Определение № 2985 от 01.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2927/2024
- Вид
- Определение № 2985
- Подписан
- 01.11.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2985 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502927 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Профикредит България“ ЕООД, против Разпореждане № 7813/16.09.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 13377/2024, ПдРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. А. А. за сумата 1940, 89лв., разлика над присъдената до претендираната главница;
799,13 лв.-дог. лихва; възн. за доп. услуги фаст и флекси – 746,49 лв. и 1322,22 лв.; такси 500 лв.; лихви за забава 221,43 лв. и 148,85 лв..
Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по отношение валидността на сделката. Счита, че правомощието на съда да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това , може да бъде упражнено при обявяване на клаузата за неравноправна по предвидения процесуален ред за това, какъвто не е настоящия случай, а по отношение на втората хипотеза – счита, че заповедният съд следва не само да изследва доказателствата по делото, но и да ги подведе под нормата на чл.143 от ЗЗП и да направи извод за обоснована вероятност на неравноправна клауза. Посочва и че кредиторът няма задължение да посочва методиката за формиране на ГПР, т.к. се касае за договор с фиксиран лихвен процент. В същото време законово въведения максимум на ГПР не е надвишен. Твърди, че на кредитополучателя е предоставена преддоговорна информация, при което условията на договора са били предварително известни, същият е съобразен със законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави. Посочва, че параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитополучателите.
Посочва и че законодателят е въвел ограничение на годишния процент на разходите, като в чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидил, че той не може да е по-висок 1 от петкратния размер на законната лихва. Поддържа, че няма законово ограничение на размера на договорната лихва, като доколкото същата е част от ГПР е важно да се съобрази законовото ограничение именно на ГПР, което в случая не е надвишено. Развива доводи, че процесната сделка не накърнява добрите нрави, т.к. договореното нито е необосновано високо, нито поставя потребителя в неравноправно положение. Счита, че договорените ГЛП и ГРП са съобразени със законовите граници, спазени са законовите ограничения, поради което и не може да е налице недействителност на клаузи в договора поради противоречието им с добрите нрави. Сочи, че присъждането на законна лихва е последица от уважаване на иска и доколкото в заповедното производство не са въведени специални правила, то същата се следва при издаване на заповед за изпълнение. По отношение на лихвите за забава сочи, че същите не почиват на неравноправни клаузи. В случая не е налице ананоцизъм, т.к. лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава , а възнаграждение за - цената на ползваната услуга. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред районният съд е постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против Р. А.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 40014730033/11.01.2023.
Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по договора за кредит, като се твърди, че е станал предсрочно изискуем на 09.05.2024г. поради неизпълнение на задължението на длъжника. Претендира се и заплащане на възнаградителна лихва, както и на възнаграждение за допълнителни пакети услуги, лихва за забава за периода от датата на забавата до обявяване на предсрочната изискуемост, неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни, съобразно ОУ на договора, както и законна лихва от датата на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит.
С обжалваното разпореждане съдът е издал заповед за изпълнение за претендираната главница и законната лихва от подаване на заявлението, като е отхвърлил същото по отношение на останалите претендирани вземания. .
Посочил е, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е констатирал такива. Приел е че уговорките за заплащане на допълнителни услуги съставляват скрито възнаграждение за кредитора и водят до оскъпяване на услугата. Също така е приел, че тези допълнителни плащания следва да намерят отражение в посочения ГПР в договора. Посочил е че съгл.
2 чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора целяща заобикаляне на закона е нищожна. Приел е за нищожна и клаузата за заплащане на такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни, т.к. са разходи, чийто размер е предварително уговорен без да се дължи сметка на действително извършени разноски. Приел е ,че те съставляват допълнителна неустойка за забава и нарушават изискванията на чл.33, ал.2 от ЗПК.
Нарушението при определяне на ГПР пък води но недействителност на договора на осн. чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При това положение е приел, че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 от ЗПК.
Настоящата инстанция намира обжалвания акт за правилен, като споделя изложените съображения в него.
Съгл. чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Тук следва да се отговори на оплакването в частната жалба, че тази преценка се извършва от заповедния съд, а не е необходимо той да съобразяла някакъв предхождащ и влязъл в сила съдебен акт за установяване на неравноправност на клаузите. В настоящия е договорен ГЛП в размер на 41,00%, ГПР48,66%, допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“, за които се дължи допълнително възнаграждение. В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По отношение на претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира, че също се претендира на основание на неравноправна клауза в договора. Допълнителните услуги, за които се претендира то, са приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Това са все действия по усвояване и управление на кредита. Съгл. чл.10а, ал. 2 от ЗПК не могат да се събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради изложеното процесното възнаграждение за закупен пакет практически съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. това е скрита възнаградителна лихва. Тази уговорка противоречи на добрите нрави и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Плащанията по тези клаузи не са включени в ГПР, който пък е на стойност близка до максимално допустимата от закона, поради което вероятно при правилното отчитане би надвишил предела, установен от закона. Така се явява нарушена нормата на чл.19 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което пък на осн. чл.22 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит.
Съгл. чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.
3
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение за главницата, съобразно заявеното от жалбоподателя извършено плащане по договора, но за останалите претенции е отхвърлил заявлението. Това разрешение се явява правилно и съобразено със закона.
По отношение на доводите на жалбоподателя, свързани с това, че кредитополучателите са имали преддоговорна информация с посочени параметри,включени в ДПК, подписали са стандартен европейски формуляр по искането за отпускане на потребителски кредит, че е бил изготвен погасителен план не дерогират задължението на съда за служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора или обоснована вероятност за това.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно , а частната жалба се явява неоснователна.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7813/16.09.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 13377/2024, ПдРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4