно аргументирана и в която са направени множество доказателствени искания, подаване на отговор на насрещна искова молба и депозира на писмена молба преди съдебното заседание със становище по хода на делото, по доказателствата и по същество на спора. Освен това адвокатът е изготвил отговор на молбата с правно основание чл.248 ГПК, както и отговор на частната жалба. Съдът отчита и фактическата и правна сложност на делото, а именно – предявени са няколко обективно и субективно съединени искове претенции, като цената на иска за прогласяване недействителността на сключения между ищцата С. М. П. и ответника "Кредисимо" ЕАД

Договор за потребителски кредит №

3037727/02.09.2024г. се определя на база дължимите плащания по този договор в общ размер от 2 784,06 лв., проведено е едно съдебно заседание, в което са извършени процесуални действия по събиране на доказателства, в т.ч. и изслушване на експертиза. Действително процесуалният представител на ищцата не е присъствал лично по време на тези съдебни заседания, но това не означава, че не е извършил работа по запознаване със заключението на експерта. Ето защо и като отчита защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е определил справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 510,00 лв. при използването като ориентир на 4 посочените възнаграждения в Наредба № 1/2004 г.

В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1063/08.11.2025 г. по гр.д.№ 47/2025 г. по описа на РС-Козлодуй .