Решение № 318 от 11.10.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Разлог, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100644 по описа за 2022 г.

Производство e образувано е по ИМ, подадена от З.И.И. от г.В., у.„С.Р.”№7, а.З, ЕГН*, ч/з адв. П.П. от АК-Ш., с адрес: г.В., у.„Р.М.”№15 - партер, с/у „ЕРМЗ”АД (старо наименование „ЧРБ”АД), ЕИК*, с адр. г.С., р.М., б.„Ц.ш.''№159, Б.М.Б.Ц., представлявано заедно от всеки от двама от членовете на УС: В.В.С. и Д.Р., гражданин на Р.Ч., Г.М.М. и Р.Г.Ц.

Иска се съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4`193.76 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2017 г., ведно със законна лихва в/у главницата за периода от подаването на заявлението в съда до пълното й изплащане.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция за периода, надхвърлящ 3 и 5 години до датата на завеждане на ИМ.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №11704 от 2022 г. по описа на РС-С. в полза на ищеца по настоящото дело, против ответника като длъжник, е издадена заповед №7277 от 11.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 4`193.76 лв., ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 31.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 83.90 лв., представляваща заплатена държ. такса и 380.00 лв. - адв. възнаграждение.

Длъжникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 21.03.2022 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение.

На 16.06.2022 г. заявителят по ч. гр. д. №11704 от 2022 г. по описа на РС-С. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, пред Рг.РС.

От представените по делото заверени копия на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. №*/29.09.2016 г. на НАП - ТД-В., по ИД №*/2015 г. на ТД на НАП-В., ищецът се легитимира като собственик на 62 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 3786 кв. м., с адрес г.Б., м.Г., о.Б., о.Б., ведно с построените в него:

1

- Сграда за енергопроизводство по скица на сграда №*/11.09.2015 г. с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, със застроена площ по скица: 5 кв. м., представляващ Трансформатор БКТП 20/0,4 2x630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и трансформатори - Външно ел. захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели НН 0,4 kV, съгласно разрешение за въвеждане в експлоатация.

Съоръжението е въведено в експлоатация, въз основа на издадено от ДНСК разрешение за ползване №*/25.03.2009 г.

С НА №157, том II, рег. №3131, дело №309/03.11.2017 г., на нот. М.К., рег. №553 на НК, вписан в СВп-Р. с вх. рег. №4593/03.11.2017 г., Акт №153, том XIV, дело 1848/2017 г., „ЧРБ”АД (сега ЕРМЗ”АД) придобило Архитектурно-строителна част /Фундамент/ на МКТП /метален комплектен трансформаторен пост/, представляващ Сграда с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес г.Б., м.Г., о.Б., о.Б., със застроена площ от 5 кв. м., брой етажи 1, предназначение:

Сграда за електропроизводство, ведно със сервитутните права по чл.64 от ЗЕ за сервитутни ивици, разположени около трафопоста и прилежащите му кабелни линии, за сумата от 4`366.00 лева. Трафопостът и прилежащите му кабелни линии не били предмет на прехвърлянето. Същите останали в собственост на ищеца.

От заключенията на ВЛ - инж. Л.Т., по назначените и изслушани основна и допълнителна СТЕ, се установява, че през процесния период са присъединени към електропреносната мрежа абонати ч/з съоръженията на ищеца в сградата на ПИ 0276.19.126, като месечната наемна стойност на съоръженията се равнява на 2`099.43 лева, както и че съоръженията, описани в постановлението за възлагане от 29.09.2016 г. и ползваните на място от ответното дружество са идентични. В процесния имот е изграден трансформаторен пост тип МКТП 20/0.4 кВ с диспечерски №ББЦ BL-2259 с инсталиран трансформатор 400 кВ. Общата ст-ст на КСС е 119`967.62 лв. с ДДС, изчислена въз основа на количествено-стойностната сметка на изграденото съоръжение тип МКТП с трансформатор 400 кВ, кабели СрН 20 kV и кабелни линии НН 0,4 kV, находящ се в ПИ *** по КККР на г.Б.

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд РС-Рг, в съдебния район на който е местожителството на ответника.

