Решение № 340 от 14.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Б.С., 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело № 20241410100536 по описа за 2024 година

От Г. Х. М., ЕГН:********** от с.А., обл.В., ул.“А.К. №1, чрез процесуалния си представител адв.И. С. от ВрАК, с адрес за призоваване гр.В., ул. “Х.Б.“ №31, ет.2 против АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „, ЕИК:000695089, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “ М. „ №3, представлявана от инж. Я.Й. е предявен иск както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът Г. Х. М. е собственик на крайпътно заведение „Л.с.“, находящо се извън регулацията на гр. Б.С. – масивна едноетажна сграда, с площ от 161 кв.м., както и прилежащата му земя от 3000 кв.м. в местността Агиново бранище – имот № 133030 в землището на гр. Б.С..

- в условията на евентуалност за признаване, че ищецът е собственик на горепосочения имот на основание придобивна давност, с оглед упражнявано владение от предходните собственици, считано от придобИ.ето му през 1994 г. до момента, като ищеца е продължил владението. Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се твърди, че гореописаният имот ищецът владеел явно, добросъвестно и необезпокоявано от 2002г. до момента. Сочи се, че по повод подадено от последния заявление с вх. №01-563806/09.10.2023г. за изменение на границите на поземлен имот с идентификатор №*** в Службата по геодезия и картография гр. В., бил получил отказ с изх. №2050440/13.11.2023г., за удовлетворяване на искането на ищеца с аргумента, че имотът е собственост на АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА „, на основание Акт за държавна собственост, вписан под № 5 от 19.02.2021 г. в служба по вписванията - Б.С..

1

Въвежда се твърдение, че АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА “ не е собственик и не е владяла придобития от Г. М. недвижим имот.

В подкрепа на горното се излага, че през 1994г. Б.Р.Д. била придобила процесния имот от

Община Б.С., видно от представения нотариален акт за собственост върху недвижим име, чрез продажба по наредбата за търговете - №415, том 2, дело № 838 от 1994г. на Районен съд Б.С..

В исковата молба се твърди, че на 20.03.2001г. Б.Р.Д. и О.А.Д. били продали процесния имот на Г. Ж. Х.. От своя страна Х. бил длъжник на ищеца, като последния подал молба за образуване на изпълнително дело и се удовлетворил с процесния имот, видно от представеното постановление за възлагане. Счита се и, че имотът е придобит по давност с владение продължило от 1994г. до момента като ищеца бил продължил владението на гореописаните лица.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства: Постановление за възлагане на В.Й. - съдия изпълнител към районен съд Б.С., вписано в имотен регистър с дв. Вх. Per. №2112, том 4 от 05.08.2002г., влязло в законна сила на 03.09.2002г.; Нотариален акт №165, том 1 , per. №2091, дело №141 от 2023г. на нотариус Рейна Стефанова, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България по №770;

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №129, том 2, per.

№990, дело №81 от 20.03.2001г. на нотариус А.К., вписан в регистъра на Нотариалната камара на Република България по №010; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит чрез продажба по наредбата за търговете №415, том 2, дело № 838 от 1994г. на Районен съд Б.С.; Скица на имот №132020; Отказ с изх. №20-50440-13.11.2023г. на АГКК; Скица на поземлен имот 5-365152-10.04,2024г., изд. от СГКК-В.; Удостоверение за данъчна оценка №5602000442/28.03.2024г.; Документ за платена държавна такса; Пълномощно.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, като в него се сочи, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Към отговора са представени писмени доказателства: пълна история на имот №*** към 20.06.2024г.

С отговора на исковата молба се оспорват представените с исковата молба писмени доказателства. Счита се, че същите са нищожни, издадени в противоречие н а закона тъй като актовете за държавна собственост били официални свидетелстващи документи и съгласно чл.179, ал.1 от ГПК се ползвали с обвързваща материална доказателствена сила, поради което следвало да се смятат за установени.

На следващо място се сочи, че правото на собственост на Държавата се установявала, както от актовете за държавна собственост, така и въз основа на законова норма. Проведена била процедура по установяване, съгласно чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на държавните земеделски земи завършваща с решение по 2 чл.18ж, ал. 2 , което вече имало конститутивно действие, съгласно ТР № 1 по гр. д. № П/97 г. на ВКС.ОСГК. Решението за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град Б.С., издадено от Поземлена комисия - Б.С. водело до доказано право на собственост в патримониума на Държавата. Твърди се, че Държавата безспорно е била собственик на процесния имот.

На следващо място се счита, че ищецът е бил държател, а не владелец на имота, доколкото е осъществявал фактическа власт върху същия б е з противопоставимо на А П И правно основание. Възразява се и срещу въведеното в исковата молба твърдение, че имотът е придобит по давност.

В подкрепа на възраженията са представени заверени копия от следните писмени доказателства: Акт № 286/20.03.1951г. за държавна собственост; Акт № 332/06.08.2002г. за държавна частна собственост; Акт № 3892/17.02.2021г. за държавна частна собственост; Решение от 27.06.1994г . по гр. д.

№318/1994г. по описа на Районен съд - Б.С.; Уведомление по чл.18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, ведно с Решение № 00001 от 28.12.1999 г. за възстановяване правото на собственост от Поземлена комисия гр. Бяла Слатина; Скица № Ф06261/04.10.2003г. на имот с № 132009 в землището гр.Б.С.; Скица на поземлен имот с идентификатор *** №15-741075 от 14.08.2020г.; Удостоверение за характеристики на поземлен имот в Урбанизираната територия № 25-192854 or 14.08.2020г.; Писмо до Кмета на Община Б.С. с изх. № 43/19.01.2001г.; Писмо до Председателя на Поземлена комисия с изх. № 44/19.01.2001г.; Заповед № 130/ 26.02.2008г. за отказ, издадена от Областен управител на област В.; Удостоверение за данъчна оценка № **********/03.12.2020г.; Извлечение от инвентарна книта за дълготрайни активи на ОПУ-В.; Извлечение за платени данъци на поземлен имот с идентификатор ***., Пълномощно.

