Решение № 273 от 22.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330200696 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 3098354, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на О. В. М. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша поради непопадането му в приложението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП тъй като трябвало да присъства контролен орган. Нямало справка за собственост и нямало монтирано устройство за видеозаснемане и спорен бил въпросът за изправността на АТСС.

В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя е застъпено становището, че нарушението не е описано по надлежен начин в електронния фиш, което било основание за отмяна на електронния фиш, тъй като не се посочвало никъде че става въпрос за МПС за обществен превоз на пътници.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява.

Въззиваемата страна е взела писмено становище за законосъобразност на издадения електронен фиш и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 19.10.2019 г. в 12:30 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Марица“, № 186, при ограничение на скоростта от 50 км.ч., при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч., МПС Рено Меган с табелка такси и рег. № *** е извършило нарушение за скорост, като се е движил с 80 км./ч. и е превишил позволената скорост с 30 км./ч.

Това е установено с АТСС TFR1-М № 546. Електронният фиш е издаден на 1 жалбоподателя О. В. М. с ЕГН ********** – собственик на процесния лек автомобил.

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-М № 546 да е одобрено средство за измерване от 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Същото е минало периодична техническа проверка на 08.03.2019 г., като е издаден протокол от проверка № 4-32-19 от същата дата.

За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. № 1030р-28030 от 21.10.2019 г., в който е отразено, че заснемането е извършено на бул. Марица, № 186 посока от запад към изток.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ и приложение към него, протоколи за проверка с № 4-32-19 /08.03.2019 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-28030/21.10.2019 г., снимка на АТСС, справка за собственост на МПС, справка от въззиваемата страна за дата на връчване на електронен фиш.

Съдът кредитира събраните писмени и веществени доказателства тъй като същите са еднопосочни, не са оспорени от страната, поради което не се налага и техния по детайлен анализ.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h.

Установява се и че процесният лек автомобил е бил предназначен за обществен превоз на пътници, доколкото на снимката запечатана от АТСС ясно се вижда непокрита по надлежния ред табелка на тавана на автомобила с надпис „такси“.

Безспорно установено е, че лек автомобил Рено Меган с табелка такси и рег. № *** се е движил в гр. Пловдив, по бул. Марица, № 186 със скорост от 80 km/h в рамките на населено място, като е превишил максимално допустимата скорост с 30 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е собственика на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.

Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС за обществен превоз на пътници на с 30 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният не отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание на електронното изявление на органа. Безспорно се установява материалната компетентност на административнонаказващия орган, който го е издал.

При съставянето му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание и ограничават правата на жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и но създава неяснота относно нарушението, която 2 ограничава право на защита на жалбоподателя, тъй като описаното нарушение не съдържа съставомерни елементи на деянието, които се явяват релевантни за административната отговорност на нарушителя. Описано е нарушение за скорост, при което водач превишава позволената скорост в населено място с 30 км./ч., в същото време отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, където, за да се обоснове по-висока санкция за нарушителя е въведено допълнителна предпоставка, а именно водачът да е управлявал МПС за обществен транспорт на пътници или превоз на опасни товари.

Тази предпоставка за ангажирането на отговорността на нарушителя, макар и посочена в санкционната норма е съществена и обуславя алтернативното наличие на две обстоятелства – едното е МПСто да служи за обществен превоз на пътници, а другото да превозва опасни товари. Нито един от тези факти не се твърдят да са били налице в издадения електронен фиш. Напротив, бланкетно се твърди извършването на нарушение по чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП. Съдът обаче приема, че доколкото от вещественото доказателство – снимка от АТСС се доказва, че действително процесното МПС Рено Меган с рег. № ***, има поставена табелка такси, която не е закрита по надлежния ред, то същото е от категорията леки автомобили предназначени за извършване на обществен превоз на пътници. Това обаче по никакъв начин не е отразено в обстоятелствената част на електронното изявление, поради което съдът приема, че не е неправилно ангажирана административната отговорност на нарушителя (вместо по чл. 182, ал.1 т. 3 от ЗДвП по чл. 182, ал. 3 т.3 от ЗДвП), а е неясно и непълно описанието на извършеното нарушение, което е процесуално нарушение, а не неправилно приложение на материалния закон.

Съдът приема, че колкото и опростен и бланков,т.е. по образец, да е текстът на електорнния фиш, то той, както повелява императивната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, трябва да има минимално необходимото съдържание, което включва описание на нарушението. При липса на надлежно описание на нарушението, включващо всички релевантни факти, които влияят и обуславят отговорността на водача то електронния фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила доколкото препятства реализирането в пълен обем на правото на защита на нарушителя, свързано с това да разбере какво точно нарушение е извършил.

Съдът приема, че нарушението е правилно квалифицирано и е подведено под правилната санкционна норма, като размерът на санкцията е бил правилно определен, но същото не е било описано надлежно. Никъде при описание на нарушението не се твърди от административнонаказващия орган да е извършено нарушение по чл. 182, ал.

3, т. 3 от ЗДвП.

Според настоящия състав на съда не е допуснато друго процесуално нарушение, водещо до отмяна на електрониня фиш освен горепосоченото. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 км./ч., тъй като водачът се е движил с по малко от 100 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС, а именно ***. То се характеризира с винаги 3 автоматизиран контрол. Контролният орган не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.

Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност, на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. Поради това и това възражение съдът намира за неоснователно.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице и следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички кумулативно изисквани условия. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба към 19.10.2019 г. и е отговаряла на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок.