Решение № 146 от 26.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ИВА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20264001000106 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 45 от 20.04.2026 г. по т.д. № 28/2025 г. на Окръжен съд Плевен е осъден на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 228 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД ответникът „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД да заплати на ищеца „Ви Енд Ни Би 23“ ЕООД сумата от 5491,50 евро /равностойност на 10740,45 лв./ - главница, представляваща сбора от общо 25 изискуеми неплатени наеми, съгласно договор за наем от 14.09.2020 г. за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2024 г., съгласно фактури № 919/26.04.2022 г. и № 935/06.06.2024 г. за отдадения под наем недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата от 5491,50 евро /равностойност на 10740,45 лв./, считано от датата на исковата молба – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен предявеният иск от ищеца „Ви Енд Ни Би 23“ ЕООД против ответника „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл.

1

228 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата за разликата над 5491,50 евро /равностойност на 10740,45 лв./ до 67797,30 евро /равностойност на 132600 лв./ - главница, т.е. за сумата от 62305,80 евро /равностойност на 121859,55 лв./, представляваща сбора от общо 25 изискуеми неплатени наеми, съгласно договор за наем от 14.09.2020 г. за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2024 г., съгласно фактури № 919/26.04.2022 г. и № 935/06.06.2024 г. за отдадения под наем недвижим имот, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в общ размер на 68783,87 евро /равностойност на 134529,55 лв./, която сума включва извършените строително-монтажни работи в обекта, във връзка с неотложен ремонт на покрива, поради течове в помещение, който обект е бил отдаден под наем на ответника по силата на сключения между страните договор за наем от 14.09.2020 г., като за разликата над 68783,87 евро /равностойност на 134529,55 лв./ до 70085,47 евро /равностойност 137075,27 лв./, т.е. за сумата от 1301,61 евро /равностойност на 2545,72 лв./ възражението за прихващане на ответника е отхвърлено, като неоснователно. С решението е отхвърлен предявеният от ищеца „Ви Енд Ни Би 23“ ЕООД иск против ответника „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6478,07 евро /равностойност на 12670 лв./, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на всяка една от издадените фактури за дължимия се наем, от датата на падежа до завеждане на настоящата искова молба, както следва: върху сумата от 3000 лв. /неплатена част от наема по фактура № 919/26.04.2022 г./ за периода от 10.05.2022 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 1035 лв. /равностойност на 529,19 евро/, върху сумата от 129600 лв. /наема по фактура № 935/06.06.2024 г./ за периода от 20.06.2024 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 11635 лв.

/равностойност на 5948,88 евро/, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в общ размер на 68783,87 евро /равностойност на 134529,55 лв./, която сума включва извършените строително-монтажни работи в обекта, във връзка с неотложен ремонт на покрива, поради течове в помещение, който обект е бил отдаден под наем на ответника по силата на сключения договор за наем от 14.09.2020 г.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Ви Енд Ни Би 23“ ЕООД в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с 2 правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД за заплащане на сумата за разликата над 5491,50 евро до 67797,30 евро главница за отдадения под наем недвижим имот, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в общ размер на 68783,87 евро, включваща строително-монтажните работи в обекта във връзка с неотложен ремонт на покрива, както и е отхвърлен предявеният от „Ви Енд Ни Би 23“ ЕООД иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6478,07 евро, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на всяка една от издадените фактури за дължимия се наем, от датата на падежа до завеждане на настоящата искова молба, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в общ размер на 68783,87 евро, която сума включва извършените строително-монтажни работи в обекта, във връзка с неотложен ремонт на покрива. Излагат се доводи, че направеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно и недоказано. Наетият имот е ползван през цялото време от наемателя, като последният не е уведомявал наемодателя за наличието на проблеми и затруднения във връзка с ползването по предназначение на склада. Според клаузите на договора наемателят може да извършва всякакви ремонти, които няма право да претендира от наемодателя. Обстоятелството, че ответникът е приел за годно и отговарящо на неговите нужди и изисквания състоянието на наетия склад се потвърждава и от факта, че от момента на сключване на договора до края на м. септември 2022 г. той е заплащал дължимия се наем без възражения. Не се е доказало по делото извършването на неотложни ремонти. Договорът предвижда използването на помещението да бъде като склад, а не като зърнобаза или склад за съхранение на селскостопанска продукция, поради което наемателят, познавайки състоянието на наетия имот, е вложил стоката си на свой риск.

Неправилно е приета за доказана претенцията на ответника относно вида и размера на извършените от него ремонти, като не се установява, че материалите и ремонтните дейности са извършени именно в наетия склад, нито се установяват количествата и обемите на извършените ремонти и вложените материали. Не е отчетено, че представените фактури са издадени в други градове, както и че ответникът притежава и други недвижими имоти.

