Определение № 2047 от 13.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2047 гр. София, 12.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501252 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба от И. В. Б. срещу определение № 3542/12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1208/2024 г. на Софийски градски съд, I I В, въззивен състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 373619/28.12.2023 г. на жалбоподателя срещу определение № 42759/29.11.2023 г. по гр. д. № 31 437/2022 г. по описа на СРС, 89 състав.

Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в жалбата.

Съдът след като обсъди доводите на страната и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното определение е правилно.

Охранителният акт не е акт за защита на накърнено гражданско право, а е акт на съдебно съдействие при правомерното проявление на гражданската правоспособност и на упражнението на гражданските права. Охранителните производства са едностранни и безспорни. Те целят да предотвратят правонарушения в областта на гражданските отношения, а не да наложат санкция, поради вече извършено правонарушение, затова и съобразно чл. 537, ал. 1 ГПК, съдебния акт с който охранителния акт се издава, не подлежи на обжалване.

Такава е и настоящата хипотеза, при която „Първа инвестиционна банка“ АД е поискала на основание чл. 51 ЗН, районният съдия да определи срок на наследника И. В. Б., 1 да заяви приема ли наследството на М. И. П. или се отказва от него, което съдът е изпълнил с разпореждане № 77 955/ 24.08.2022 г. като е определил едномесечен срок от уведомяването на жалбоподателя.

Според ал. 2 на чл. 51 ЗН, ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството и на основание ал. 3 от същата разпоредбата, в книгата на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН се вписва мълчаливия отказ от наследство. В случая, за да постанови определение № 3542/12.03.2024 г., районният съд е приел, че в указания срок не е депозирано изявление за приемане на наследството, поради което и следва в книгата на съда да се впише отказа на И. В. Б.. С този съдебен акт, охранителното производство е приключило и той не подлежи на обжалване, тъй като съдът е изпълнил всички действия от процедурата по чл. 51 ЗН. Ако наследникът поддържа възражения, че не е могъл да упражни правото си да заяви, дали приема наследството или се отказва от него, тъй като указанията на съда за това не са му били връчени лично, то това е основание за отмяна на определението по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако твърди, че вписания отказ е нищожен, тъй като е приел наследството с конклудентни действия, предходни на вписването, то пътя на защита е по исков ред – чл. 537, ал. 2 ГПК, така както е посочил в обжалваното определение и първоинстанционният съд.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3542/12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1208/2024 г. на Софийски градски съд, II В, въззивен състав.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3