Допуснати до разпит в режим на довеждане са трима свидетели на ищеца и един на ответника

Допуснато е изслушване на вещо лице – геодезист, по искане на ответника, като по делото е назначена СТЕ и допълнителна такава, както и на вещо лице – счетоводител, по искане на ищеца, като по делото е назначена ССчЕ. Заключенията и по двете експертизи са приети от съда без възражения по тях от страните, като пълни, обективни, всестранни и компетентни.

В открито съдебно заседание ищецът Г. Х. М. се явява лично и с процесуалния си представител адв.И. С. от АК – В..

Ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. В хода по същество процесуалният му представител счита, че по делото е безспорно доказано и установено, че претенцията им е основателна.

Моли съда ищеца да бъде признат за собственик на крайпътно заведение „Л.с.“, находящо се извън регулацията на гр. Б.С. – масивна едноетажна сграда, с площ от 161 кв.м., както и прилежащата му земя от 3.000 кв.м. в местността Агиново бранище – имот № 133030 в землището на гр. Б.С.. В 3 писмена защита излага подробни доводи и в насока, че имота е придобит по давностно владение, продължило от 1994г. до момента. Претендират се направени разноски, с приложен списък по чл.80 от ГПК.

Процесуалният представител на ответника – юрисконсулт П. моли съда да отхвърли предявената искова молба като неоснователна и недоказана.

Излага доводи, че от заключенията на вещите лица и от събраните доказателства било ясно, че към днешна дата процесната сграда не съществува, както и че липсват данни, същата да е била включена в активите на дружеството „Търговия“, клон Б.С.. Безспорно било установи, че имот под № 132020 е част от имот № 132009, който никога не е бил обособен като самостоятелен обект. По делото имало достатъчно писмени доказателства, от които било видно, че процесния недвижим имот е държавна собственост от 20.03.1951г., с оглед чл.2 от Закона за държавните имоти, редакция от 1948г. И при забрана за придобивна давност през твърдения период. Претендират се направени разноски, с приложен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите И. И.ов Г.ев, С.Б.Б., ПЛ.Н.П. и Тихомир Златев Николов. Св.Г.ев разказва, че с ищеца имат общи познати. От малък /през 90-те години/ свидетелят добавя, че помни заведението „Л.с.“ като крайпътно заведение, като в по-зряла възраст вече около 1999-2001г., го посещавал като клиент и па думите му във визирания период заведението било стопанисвано от ищеца М., кайто бил придобил имота от лицето Хаджирадев. Също така сочи, че мястото е познато на местите като крайпътно заведение, а не като кантон, като в допълнение заявява, че не му е известно въобще там да е имало пътен кантон.

Св.Беров разказва, че е посещавал процесния имот през 80-те и 90-те години. Място със съществуващо крайпътно заведение, което за времето си било често посещавано, включително и от него. Спомня си, че към него имало бетонирани площадки за спиране на автомобили, а зад него складове, които се зареждали със стока. Добавя, че в имота съществувала ниска тухлена ограда, завършваща отгоре с цигли. Свидетеля излага предположение, че заведението към онзи момент е било собственост на търговията, тъй като по онова време е нямало частни заведения, а в последствие му е станало известно, че се стопанисва от Г. М.. Беров добавя, че към днешна дата сградата е разрушена, като и, че не знае там някога въобще да е имало пътен кантон.

Св.П. разказва, че познава ищеца и лично от него знае, че е собственик на заведението от 2001г., или 2002г., като добавя, че тогава е било все още работещо и в него се провеждали различни мероприятия, като свидетелят лично ги посещавал. Последния добавя, че през времето когато е работил към търговията е снабдявал заведението със стока. На следващо място добавя, че от 25 години през зимния период всяка година работи на граждански договор, със задача-снегопочистване, поради което заявява, че не му е известно на процесното място да е имало пътен кантон.

Св.Николов разказва, че от 1988г., работи в Областно пътно управление 4

– В.. Заявява, че през годините е заемал различни длъжности в управлението по повод на което лично е посещавал пътен кантон намиращ се на пътя гр.Б.С.

– гр.В.. В заключение добавя, че на процесното място било направено заведение, но не знае как е било уредено.

С протоколно определение от 17.10.2024г. на основание чл.219 от ГПК, Община Б.С. е конституирана като трето лице-помагач в процеса. Редовно призована, не се явява представител, не се представлява и не изпраща становище.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно Акт № 286 от 20.03.1951 год., издаден от Министерството на финансите недвижим имота „А.б." обл. В., представляващ имот № 132009 с площ о т 7,751 дка. е актуван с Акт за частна държавна собственост № 332/26.08.2002г.

С Решение от 27.06.1994г. по гр. дело № 318/1994г. по описа на Районен съд- Б.С. се постановява, че Районна пътна служба /РПС/ - Б.С., подведомствена на Пътно управление гр.В. е собственик върху 15-петнадесет дка. в землището на гр.Б.С., в м. Боровански път.

С Решение № 00001/28.12.1999 год. Н а Поземлена комисия - Б.С. възстановява правото на собственост на РПС - Б.С., като определя площ за опорен пункт – „Помощно стопанство" от 6,499 дка. и за опорен пункт „Л.с." от 7,751 дка. С Протокол № 00101/23.03.2000 год. на Поземлена комисия Б.С. въвежда РПС - Б.С. във владение на имота.