Разгледан по същество този иск се явява основателен. Съображенията за това са следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59 от ЗЗД, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. ищецът да докаже че е собственик на вещите, съставляващи енергийни обекти или съоражения; вещите се ползват от ответника „ЕРМЗ”АД (старо наименование „ЧРБ”АД) за целите на преноса на ел. енергия до други потребители; липса на правно основание за ползването на вещите – липса на сключен м/у собственика и ответника договор за предоставяне на достъп по чл.117, ал.8 от ЗЕ; процесните вещи да са присъединени към ЕРМ на страната и да се ползват за доставяне на ел. енергия на други присъединени лица; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени от съда всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обектът на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването, на която такива съществуват.

В настоящия случай съдът счита, че собствеността на ищеца в/у кабелните съоръжения е възникнала по оригинерен способ, ч/з възлагане от публичен изпълнител с вписано в СВп Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. №*/29.09.2016 г. на НАП - ТД-В., по ИД №*/2015 г. на ТД на НАП-В. При осъществяване на публични продани от НАП по реда на ДОПК, е приложим чл.239, ал.1 от ДОПК, който предвижда, че продадените ч/з публична 2 продан движими вещи и оценими в пари права в/у тях стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника. В случая на ищеца са продадени недвижим имот и съоръжения, последните с режим на движими вещи. Именно поради игнориране правата на собственика на движимите вещи в полза на купувача по публичната продан, то способът е оригинерен, а не деривативен за който е валидно правилото, че ако длъжник не е собственик на продаденото, то и купувачът не придобива собственост. Ето защо оспорваната от ответника собственост на ищеца е неоснователна.

Според настоящия съд. състав е налице идентичност на обектите в ПИ и описаните в титула за собственост, тъй като съгласно заключението на ВЛ е налице погрешно техническо описание на движимата вещ.

М/у ищеца и ответника липсва сключен договор за ползване на трансформатор и съоръженията в него, с който страните да са уговорили заплащане на цена по чл.117, ал.8 от ЗЕ. Ищецът е собственик на оборудването и на прилежащата земя, същите понастоящем не са изкупени по реда на ЗЕ от ответното дружество, но в същото време ги ползва. Ето защо от страна на „ЕРМЗ”АД е налице ползване без правно основание на оборудването и на прилежащата земя - собственост на ищеца.

Тъй като липса договор за достъп, то ответникът е икономисал тези средства. Същите представляват неговото обогатяване, като правилно размерът на дължимите плащания е определен от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп от преносно или разпределително предприятие, от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ на ДКЕВР, като други възражения по приложимостта на методиката и извършените изчисления от страна на ВЛ.

Неоснователно е и съждението на ответника, че процесните съоръжения са вещи, извадени от гражданския оборот, поради което ищецът не бил в кръга на лицата, които могат да притежават енергийни обекти. Съжденията на ответника се отнасят единствено и само до лицата, които следва да притежават лицензия, за да извършват дейности по ЗЕ, но не се отнасят до правата на собственост, съответно кръгът от лица, които могат да бъдат собственици на енергийни обекти.

Предвид изложените по-горе съображения, искът като доказан и основателен следва да се уважи като се признае съществуването на паричното вземане на З.И.И. против ответника ЕРМЗ”АД по заповедта за изпълнение за сумата от 4`193.76 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – вносни бележки за държавни такси и възнаграждение на ВЛ са в общ размер от 1`355.82 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕРМЗ”АД (старо наименование „ЧРБ”АД), ЕИК, с адр. г.С., р.М., б.„Ц.ш.''№159, Б.М.Б.Ц., представлявано заедно от всеки от двама от членовете на УС: В.В.С. и Д.Р., гражданин на Р.Ч., Г.М.М. и Р.Г.Ц., ДЪЛЖИ на З.И.И. от г.В., у.„С.Р.”№7, а.З, ЕГН*, сумата от 4`193.76 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към ЕПМ за периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане., за която сума е издадена Заповед 3 за изпълнение №7277 от 11.03.2022 г. по ч. гр. д. №11704 от 2022 г. по описа на РС-С.

ОСЪЖДА „ЕРМЗ”АД (старо наименование „ЧРБ”АД), ЕИК*, с адр. г.С., р.М., б.

„Ц.ш.''№159, Б.М.Б.Ц., представлявано заедно от всеки от двама от членовете на УС: В.В.С. и Д.Р., гражданин на Р.Ч., Г.М.М. и Р.Г.Ц., да заплати на З.И.И. от г.В., у.„С.Р.”№7, а.З, ЕГН*, сумата от 1`355.82 лв. - разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4