Решение № 1102 от 21.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Варна , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Ил. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100500467 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по ВЖ на АРСУС ЕООД, ЕИК 204577606, Варна, чрез адв.Н.Т., срещу решение №261225/16.11.2020г., постановено по ГД №3029/2019г. на 19 състав на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от АРСУС ЕООД, ЕИК 204577606, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул.“Цар Освободител“76Г, ет.4, офис 405 срещу Н. Г. Ж., ЕГН **********, с ****, иск за осъждане ответникът да заплати сумата 900 евро, представляваща възнаграждение по Договор за поръчка от 13.01.2014г., сключен между „Н. Д. ВН" ЕООД и Н. Г. Ж., което задължение е придобито от ищеца АРСУС ЕООД по силата на договор за цесия от 04.05.2017г., сключен между него и „Н. Д. ВН" ЕООД, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.02.2019г. до окончателно заплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.280 ЗЗД, вр. чл.286 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено в противоречие със съд.практика. Излага се, че съдът правилно е възприел характера на договора между Н. дом ВН ЕООД и Н. Г.Ж. като договор за търговско посредничество съгласно чл.49-51 ТЗ, а не договор за поръчка. В този смисъл, договорът има за предмет не извършване на определена работа, а постигане на определен резултат – свързване на страните за сключване на сделка за покупко-продажба на недв.имот. Правилно съдът е възприел, че предмет на правоотношението между цедента Н. дом ВН и ответника са двата имота. Оспорва се извода, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за поръчка от 13.01.2014г. Напротив, въззивникът твърди, че от събраните доказателства се установява, че ищецът Н. Д. ВН е изпълнил 1 задълженията си по проучване на пазара, предлагане на подходящи имоти на ответника и е осъществил огледи на същите. Твърди се, че тези обстоятелства не се оспорват от ответника. Твърди се, че не се е стигнало до подписване на предварителен договор за продажба между продавача и ответника поради поведението на последния, тъй като същият е влязъл в директна комуникация с продавача на имота. Впоследствие имотът е закупен от бащата на Ж., който се явява свързано с него лице по пар.1 от ДП на ТЗ. Поради това се прави довод, че съгласно чл.51 ТЗ ответникът дължи възнаграждение на посредника. Ответникът е действал недобросъвестно. С жалбата се поддържа, че при закупуване от ответника или свързано с него лице на огледан имот, ответникът дължи заплащане на договореното възнаграждение, тъй като сделката е реализирана именно поради изпълнение задължението на посредника по набиране на информация и организиране на огледи на имоти, които отговарят на зададени условия. Претендира се отмяна на решението и вместо това уважаване на иска за сумата от 900 евро, представляващи възнаграждение по чл.3 от договор за поръчка от 13.01.2014г., сключен между цедента Н. Д. ВН ЕООД и Н.Ж., което задължение е придобито от АРСУС ЕООД по силата на договор за цесия от 04.05.2017г., ведно със законна лихва, считано от исковата молба 25.02.2019г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендират се и сторените разноски.

С допълнение към ВЖ въззивникът излага, че първ.съд неправилно е приобщил по делото писмено доказателство, а именно договор за посредничество, сключен между ответника и трето за производството лице СИТИ ИМОТ ЕООД, въпреки процесуалната преклузия. Съдът не е съобразил и направеното оспорване на това доказателство от страна на ищеца.

В съдебно заседание пред въззивния съд дружеството, представлявано от адв.Т., поддържа жалбата си.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна Н.

Г. Ж., чрез адв.П.Х., за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Поддържат, че не е налице договорно основание за заплащане възнаграждение на посредника Н. Д. ВН ЕООД. Твърди се, че е установено дописване на договора от брокер на фирмата посредник, по отношение на втория имот, който именно е предмет на покупка от бащата на Н.Ж.. Поддържа се и пред въззивния съд, че сключеният договор с ищеца касае друг имот, а по отношение на процесния е налице дописване на договора от трето лице без съгласието на клиента/ответника. Поради това не е установено по делото, че е сключен договор за поръчка по отношение на имота в бл.119. Дописването на договора от брокер е установено посредством годни доказателствени средства. Освен това, ответникът поддържа възражение за изтекла давност по отношение на претенцията като изрично препраща и към възраженията от отговора на исковата молба.

Изложено е становище по същество на спора. На кратко твърденията срещу основателността на претенцията се изразяват в следното: договорът е дописан от брокер на ищеца; ответникът не е давал съгласие за посредничество спрямо този втори имот; не е доказана дата на извършен втори оглед и кога е вписан този имот в договора за поръчка, съотв. ответникът да е знаел за това; не е доказано купувачът на имота /баща на ответника/ да е извършил огледа след този, извършен с Н.Ж.; не е била постигната цената, за която е бил поет ангажимент по договора за поръчка, поради което ищецът е неизправна страна по договора. Претендира се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно ведно с присъждане на сторените разноски в размер на 300 лева за въззивната инстанция.

