Решение № 501 от 12.03.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 12.03.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,

VІ-18, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ

СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 682 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 464 от ГПК.

Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че е кредитор на ответниците „У.К.“ ООД и ответника А.Ч. по силата на договор за банков револвиращ кредит №202 от 11.12.2009г. и анекси към него и договор за стандартен кредит за оборотни средства №98/10.10.2012г. Съгласно първия договор е отпуснала на дружеството като кредитополучател и солидарния длъжник – лицето А.Ч., сумау като за вземанията по този договор е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главница в размер на 99 900 лв., договорна лихва в размер на 21 860,40лв., лихва върху просрочена главница в размер на 23 398,68, наказателна лихва в размер на 15 737,51 лв., лихва миграция в размер на 6424,01лв., издадени по ч.гр.д. №15890/2017г. на СРС, 32 състав. По договора за оборотни средства сумите, които са дължими са 1969,88 лв. – главница, 126,41 лв. – договорна лихва, 1152,54 лв. – лихва върху просрочена главница, наказателна лихва 297,12 лв. и законна лихва, като е издадена заповед по ч.гр.д.№15881/2017г. на СРС, 34 състав. За събиране на вземанията твърди, че е образувано изпълнително дело № 20179210400556/2017г. на ЧСИ С.П.. Твърди, че в хода на изпълнението бил продаден имот, собственост на длъжника „У.К.“ ООД, върху който е учредена първа по ред ипотека в полза на първия ответник – „Ф.Б.“ ООД за негово вземане, произтичащо от договор за кредит за оборотни средства с погасителен план от 15.05.2010г. Сочи, че с молба от 03.09.2018г. дружеството „Ф.Б.“ ООД се е присъединило като взискател по изпълнителното дело за въпросното вземане, което е 136 908,10 лв. – главница и 4605,16 лв. – разноски въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2018г., издаден по гр.д.№17145/2018г. на СРС, 42 състав. Сочи, че със съобщение банката била уведомена за предявено на 12.04.2019г. разпределение на постъпилите от проданта суми, които са недостатъчни за удовлетворение на всички кредитори и са заделени за присъединения взискател – „Ф.Б.“ ООД. Ищецът оспорва съществуването на вземането му като твърди, че е изцяло погасено по давност и не подлежи на удовлетворяване по съдебен ред. Сочи, че крайният срок за погасяване на кредита е 5 месеца от датата на сключването му, т.е.

18.10.2010г., поради което до предявяване на правата – 03.09.2018г. е изтекъл петгодишния давностен срок. Предвид горното претендира да бъде установено по отношение на ответниците, че вземането на „Ф.Б.“ ООД за 136 908,10 лв. – главница и 4605,16 лв. – разноски въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2018г., издаден по гр.д.№17145/2018г. на СРС, 42 състав, произтичащо от договор за кредит за оборотни средства с погасителен план от 15.05.2010г. не съществува спрямо него. Искът предявява като установителен, тъй като сумата е заделена от съдебния изпълнител. В допълнителната искова молба от 26.06.2019г. ищецът оспорва възраженията на първия ответник, че договорът бил нищожен и вземането му погасено по давност, като твърди, че изпълнителното дело е образувано на 31.03.2017г., предприети са изпълнителни действия и е изключена възможността за погасяването на вземането му по давност. По отношение на нищожността сочи, че възражението не е конкретизирано, тъй като не е посочено кои клаузи са неравноправни и че не биха повлияли на целия договор. Сочи, че доказателства за твърденията на ответника, че длъжниците многократно били признавали задължението не са ангажирани. В хода на производството поддържа иска чрез процесуалния си представител адв. Х. като претендира уважаването му.

Ответникът „Ф.Б.“ ООД оспорва претенцията в писмен отговор от 31.05.2019г. и допълнителен отговор от 22.07.2019г., както и в хода на производството чрез процесуалния си представител – адв. А.. Твърди, че исковете били недопустим, тъй като ищецът не бил уточнил в какво качество ги предявява, липсвала активноправна легитимация, тъй като не бил кредитор, защото вземането му не съществувало като произтичащо от нищожен договор поради наличието на неправноправни клаузи, респ. било погасено по давност. Оспорва ищцовите твърдения, че неговото вземане било погасено по давност като твърди, че длъжниците многократно били признавали дълга. Освен това това възражение можело да се упражни само от длъжника, а такова не било направено. Ипотеката не била заличена. В допълнителния отговор поддържа възраженията си, като е заявил искане ищецът да бъде задължен да представи договора и анексите, за да конкретизирал кои клаузи били неравноправни. Представя писмо от длъжниците от 15.04.2015г. за признаване на дълга.