Във връзка с размера на приетото от съда възражение за прихващане не е отчетено, че представените фактури с получател „Пи Ел Си Брокерс 10“ ООД са осчетоводени в дневника за покупките с право на пълен данъчен кредит, 3 поради което начисления ДДС в размер на 22421,59 лв. неправилно е включен в извършеното от съда прихващане. В допълнение към въззивната жалба, постъпило в срока за обжалване, се поддържа тезата, че в договора е предвидено, че наемателят има право да извършва за своя сметка всякакви ремонтни дейност, които няма право да претендира от наемодателя, което изключва приложението на диспозитивната норма на чл. 231, ал. 2 ЗЗД.

Поддържа се и възражението, че не е направена преценка от първостепенния съд за това доколко строително ремонтните дейности представляват неотложен ремонт, както и се поддържа възражението, че наемателят не е уведомил наемодателя за необходимостта от извършване на ремонт, каквато уговорка има в договора, поради което не може да черпи права от собственото си неизпълнение.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което бъдат уважени изцяло всички предявени осъдителни искове.

В срока за отговор ответникът по жалба „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД заема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Развива подробни съображения.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Плевен са предявени искове от „Ви Енд Ни Би 23“ ЕООД против „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД за заплащане на сумата от 132600 4 лв., представляваща сбора от общо 25 изискуеми неплатени наеми, съгласно договор за наем от 14.09.2020 г. за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2024 г., за което са издадени фактури № 919/26.04.2022 г. и № 935/06.06.2024 г., както и за заплащане на сумата от 12670 лв., представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на всяка от издадените фактури, от датата на падежа им до завеждане на настоящото дело, както следва: върху сумата от 3000 лв. /неплатената част от фактура № 919/26.04.2022 г./ за периода от 10.05.2022 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 1035 лв. и върху сумата от 129600 лв. /наемът по фактура № 935/06.06.2024 г./ за периода от 20.06.2024 г. до 12.02.2025 г. – претенция в размер на 11635 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница от 132600 лв., считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Изложени са обстоятелства, че на 14.09.2020 г. между „Ви Енд Ни Би 23“ ЕООД /с предишно наименование „Лили“ ЕООД/ и ответното дружество „Пи Ел Си Брокерс 10“ ЕООД е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е отдал под наем за срок от 5 години недвижим имот, както следва: УПИ, находящ се в гр.

Плевен, ул. Българска авиация, 1, с площ от 9300 кв.м., съставляващ парцел ХХХV, в кв. 604Б по плана на града, с идентификатор ***, заедно с построения в нея главен производствен корпус – обособена част, стоманобетонна конструкция, с площ 3814 кв.м., представляващ сграда с идентификатор ***. Договореният наем за помещението е в размер на 4500 лв. без ДДС, като наемът е следвало да се предплаща авансово, за всяко шестмесечие, в срок до 5 работни дни след получаване на данъчна фактура. Последното плащане от страна на наемателя погасява задължението за м. август 2022 г. и част от наема за м. септември 2022 г. От тогава не е постъпвало никакво плащане. Ищецът е издал фактури за наемната цена, както следва: фактура № 919/26.04.2022 г. – наемна цена за м. април – м. септември 2022 г. в общ размер на 32400 лв., от които след извършено частично плащане в размер на 29400 лв., остава да се дължи 3000 лв.; фактура № 935/06.06.2024 г. – наемна цена за м. октомври – м. декември 2022 г., м. януари – м. декември 2023 г., м. януари - м. септември 2024 г. в общ размер на 129600 лв., непогасена. Претендира плащане на тези наемни вноски, ведно със законната лихва, считано от падежа по правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, а именно в 14-дневен срок до датата на исковата молба.

С отговора на исковата молба са наведени следните възражения: При 5 сключване на договора е уговорен гратисен период за заплащане на наемната цена, с цел извършване на козметичен ремонт на помещението за постигане на по-ниска влажност. След запълване на склада с продукция и започването на есенните валежи, се установило, че покривът на халето е изцяло компрометиран и тече дъждовна вода по начин, че цялото помещение се е наводнило, а складираното зърно – погинало. С насрещната страна е постигната устна договорка наемните отношения да не се прекратяват, а наемателят да извърши цялостен ремонт на покрива, като в замяна и в компенсация на претърпяните загуби вследствие на наводнението, дружеството наемодател да не издава фактури за наем, като реално наемната цена да се прихване със средствата за цялостен основен ремонт на халето, в т.ч. направата на хидроизолация. Установил се и друг дефект на имота – липсата на електрозахранване на обекта. Тъй като ток в базата не е имало, бил прокаран кабел от съседен имот, собственост на трето лице, което спирало подаването по свое усмотрение, без да се съобразява с нуждите на дружеството наемател. С оглед на това, е направено възражение за прихващане с насрещно вземане, изразяващо се в сторените разходи за ремонт на стойност 137075,27 лв. По тези съображения ответникът счита, че не дължи претендираните суми като наемна цена и лихва за забава. Направено е и възражение за погасяване по давност на заявените в исковата молба претенции.