Решение № 2338 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2338 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100507728 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №3545 от 18.04.2022г., постановено по гр.дело №2320/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, са отхвърлени предявените от "Т.К." ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Е.У., чрез процесуален представител адв.А. Д., САК, срещу "ИЗИ А.М." АД, ЕИК ****, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., искове с правно основание чл.55, ал.1 /без основание/ от ЗЗД, за заплащане на следните суми договори с финансова институция, дължими във връзка с цесии: 5 Х 100 /сто/ лева, частично от 5 Х 25000 лева, представляващи плащания без основание след 17.07.2015г. в полза на ответника, дължими във връзка с цесии в полза на ищеца /от А. В.А., с ЕГН **********, от Б.Х.И., с ЕГН **********, от Б.Н.М., с ЕГН **********, от В.К.К., с ЕГН ********** и от В.С.Р., с ЕГН **********/, като неоснователен. С решението е осъден "Т.К." ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Е.У., чрез процесуален представител адв.А. Д., САК, да заплати на "ИЗИ А.М." АД, ЕИК ****, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., на основание чл.78, ал 3 и ал.8 от ГПК, сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

С определение №14412, постановено в закрито заседание на 07.06.2022г. по гр.дело №2320/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК на "Т.К." ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Е.У., чрез процесуален представител адв.А. Д., САК, за изменение на постановеното решение №3545 от 18.04.2022г. в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т.К." ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Е.У., чрез процесуален представител адв.А. Д., САК, с която се обжалва 1 изцяло решението на СРС, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд при разглеждане на правния спор – твърди се, че приетият по делото доклад по чл.146 ГПК е непълен и неточен. Поддържа се още, че предмет на предявения от ищеца иск са парични суми, получени без правно основание от ответника от пет броя физически лица, които впоследствие по силата на договори за цесии са прехвърлили същите в полза на ищцовото дружество. Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е индивидуализирал предмета на спора, като не се е произнесъл по съществени твърдения на страните, в това число индивидуализацията на вземанията по основание и размер и тяхната частичност, както и за уведомленията по чл.99 ЗЗД и тяхното надлежно връчване на длъжника. В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител адв.А. Д. релевира довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че първостепенният съд не е разгледал предявения иск, с който е сезиран. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили и при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "ИЗИ А.М." АД, ЕИК ****, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., чрез процесуален представител адв.М.К., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон като първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е приел, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователен и като такъв е отхвърлен. Поддържа, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка с изготвения по делото доклад по чл.146 ГПК. Излага се становище, че от представените от ищеца договори за цесия не става ясно какви вземания на същия са му били прехвърлени и при какви обстоятелства същите са възникнали. Заявява се, че порокът на договорите за цесия, на които ищецът се позовава, се изразява в неопределеност и липса на индивидуализация на вземанията по основание и размер. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. С молба от 06.02.2024г. се прилага списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищеца - "Т.К." ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Е.У., чрез процесуален представител адв.А. Д., САК, с която се обжалва определение №14412, постановено в закрито заседание на 07.06.2022г. по гр.дело №2320/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК на "Т.К." ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Е.У., чрез процесуален представител адв.А. Д., САК, за изменение на постановеното решение №3545 от 18.04.2022г. в частта за разноските. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са твърдения, че присъденото в полза на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение е прекомерно, без да е отчетена липсата на фактическа и правна сложност на спора. Моли съда да отмени обжалваното 2 определение и да намали размера на присъдените разноски.

Ответникът по частната жалба - "ИЗИ А.М." АД, ЕИК ****, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. , чрез процесуален представител адв.М.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба по съображения изложени в отговора. Моли съда, да остави частната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно.

Предмет на настоящото производство е предявен от "Т.К." ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Е.У., чрез процесуален представител адв.А. Д., САК, срещу "ИЗИ А.М." АД, ЕИК ****, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. , иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД, за заплащане на следните суми:

100 лева, частично от 25000 лв., представляваща сума, платена от А. В.А., с ЕГН **********, на ответника без правно основание в периода от 17.07.2015г. до 13.02.2020г. и прехвърлена по силата на договор за цесия в полза на ищеца с договор от 13.02.2020г.; 100 лева, частично от 25000 лв., представляваща сума, платена от Б.Х.И., с ЕГН **********, на ответника в периода от 17.07.2015г. до 13.04.2020г. и прехвърлена по силата на договор за цесия в полза на ищеца с договор от 13.04.2020г.;

100 лева, частично от 25000 лв., представляваща сума, платена от Б.Н.М., с ЕГН **********, на ответника в периода от 17.07.2015г. до 04.03.2020г. и прехвърлена по силата на договор за цесия в полза на ищеца с договор от 04.03.2020г.; 100 лева, частично от 25000 лв., представляваща сума, платена от В.К.К., с ЕГН **********, на ответника в периода от 17.07.2015г. до 23.03.2020г. и прехвърлена по силата на договор за цесия в полза на ищеца с договор от 23.03.2020г. и 100 лева, частично от 25000 лв., представляваща сума, платена от В.С.Р., с ЕГН **********, на ответника в периода от 17.07.2015г. до 17.03.2020г. и прехвърлена по силата на договор за цесия в полза на ищеца с договор от 17.03.2020г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2020г. до окончателното им плащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Доколкото във всички случаи втората инстанция има правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното му установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо.

Настоящият състав счита за основателни изложените оплаквания от въззивника, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска, с който е сезиран. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на 3 спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

В настоящия случай с петитума на исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на предоставена парична престация при начална липса на основание. В чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които следва да бъдат разграничени с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици от осъществяването им/ в този смисъл Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС/.

В практиката на ВКС, изразена в ППВС №1/28.05.1979г. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения: №29 от 28.03.2012г., по гр.дело №1144/2010г. на IV Г.О.;

№21/23.04.2013г., по гр.дело №1456/2011г. на IV Г.О.; №556/13.07.2010г., по гр.дело №46/2009г. на I Г.О. и много други, специфичният белег на първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл.154 ГПК. Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника - да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на дадената сума.

В разглеждания случай при постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая първостепенният съд не е разгледал искът, с който е сезиран, не са обсъди доказателствата по делото и инвокираните от страните доводи и правни аргументи. В мотивите на обжалваното решение са изложени общи теоретични постановки, които са изцяло неотносими към предмета на спора, не са обсъдени релевантните за спора факти досежно установяването на елементите от фактическия състав на нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В процесния случай настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният съд не е разгледал предявения, като частичен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД, така както е заявен в петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение.