Решение № 2543 от 05.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2543 гр. Пловдив, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330108055 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 24, ал.4, т.1 СК.

Ищец Л. Х. Г. иска да се установи по отношение на Н. М. Д., че е изключителен собственик на придобития по време на брака им недвижим имот: апартамент № * в блок ***, вх. *, ет. *, находящ се в гр. П., ул. „****“ № *, състоящ се от три стаи с готварна, със застроена площ от 77.95 кв.м, ведно с 1.515 % идеални части от общите части на сградата, заедно с избено помещение № **, който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № ****** г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР от ***** г., засягащо самостоятелния обект, находящ се в сграда с идентификатор ********, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******.

Ищцата твърди, че на ******* г. е придобила гореописания недвижим имот от своите родители Х. С. Г. и А. Б. Г. с нотариален акт за продажба № **, том **, дело № 2797/1992 г. на нотариус при ПРС, срещу задължение за издръжка и гледане.

Сочи се, че към датата на сключване на договора страните в настоящото производство се намирали в граждански брак, сключен на ***** г.

Твърди се, че ищцата, заедно с нейния баща, е полагала грижи за А. Г. до смъртта на последната на ****** г., като ответникът Д. не е участвал в обгрижването. Поддържа, че Х.

Г. продължил да живее в процесния имот, който обитавал и до днес, но за него не били полагани никакви грижи до **** г., тъй като същият бил работоспособен и се справял сам с издръжката и грижата за себе си.

През *** г. ищцата и ответникът се разделили, като гражданският брак между тях бил прекратен с влязло в законна сила на **** г. съдебно решение, постановено по бр. дело № 112/2005 г. по описа на ПРС. След прекратяването на гражданския брак между страните, ищцата започнала да полага грижи за своя баща, което твърди, че прави и до настоящия 1 момент само и единствено тя.

Поддържа, че ответникът никога не е ползвал процесния имот, не е живял в същия и не е полагал грижи за родителите й, а в същото време претендирал да е собственик на половината от имота въз основа на СИО, без реално да е полагал грижи и издръжка за прехвърлителите. Твърди, че собствениците на имота – Х. и А. Г., прехвърлили същия с намерението да бъде придобит от ищцата, като тяхна дъщеря. Счита, че Н. Д. няма пряко или косвено материално съдействие и не е допринесъл с нищо за придобиване на имота.

Изтъква, че ответникът е декларирал имота в съответната данъчна служба, като оспорва правата на ищцата върху целия имот до размера на 1/2 идеална част, с оглед на което ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск и оборване на презумпцията за съвместен принос при придобиването на процесния имот.

Поради изложеното, моли да бъде уважена исковата претенция. Ангажират се доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответник Н. М. Д. е депозиран отговор на исковата молба със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва обстоятелството, че родителите на ищцата са прехвърлили на същата недвижим имот с идентификатор ****, с нот. акт № **, том **, дело № 2797/1992 г. от **** г. на нотариус при ПРС, срещу задължение за издръжка и гледане, както и че към датата на изповядване на сделката – **** г., страните по настоящото дело са се намирали в граждански брак, който е прекратен с влязло в законна сила решение, постановено по бр. дело № 112/2005 г. по описа на ПРС.

Оспорва твърденията в исковата молба, че грижите за А. Г. са полагани единствено от ищцата и нейният баща. Посочва, че през м. октомври **** г. майката на ищцата била диагностицирана с онкологично заболяване, засягащо областта на главата, което наложило същия месец да се извърши тежка мозъчна операция. След като А. Г. била оперирана, същата останала за лечение в болницата около месец, а междувременно нейният съпруг заминал за Р., където останал около един месец. Твърди се, че в този период, докато А. Г. била в изотопен център, грижи е полагала единствено майката на ответника – К. М.. След завръщането на Х. Г. в Б. и изписването на А. Г. от болничното заведение, същата се прибрала в дома си за домашно лечение.

Ответникът твърди, че за да помогнат в грижите за тежко болната майка на ищцата, страните в настоящото производство заживели в дома на Х. и А. Г. По същото време ищцата била в напреднала бременност и на ***** г. родила общото им дете – К. Д. В тази връзка заявява, че предвид напредналата бременност, ищцата не е била в състояние да полага адекватни грижи за майка си. Твърди се, че грижите за А. Г. до смъртта й на ***** г. били разпределени между ответника, ищцата и нейния баща, като до този момент всички живеели под един покрив в процесния имот.

Изтъква се, че единствено ищцата и нейният тогавашен съпруг – ответникът, полагали грижи за А. Г., поради което родителите на ищцата решили да продадат процесния имот на дъщеря си срещу издръжка и гледане, което сторили с горепосочения нотариален акт.

Сочи се, че след смъртта на А. Г., ищцата и ответникът напуснали имота, като Х. Г. нямал нужда от издръжка и гледане и не е търсил такива, а предлаганата му от ответника била отказвана. Твърди се, че до момента на развода между страните през *** г. и след него, бащата на ищцата продължава да не приема предлаганите му от ответника издръжка и гледане. Поддържа, че Г. е твърдял многократно в разговори с ищцата и ответника, че не иска да получава издръжка и гледане, като липсата на нужда от такива била принципна негова позиция, изразявана системно.