Ответникът „У.к.“ ООД оспорва претенцията по съображения, изложени в писмен отговор от 15.07.2019г., като доводите му са идентични с тези на първия ответник. В хода на производството поддържа оспорването на иска чрез процесуалния си представител – адв. Н. и претендира отхвърлянето му.

Ответникът А.Ч. също оспорва исковата претенция чрез процесуалния си представител – адв. Н..

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от данните по делото и приложеното ч.гр.д.№ 15890/2017г. на СРС, 32 състав, че по заявление от 15.03.2017г. в полза на „У.Б.“ АД е издадена на 19.03.2017г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците „У.к.“ ООД, А.Ч. и „У.К.“ ЕООД за солидарно заплащане на сумата от 99 900 лв. – главница по договор за банков револвиращ кредит № 202/11.12.2009г., ведно със законната лихва и описаните суми за договорна лихва, наказателна лихва, такси и разноски.

Срещу заповедта първоначално са били подадени възражения по чл. 414 от ГПК, но с молба с вх.№ 3077904/06.10.2017г. същите са оттеглени и съдът е приел с разпореждане от 10.10.2017г., че заповедта е влязла в сила. В преписката е приложен договора за банков револвиращ кредит за оборотни средства, сключен на 11.12.2009г. с кредитополучателя „У.к.“ ООД, представляван от А.Ч. и А.Ч. като солидарен длъжник, с който е предоставен кредита в размер на 100 000 лв., с уговорените в чл. 4 лихвени проценти, а именно базов лихвен процент, определен за валутата, формиран от посочения лихвен индекс, като в т.1, 2 и 3 същите са конкретизирани, а именно годишен лихвен процент 2,831%, надбавка 9,669%, или общо лихвен процент върху редовна главница в размер на 12,50%, а върху просрочена – 14,50%. Уговорена е еднократна комисионна и краен срок за погасяване – 11.12.2010г. Към договора са сключени представените осем анекса, като с първите три е изменян крайния падеж, а с анекс №4 от 11.01.2012г. е встъпил като солидарен длъжник „У.К.“ ЕООД. Със същия е уговорено като обезпечение учредяването на втора поред договорна ипотека върху подробно описания имот – апартамент №2, находящ се в гр. София, ж.к.“*****“, *******, съгласно нот.акт№ 60, том ІІ, рег.№4655, дело 223/2011г. С анекс № 8 е констатирано, че кредитът е изцяло усвоен към датата на анекса, като има редовна главница в размер на 99 500 лв., както и начислена просрочена лихва в размер на 6525,45 лв., са уговорени нови погасителни вноски, последната с падеж – 30.12.2015г. като изцяло са предоговорени клаузите по договора за кредит.

Установява се също така от постъпилия заверен препис от ч.гр.д.№ 17145/2018г. на СРС, І ГО, 42 състав, че по заявление от 14.03.2018г., подадено от „Ф.Б.“ ООД въз основа на представения договор за кредит на оборотни средства с погасителни вноски от 15.05.2010г., сключен между заявителя и „У.к.“ ООД като кредитополучател и А.Ч. като солидарен длъжник, който договор е с нотариална заверка на подписите от нотариус Чакъров от 15.05.2010г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 04.07.2018г., с която двамата длъжници са осъдени солидарно да заплатят на „Ф.б.“ ООД сумата от 136 908,10 лв., представляваща главница по договора, ведно със законната лихва и описаните разноски. В частта за лихвата, след дадени указания е постановено разпореждане от 04.07.2018г., с което заявлението е отхвърлено в тази част. С разпореждане от 06.06.2019г. е указано на заявителя да предяви осъдителен иск за сумата от 97 791,50 лв.

– договорна лихва за периода от 18.05.2010г. до 18.04.2011г., като указанията са съобщени на 21.06.2019г.