2

В съдебно заседание ответникът/въззиваем, представляван от адв.П.Х., поддържа становище съобразно отговора на жалбата.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на АРСУС ЕООД срещу Н. Г. Ж., за осъждане на ответника да заплати сумата от 900 евро, представляващи дължимо възнаграждение по договор за посредничество за закупуване на недвижим имот, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, което задължение е било цедирано на ищеца от посредника по договора Н. Д. ВН ЕООД с договор за цесия от 04.05.2017г. Твърди се, че между цедента и ответника е бил сключен на 13.01.2014г. договор за поръчка, по който посредникът Н. Д. се задължил да намери подходящи предложения и да окаже логистична подкрепа до сключване на окончателен договор за покупко-продажба на предложен от фирмата посредник, имот.

Твърди се уведомяване на длъжника/ответник/ за извършената цесия на 09.05.2017г.

Като основание за претенцията си ищецът сочи следната фактическа обстановка: ищецът е представил на клиента – ответник два имота, находящи се в гр.****, които последният е одобрил. Подписан бил договор за поръчка на 13.01.2014г. и извършен оглед на имотите. Твърди се, че Н.Ж. харесал имота в бл.119 като оставил депозит за него, за договаряне на цена от 30 000 евро. Съгласно чл.2 от договора за депозит, ответникът се задължил да сключи предварителен договор за този имот до 18.01.2014г. Ищецът твърди, че не се стигнало до подписване на такъв , но при случайна справка в АВп било установено, че ответникът чрез своя баща Г. Николов Ж. е закупил на 27.02.2014г. процесния имот. Твърди се, че именно този имот в бл.119 бил предложен на купувача от посредника, поради което с покупката му е реализирано основанието за заплащане на възнаграждението по чл.3 от договора за поръчка. /3% върху цената на имота/, или исковата сума от 900 евро. Претендира се и законната лихва, считано от завеждане на иска на 25.02.2019г. до окончателното изплащане на дълга.

В срока за отговор е постъпило становище на ответника, представляван от адв.Ташев, за неоснователност на иска. Твърди се, че ответникът е изпълнил всички задължения, произтичащи от договора за поръчка, съответно депозит, но насрещната страна не е изпълнила условията за покупка. Отделно от изложеното, ответникът оспорва първа страница от договор за поръчка като твърди, че е налице дописване на втория имот в него и антидатиране. Твърди се, че договорът е сключен с измама, тъй като купувачът бил подведен, че посредникът единствен предлага този имот.

Твърди, че баща му вече е бил влязъл в договорни отношения със собственика на същия имот, преди сключване на договора за поръчка от Н.Ж.. Твърди се, че страните са имали отношения във връзка с имота в бл.128 като това бил имота, за който ответникът заплатил 1000 евро депозит. Твърди се връщане на капарото, тъй като посредникът не могъл да договори цената на имота, заложена от купувача. Възразява се, че цената била неопределена, тъй като в договора били посочени два имота с различна цена. Твърди се, че договорът противоречи на добрите нрави и е нищожен. Това е така, тъй като посредникът само е посочил някакъв имот, без да окаже друго съдействие на страните. Оспорва се обстоятелството, че е налице хипотезата на чл.4 от договора, съотв. основание за получаване на възнаграждението. Не се оспорва обстоятелството, че имот от посочените е придобит от бащата на ответника, но при много по-ниска цена от предложената от посредника. Посредникът неправомерно си е позволил да предлага имота от името на продавачите без да има право на това. Поддържа се, че клаузата за неустойка в размер на 3% от продажната цена без надлежна престация от посредника, е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Оспорва се и валидното прехвърляне на 3 вземането от Н. Д. ВН на ищеца. Като последно възражение ответникът сочи изтеклата петгодишна давност, считано към датата на предявяване на претенцията. Претендира се отхвърляне на иска.

Въз основа на събраните доказателства, твърденията и доводите на страните, в пределите на производството, очертани от въззивната жалба, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, в преклузивния срок, при наличие на интерес от обжалването. На изискванията за редовност отговаря и депозирания срещу ВЖ отговор на насрещната страна. Производството по жалбата е допустимо.

Страните не обосновават процесуални нарушения на първата инстанция, въззиваемата страна представя новооткрито писмено доказателство с искане за приобщаването му към доказателствата.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Тъй като искът е изцяло отхвърлен, то предметът на въззива е идентичен с този на първоинстанционното производство.

Не се спори относно наличието на правоотношение по повод закупуване на имот от страна на ответника чрез възлагане посредничеството на Н.

Д. ВН ЕООД. Не се спори, че е извършен оглед на имота в бл.119 на кв.Младост. Не се спори, че бащата на ответника Н.Ж. е закупил един от посочените в договора за поръчка имоти – този в бл.128, видно от справката от АВ.

Възраженията на ответника, че договорът за поръчка от 13.01.2014г. е бил поправен и дописан на първата си страница, са останали недоказани.

Поради това неоснователно се явява и правоунищожаващото му възражение за сключване на посредническия договор при измама. Изслушаните в тази връзка свидетелски показания пред РС съдът намира, че не установяват твърдяното обстоятелство – че бланката на договор за поръчка е била дописана от брокер на посредника по отношение на втория имот. Св.Т. излага принципен механизъм на изготвяне и попълване на документите. Освен това, от обясненията на ответника, приети по реда на чл.176 ГПК както и при съвкупен анализ на всички свидетелски показания /вкл. тези на св.Борис П./ може еднозначно да се заключи, че ответникът е воден на оглед на повече от един имот.