След развода страните прекратили контактите помежду си, съответно прекъснали и 2 контактите на ответника с бащата на ищцата. Въпреки това, в периода от **** г. до настоящия момент и в изпълнение на вмененото му със съставения нотариален акт задължение, ответникът твърди, че е търсил и предлагал няколкократно издръжка и гледане на Х. Г., но в телефонни разговори последният заявявал категорично, че не желае да получава издръжка и гледане от Д..

Ответникът счита, че не е налице трансформация на задължението за гледане и издръжка в парично поради отказа на кредитора. В тази връзка с подадената на **** г. молба ответникът изрично предлага изпълнение на задължението му в рамките на настоящия процес, като моли съда да го трансформира в парична престация, както и да определи срок за изпълнение.

По изложените съображения, моли за отхвърляне на исковата претенция. Ангажират се доказателства. Претендират се сторените разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че свидетелят Х. С. Г. заедно със съпругата си А. Б. Г. / починала на *****г./ са сключили договор за продажба на процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка оформен в нот. акт № *****г. с ищцата Л. Х. Г., която е била в брак към момента на сделката с ответник Н. М. Д., който е бил прекратен съгласно влязло в сила от *****г. Решение № 373/29.11.2005г. по гр.д. № 112/2005г. по описа на РС – Пловдив.

С прекратяването на брака е прекратена и съпружеската имуществена общност, която се е трансформирала в обикновена съсобственост по отношение на процесното жилище.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно и е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

По иска за установяване липса на съвместен принос по чл. 21, ал.4 СК следва да се обори презумпцията за съвместен принос от ищеца по този иск като преди извършването преценка на доказателствата за оборването й съдът е длъжен да изследва дали сделката не е нищожна.

От показанията на св. Х. Г. / баща на ищцата и прехвърлител по сделката от *****г./ се установява, че процесния имот бил придобит от свидетеля и съпругата му А. Г. през време на брака им като последната била парализирана от 3-4 месеца с тумор в главата и 10 дена след прехвърлянето на имота починала, не била в състояние да подписва документи, подписала пълномощно на свидетеля за продажбата. Според св. Г. целта на сделката била че и за двамата съпрузи това бил втори брак и тъй като виждал, че умира, децата от първите бракове щели да поискат имота затова и бил сключен договора. Свидетелят в показанията си възпроизвежда, че ищцата била единствено общо дете, първоначално мислели да го направят дарение, но казали, че дарението се разваля и затова се спрели на продажбата.

Ищцата Л. знаела за състоянието на майка си като се обадила една нощ, когато свидетелят бил на работа в К., че майка й е в болницата и е много зле, предстояла й операция, свидетелят се върнал за операцията, която й била направена през месец ноември *** след което посетили изотопен център на тогавашната Държавна болница и два месеца били там.

Според св. К. М. / майка на ответника/ в процесното жилище живели ищцата и сина й когато майката на бившата й снаха била в болница, решили по нейно настояване да припишат апартамента на Л. срещу гледане, ответникът също знаел за операцията на главата, състоянието й било тежко, на легло, починала 6 месеца след операцията.

При така установената фактология съдът намира, че алеаторността като правно 3 качество на процесния договора за издръжка и гледане за в бъдеще не съществува.

Отсъствието на шанс при алеаторния договор води до неговата нищожност поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Съдебната практика е категорична, че договорът за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане за в бъдеще няма основание, когато при сключването му страните знаят за близката и неизбежна смърт на прехвърлителя (така Решение №381/06.06.2006г. по г. д. №1073/2005г. II г. о. на ВКС, Решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 420 от 11.01.2012 Г. по гр. д. № 99/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС / В конкретния случай от събраните гласни доказателства е установено, че както прехвърлителя – св. Г., така и ищцата, която е страна по сделката е знаела за състоянието на майка си, че е раково болна, знаела е за провежданата терапия в изотопен център при Държавна болница, знаела е че състоянието й е тежко като е виждала, че умира по думите на баща й, смъртта на праводателя А. Г. е настъпила 12 дни след сключването на сделката. Следователно и сключеният договор е при липса на основание, а освен това и целта му е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД тъй като прехвърлителите са искали децата от предходните им бракове да нямат претенции, т.е извършената сделка въобще не е имала за цел задоволяването на кредиторовия интерес от гледане и издръжка като в тази насока св. Г. споменава, че знаел затова че дарението се разваля поради което и се спрели на продажбата срещу гледане и издръжка, т.е прехвърлителите са сключили сделката с ясното съзнание да не може да бъде атакувана от наследниците им от предходните бракове.

Предвид на гореизложеното договор за продажба на процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка оформен в нот. акт № ****г. се явява нищожен и нито, ищцата, нито ответника е придобил правото на собственост върху процесния имот по тази сделка, респ. ищцата не може да се легитимира като изключителен собственик като е безпредметно обследването на опровергаването на презумпцията за съвместен принос тъй като въобще имотът не е бил в режим на съпружеска имуществена общност още повече че и предполагаемият съвместният принос при изпълнението на задълженията по договора няма отношение към транзитирането на собствеността по смисъла на чл. 24, ал.1 ЗЗД дори и да се приеме, че сделката е действителна. За пълнота на изложението и до колкото съдът не е сезиран с такъв иск се отбелязва, че с тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д.