Не се спори и се установява от представеното удостоверение и материалите по изпълнителното дело, което е приложено към настоящото в препис и няколко тома, че при ЧСИ С.П. е образувано изпълнително дело № 20179210400556, въз основа на изпълнителният лист, издаден на 19.03.2017г. от СРС по гр.д.№15890/2017г. по молба на „У.Б.“ АД срещу тримата солидарни длъжници. Присъединен взискател е НАП, а с молба от 20.04.2017г., въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2017г. по гр.д.№15881/2017г. на СРС, 34 състав, „У.Б.“

АД се присъединява като взискател за описаните по изпълнителния лист суми.

Установява се, че въз основа на удостоверение от ЧСИ С.Х.по изпълнително дело №20128630402618г., образувано по изпълнителен лист издаден от СРС, 28 състав по гр.д.№36626/2015г., се е присъединил като взискател и „Т.Б.“ АД. С молба от 03.09.2018г. въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2018г., издаден от СРС по гр. д.№17145/2018г. на СРС, 42 състав, „Ф.б.“ ООД се е присъединил като ипотекарен кредитор за описания подробно имот, а именно УПИ, находящ се в гр.

София, район Витоша, мест.“В.з. Габаро-Азмата“, по скица парцел ІV-130 от кв.5, с площ 700 кв.м., с идентификатор ***. Към исковата молба е представена молбата на „Ф.б.“ ООД за присъединяване, както и приложения към нея договор за кредит от 15.05.2010г., като по него е уговорен в чл. 5 срок на кредита – 5 месеца, погасителни вноски – една и лихва, като гратисния период е 4 месеца. Приложен е и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека под № 164, том І, рег.№15541, дело №113/2010г., с който е учредена такава върху описания имот за обезпечение на процесния договор за кредит за 70 000 евро.

Не се спори и се установява от представения протокол за предявяване на разпределение от 12.04.2019г., че е изготвено разпределение на събрана по изпълнителното дело сума в размер на 187 084 лв., постъпила от публична продан на гореописания недвижим имот - УПИ, находящ се в гр. София, район Витоша, мест.“В.з. Габаро-Азмата“, в който като са описани задълженията по делото, както следва: за „У.Б.“ АД са определени описаните по пункт №І и ІІ суми, по п. ІІІ – суми за „Т.Б.“ АД , по пункт ІV – за Държавата и по пункт V – за „Ф.Б.“ АД посочените суми, включващи 136 908,10 лв. – главница, 14 983,83 лв. – лихва за периода от 14.03.2018г. до 12.04.2019г., 4 605,16 лв. – разноски по гр.д. и 2000 лв.

– разноски по изпълнителното дело. Съгласно разпределението са отделени суми за доклад за оценка на ЧСИ, за Столична обшина, МДТ Витоша и по т.4 – описаните суми за „Ф.б.“ ООД, изцяло разноските и лихвата и 124 949,70 лв. от главницата като частично погасяване, или общо сумата от 146 538,69 лв.

С допълнителния писмен отговор ответникът „Ф.б.“ ООД е представил писмо от 15.04.2015г. от „У.к.“ ООД и А.Ч., с което последните са заявили, че признават дълга по договора за кредит от 15.05.2010г., за който е учредена описаната ипотека върху описания имот.

Писмото е оспорено като антидатирано и създадено за нуждите на процеса.

С писмо от 13.09.2019г. в съда е постъпило процесното изпълнително дело в препис, приложено в четири тома с общо 1679 листа, като отделни томове, приложение към настоящото дело.

На стр. 104 и следващите са представени Общите условия на „У.Б.“ АД за предоставяне на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност – два броя, връчени на А.Ч. съответно на 19.02.2013г. и 28.08.2013г., а на стр. 120 и 121 –извлечение от счетоводни книги за задълженията на „У.к.“ ООД към банката-ищец.

По делото са събрани и гласни доказателства. В проведеното на 26.11.2019г. съдебно заседание е изслушана свидетелката К.К., която сочи, че работи в АД „С. и партньори“, а г-н Ч. е клиент на дружеството и го познава. Сочи, че били лично ангажирани с договор за кредит от 2010г., тъй като адв. С. поел морална отговорност към кредитора „Ф.Б.“ ООД. Свидетелката сочи, че писмото от април 2015г. за прекратяване на давността било изготвено в кантората на адв. С. от свидетелката или от адв. А. или някой от стажантите. Свидетелката сочи, че имало практика да се изпращат на А.Ч. по имейл документи, той да ги съгласува и да ги връща подписани в офиса им лично или да праща свой служител.